„Не научи ли училището, ще научи нуждата.“

Топография. Бургаският залив се определя между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Емона с Маслен нос. Заливът постепенно се стеснява на запад. Южния бряг на залива е защитен от различни ветрове и е удобен за заставане на котва на големи кораби. Северния бряг с изключение на пристанище Бургас не е удобен за заставане на котва поради многото навигационни опасности. При плаване в залива добре забележими естествени ориентири по северния бряг са връх Св. Илия (386), Каблешковски възвишения (263), и възвишението Върли бряг (209), а на южния бряг са възвишение Атия (109), връх Медни рид (376), възвишение Св. Илия (111), и връх Китка (215). По характер на релефа дъното на Бургаския залив се дели на две части – северна и южна. Северната част на залива, особено в западната си страна, е плитковидна и изпълнена с плитчини, банки и рифове. Южната част на залива е дълбоководна, без навигационни опасности, с изключение на сравнително малките рифове около носовете и островите. Грунтът на дъното в залива е предимно пясък, а в районите на банките – камъни. В Бургаски залив има няколко котвени места, най-удобни от които са северен залив Несебър, бухта Рибарски пристан, залив Атия и залив Созопол. Навигационна опасност в залива са банките в северозападната му част, Бургаският риф и магнитната аномалия в района на остров Св. Анастасия.

Регулация на трафика. Система за разделно движение. Плаване между пристанищата по крайбрежието и подхождане (излизане) към (от) тях от всички чуждестранни и български кораби с водоизместване над 300 т. се извършва по системата за разделно движение. Системата за разделно движение е показана на картите. Препоръчани пътища за плаване на невоенни кораби.Препоръчан път до пристанище Несебър. Препоръчани пътища за плаване на малки пътнически кораби с водоизместване до 300 т. Препоръчан път от пристанище Несебър до рейд Бургас. Препоръчан път от рейд Бургас до пристанище Созопол.

Райони за котвени стоянки на корабите от бургаските пристанища. Атия – Район №051; Черноморец – Район №052, №053; Созопол – Район №054; Нос Емона – Район №055.

Райони, временно забранени за плаване. Пристанище Бургас – Район №113.

Райони, забранени за заставане на котва, за риболов с придънни средства, за подводни и драгажни работи, за придънно тралене и за подводни взривове. Югозападно от остров Св. Анастасия – Район №317; В залив Врамос – Район №318; Южно от остров Св. Иван – Район №319.

Райони, временно опасни за плаване. При подхождане към Бургаския залив от изток – Район №212.

Райони за водолазна дейност с учебни интереси и подводен туризъм. Район “Слънчев бряг“; Район “Дюни“.

Пилотаж. Пилотажът е морско – техническа услуга, предоставя се в пристанищата за обществен транспорт и се извършва от пристанищни оператори. За обезпечаване безопасността на корабоплаването между пристанища, по подходните пътища към пристанищата в районите им, както и в други места, където е признато за необходимо провеждането на корабите, независимо от знамето им и от това кому принадлежат, се извършва от морски пилоти.

Мерна линия. Намира се между нос Колокита и остров Св. Иван. Южния секущ створ е разположен в югозападния край нос Колокита. Северния секущ створ е разположен на остров Св. Иван и е между створен знак и фар Св. Иван. Направление на секущите створове – 061,2° – 241,2°. Направление на мерната линия – 151,2° – 331,2°. Разстояние между секущите створове – 2 мили. Вид и цвят на знаците – дървени правоъгълни щитове с размери: 2х3 м, боядисани в бяло с черна вертикална ивица по средата.

Основни ориентири и обекти.

Забележими обекти. На южния бряг. Връх Китка (42°18,5´N, 27°46´E) с надморска височина 215 м. Възвишение Св. Илия (42°24´N, 27°41´E) с надморска височина 111 м. Възвишение Атия (42°27´N, 27°35´E) с надморска височина 109 м. Връх Медни рид (42°24´N, 27°37´E) с надморска височина 376 м. На северния бряг. Връх Каблешковски възвишения (42°40´N, 27°35´E) с надморска височина 263 м. Река Ропотамо – влива се в морето на 3,3 мили южно от нос Св. Агалина. Пред устието на реката се образува малък залив, югозападно от нос Св. Димитър. Дълбочините на реката са от 1,5 до 4,3 м, широчината й от 30 до 80 м. Южният бряг на реката е висок и скалист, а северният – нисък и в по-голямата си част мочурлив. По северният бряг на реката има четири малки пристана с дълбочини пред челото им от 0,5 до 2,5 м. Реката е плавателна за съдове с газене 1,2 м до големия мост, който се намира на 2 мили от устието и на шосето Созопол – Царево. Остров Св. Тома (Змийски остров) – намира се на 2,2 мили южно от нос Св. Агалина на 1,5 кбт от брега. Островът е с височина 8 м и изглежда като отделна скала. Гледан от морето, островът се слива с брега и става незабележим. Проходът между островът и брега е осеян с подводни и надводни камъни, затова преминаването през него е възможно само с лодки.

