„Целта на всяка борба е победата.“

След татарското нашествие Русия имала достъп само до три морета: Балтийско, Баренцово и Бяло. От Балтийско море руснаците притежавали само малка брегова линия на Финския залив. Този морски участък обаче бил от голямо значение, тъй като река Нева се влива във Финския залив, течаща от Ладожкото езеро, където текат многобройни реки. Източната част на Финския залив, която свързва Балтийско море с речните системи на североизточния край на Европа, отдавна привличала вниманието на западните съседи на Русия, предимно Швеция. Шведските нашественици се стремели да превземат бреговете на Нева и Финския залив, за да отсекат Новгород от морския бряг и да лишат руския народ от единствения морски път към страните от Западна Европа.

Борбата за източното крайбрежие на Финския залив със специална сила се разгръща през XIII век, когато руските земи били опустошени от набезите на татарите, което е позволило на католическата църква да предприеме голям кръстоносен поход срещу отслабената Русия. Инициатори на този поход били римските папи, а изпълнители – немските рицари в Ливония, шведските и датските феодали.

През лятото на 1240 г. шведската войска, водена от своя водач Биргер, слязла на брега при вливането на река Ижора в Нева. Оттук шведските военни началници възнамерявали да предприемат нахлуване дълбоко в Новгородските земи и да завземат Ладога, но на осъществяването на техните планове попречила добре организираната охрана на руските брегове. В устието на Нева имало постоянен морски патрул, под чиято защита били двата входни фарватера. Морската стража имала двойно назначение: тя наблюдавала за движение на неприятелски флот и осигурявала лоцмани за търговски кораби. Стоящия в устието на Нева патрул на морската стража, начело на която бил Пелгусий („старейшина“ на Ижорската земя), той докладвал в Новгород за десанта на шведите. След като получил тази новина, новгородският княз Александър Ярославич веднага тръгнал в поход със своята дружина и с новгородското опълчение, без да има време да дочака помощ от баща си от Суздалската земя.

На 15 юли 1240 г. войните на Александър Ярославич ненадейно нападнали шведския лагер и напълно разбили шведите. Не доволни от разгрома на шведския лагер, новгородци нападнали вражеските кораби, стоящи при брега, и много от тях унищожили. Само един новгородец Миша унищожил три шведски кораба. Друг новгородец, Гаврил Олексич, преследвайки знатен швед нахлул на кон по сходнята на палубата на вражеския кораб, останал жив след като бил съборен от нея. Поражението на шведския десант било пълно, само труповете на знатните шведи напълнили три кораба, които били потопени от самите шведи. През нощта неприятелския флот безславно напуснал Нева и Финския залив, изоставяйки по-нататъшни опити да се утвърди на бреговете на Нева. Битката при Нева е била от изключително значение за организирането на по-нататъшната борба на русите срещу германските рицари и датските феодали.

Шведите вече не можели да участват в по-нататъшни военни действия. Това улеснило Александър Невски в борбата с немските рицари – кръстоносци. Походът на руските войски срещу германските рицари веднага придобил общо руски характер. Освен Новгородските полкове заедно с Александър вървели спомагателни войски от Суздалската земя, под командването на неговия брат. Решителната битка с обединената германска и датска войска се провела на 5 април 1242 г. върху леда на Чудското езеро. Германските и датските феодали били напълно победени и се опитали да се спасят с бягство, но пролетният лед се счупил и студените води на езерото погълнали много немски „рицарски кучета“.

Нови опити за твърдо завземане бреговете на Нева са били направени от шведските феодали в края на 13 век. Те били свързани с желанието на Швеция да подчини Карелия под нейно господство. През 1284 г. шведският флот се промъкнал в езерото Ладога. Целта на този поход била да се покорят карелите: шведските феодали „искали да вземат данък от Корел”. Новгородци и жителите на Ладога, водени от кмета Семьон, изчакали завръщането на морските разбойници в устието на Нева („в скривалище в устието на Нева“), нападнали ги и унищожили по-голямата част от шведските кораби. Тази битка на Нева дава основание да се твърди, че новгородците са имали морски и речни плавателни съдове, предназначени за военни действия, иначе те не биха могли да разбият шведите, нахлули в Ладожкото езеро „в люлеве и шнекове“. На устието на Нева и този път морската стража била на своето място, която известила за приближаването на вражеската флотилия.

Шведската експедиция през 1284 г. преследвала главно разузнавателни цели. По съвсем различен начин се развили събитията през 1300 г., когато шведските феодали направили опит да се утвърдят здраво на брега на Нева, като построят там морска крепост. Шведският флот спрял при вливането на река Охта в Нева, където корабите могли да подходят непосредствено към брега. Шведите довели със себе си архитекти за строителството на крепостта, сред които бил и изключителен майстор „от великия Рим изпратен от папата“. Мероприятието било замислено широко. Новият град бил кръстен Ландскроун (записан в руските хроники като „Венец на земята“). Начело на похода бил Торкел Нутсън, владетелят на Швеция, когото руският летописец нарича кралски наместник.

Борбата със шведите веднага придобила изцяло руски характер, тъй като новгородците се обърнали за помощ към великия херцог Андрей Александрович. Княз Андрей пристигнал със суздалските войски и заедно с новгородците се приближил до Ландскрон. Обсадата на крепостта била извършена по всички правила на тогавашното военно изкуство. С цел унищожение на шведския флот, руснаците пуснали по течението на реката горящи салове с трупи. Но шведите предвидливо преградили реката с желязна верига и руският план се провалил. Боеве под крепостните стени се провеждали денем и нощем. Накрая на 18 май 1301 г. новгородци нахлули в крепостта, превзели нейния гарнизон, изгорили и разрушили укрепленията, като взели в плен 300 души. „Тази твърдина по никакъв начин не е по-висока от тяхната интелигентност“ – поучително отбелязва руският летописец за шведите. Провала на новите опити на шведите да лишат руския народ от изход към Балтийско море бил радостно посрещнат в Новгород, и летописецът с благодарност споменава за тези безименни герои, „иже у города того головы свои положиша“.

Не ограничавайки се само с отбраната на бреговете си, новгородци неведнъж са преминавали към активни действия срещу шведите. В тях те се доказали като опитни мореплаватели и създали собствен военен флот, годен за далечни експедиции.