Забележими ориентири. Маслен нос (41°59´N, 28°02´E). Носът е висок и силно вдаден на изток в морето. Бреговете му са скалисти и стръмни. От далечно разстояние се различава добре от останалия бряг по високия връх Китка (215), който се намира на 1,5 мили западно от него. В края на носа се намират кулата на фара, две жилищни постройки, които се виждат от всички посоки.

Маслен нос от SE

Нос Коракя (42°20´N, 27°47´E). Носът е силно издаден на североизток. Средната част е висока около 40 м и целият е покрит с храсти, а по-навътре с широколистна гора. Бреговете му са високи, скалисти и стръмни. Вижда се добре от морето. Нос Света Агалина (42°23´N, 27°43´E). Носът е силно вдаден на изток и висок в средната си част около 60 м. Бреговете му са високи, скалисти и стръмни, покрити с храсти, по което се отличава от околния бряг. Може да се разпознае по навигационния знак. Нос Колокита. Носът е силно вдаден на изток в морето, широк е около 5 кбт и висок в средната си част 60 м. Бреговете на носа са скалисти и стръмни. Западно от носа се намира възвишението Св. Илия (111). Нос Созопол. Намира се в североизточната част на полуостров Созопол. Носът е тесен, каменист и висок, добре забележим от море.

Нос Созопол от NE

Остров Св. Иван– намира се на 6 кбт северно от полуостров Созопол. Дължината му по направление изток – запад е 4,5 кбт, а широчината е 2,5 кбт. Брегът на острова в северната и североизточната му част е скалист и стръмен, а в западната – нисък. В средата на острова, на най-високата му част, се намират кулата на фара и жилищните помещения към него.

Остров Св. Иван от SW

При подхождане от север и североизток островът се слива с брега и трудно може да се разпознае. Около целия остров близо до брега има отделни подводни и миещи се камъни. От западния край на остров Св. Иван има риф с дълбочини 4,5 м, а от източната му страна се намира Скала Св. Петър. Нос Черноморец (Акин) (42°27,5´N, 27°37,5´E). Носът е тесен, силно вдаден в морето. Бреговете му са скалисти, стръмни и високи около 20 м. Пред носа на 1,5 кбт от него се намират надводните камъни „Малаците”. Между тях и носа дълбочините са около 6 – 8 м. Нос Атия (42°28´N, 27°35´E). Източният и западният бряг на носа се спускат стръмно към морето, а северният е по-нисък и по-полегат. В северната и западната част на носа се виждат отделни масивни постройки. Носът лесно се разпознава по кръглото възвишение в средата му с височина 109 м. От северния край на нос Атия се вдава риф от подводни и надводни камъни на разстояние 2 кбт. При тихо море рифът се очертава като тъмно петно и може да се разпознава по големия надводен камък, който се намира в средата му. Остров Св. Анастасия – намира се на 8,5 кбт североизточно от нос Росенец. Дължината на острова по направление север – юг е 1,1 кбт, а ширината му – 1,5 кбт. Височината на острова е около 10 м. Бреговете му са стръмни и недостъпни, освен в югозападния край, където може да се излезе на острова от малък бетонен пристан. В северната част на острова, близо до брега, се намира кулата на фара с жилищно помещение в основата му. Островът е обкръжен от риф, който около южния бряг е широк 1,5 кбт. Дълбочината в края на рифа е 5 м. Близо до северният и източният бряг на острова има надводни камъни, непосредствено до които дълбочината рязко се изменя. Нос Росенец (Чукаля) (42°27,3´N, 27°32,5´E). Носът е нисък с каменисти и стръмни брегове, обрасъл е с висока гора. Носът може да се разпознае по цистерните на нефтеното пристанище. Нос Крайморие(Форос) (42°27,5´N, 27°29´E) – Носът е скалист. Височината му в средата е 21 м. Бреговете му са ниски и полегати. Трудно забележим. Пред носа близо до брега има много подводни камъни. Нос Бургас (42°29´N, 27°29´Е). Източният бряг на носа в северната си част е нисък, а в средната и южната си част е висок и обривист. На южния бряг на носа е разположено Бургаското пристанище. В западната част на този бряг има изкуствен канал, който съединява морето с Бургаското езеро. Нос Емона (42°42´N, 27°54´E). Носът е висок, стръмен и един от най-характерните носове по западното крайбрежие на Черно море. Носът може да се разпознае от много големи разстояния по връх Св. Илия, който се намира северозападно от него на 1,7 мили. В края си носът изглежда като отделна отсечена скала, образувана от полегати, успоредни един на друг пластове. На скалата се намира фар Емона, а западно от него, зад дълбокия дол, са постройките на радиофара.

Нос Емона от E

Основни навигационни ориентири. Фар Св. Иван (42°26,3´N, 27°41,5´E) – намира се в най-високата част на остров Св. Иван. Представлява бяла кръгла бетонна кула с височина от основата – 13 м, височина от морското ниво – 44 м и далечина на видимост – 18 мили. Има наутофон, МО (Ш). Построен е през 1914 г и модернизиран през 1957г. Фар Св. Анастасия (42°28,1´N, 27°33,3´E) – намира се на остров Св. Анастасия. Представлява бяла кръгла бетонна кула с височина от основата – 12 м, височина от морското ниво – 22 м и далечина на видимост – 8/4 мили. Свети в сектори Б 132°-092°, Чв. 092° – 132°. Построен е през 1932 г.

Фар Св. Анастасия от N

Фар Бургас (42°28,9´N, 27°29,1´Е) – намира се в края на източния мол. Представлява бяла кръгла бетонна кула на червени хоризонтални ивици с височина от основата – 14 м, височина от морското ниво – 24 м и далечина на видимост – 24 мили. Свети в сектор 073° – 333°. Има наутофон МО (Б). Построен е през 1899 г, модернизиран през 1932 г. и 1995 г.

Фар Бургас от E

Фар Емона (42°42,1´N, 27°54,1´E) – намира се на нос Емона. Представлява бяла кръгла кула с височина от основата – 9 м, височина от морското ниво – 64 м и далечина на видимост – 20 мили. Има Радиофар (ЕИ, 291,5 кХц; А2А) с далечина на действие – 100 мили. Построен е през 1932 г и модернизиран 1961 г.

Фар Емона от E

Навигационни ориентири. Несветещ навигационен знак Коракя (42°20,1´N, 27°47,1´E) – намира се на нос Коракя. Представлява ажурна метална конструкция с щитове в горната й част, боядисани на бели и черни хоризонтални ивици с височина от основата – 15 м и височина от морското ниво – 36 м. Построен е през 1969 г. Несветещ навигационен знак Агалина (42°22,7´N, 27°42,6´E – намира се на запад от нос Св. Агалина. Представлява ажурна метална конструкция с щитове в горната й част, боядисани на бели и черни хоризонтални ивици с височина от основата – 15 м и височина от морското ниво – 103 м. Несветещ навигационен знак Атия (42°27,3´N, 27°35,2´E) – намира се на възвишение Атия. Представлява ажурна метална конструкция с два правоъгълни щита в горната й част, боядисани в бяло с черна хоризонтална ивица в средата, височина от основата – 8 м и височина от морското ниво – 117 м. Построен е през 1982 г. Несветещ навигационен знак Лахна (42°33,1´N, 27°33,7´E) – намира се на нос Лахна. Представлява ажурна метална конструкция с оптика и два правоъгълни щита в горната част, боядисани на бели и черни хоризонтални ивици с височина от основата – 11 м и височина от морското ниво – 41,6 м. Построен е през 1991 г. Светещ навигационен знак Поморийски риф (42°33´N, 27°40´E) – намира се на 5,5 кбт на югоизток от нос Поморие. Представлява каменна кръгла кула на бетонно основание, боядисана в черно с жълта хоризонтална ивица в средата с височина от основата – 8 м, височина от морското ниво – 12 м и далечина на видимост – 6 мили. Построен е през 1933 г и е автоматизиран през 1946 г. Светещ навигационен знак Несебър (42°39,3´N, 27°43,8´Е) – намира се на челото на пристанищния мол. Представлява ажурна метална конструкция с височина от основата – 6 м и височина от морското ниво – 9,5 м. Свети в сектор Чв 060° – 105°, Зл 105° – 060° с далечина на видимост – 2/4 мили. Построен е през 1932 г. и модернизиран през 1978 г. Несветещ навигационен знак Св. Влас (42°42,5´N, 27°46,5´Е) – намира се на 5,6 мили западно от нос Емона. Представлява ажурна метална конструкция с два правоъгълни щита в горната й част, боядисани на бели и черни хоризонтални ивици, височина от основата – 8 м и височина от морското ниво – 59 м. Построен е през 1984 г. Несветещ навигационен знак Елените (42°42,3´N, 27°48,5´Е) – намира се на 4,2 мили западно от нос Емона. Представлява ажурна метална конструкция с два правоъгълни щита в горната й част, боядисани на бели и черни хоризонтални ивици, височина от основата – 11 м и височина от морското ниво – 38 м. Построен е през1984 г.