„Целта на всяка борба е победата.“

Най-голямото събитие от началото на 17 век в историята на казашките походи е походът до Синоп, един от най-богатите турски градове на малоазийското крайбрежие на Черно море. Пътят към Синоп бил показан на казаците от собствените им сродници, „потурнаци“, тоест от пленени казаци, които, неспособни да издържат на мъченията и тежката работа на турските галери, се съгласили да приемат исляма. Неволни родоотстъпници, потурнаците ненавиждали своите поробители и с желание се съгласили да бъдат водачи на казаците. Казаците внезапно нападнали града, опустошили замъка и арсенала, унищожили ветроходните и гребни кораби в пристанището и освободили робите християни. Превземането на Синоп (1616) направило силно впечатление в Турция и станало причина за отстраняването на великия везир.

През 1615 г. донските казаци нападнали Азов и унищожили много турски кораби, след което се придвижили близо край Кафа, превзели селището и освободили робите. От бреговете на Крим те се отправили към южното крайбрежие на Черно море и превзели Трапезонд. Тук отново действали едновременно, обединени Донските и Запорожските казаци. Съвременниците отдали своето признание на предводителя на казашкия флот хетман Пьотър Сагайдачен, за това, че „за своето командване превзел Кафа от турците; даже и самият турски владетел бил в голям страх“. Скоро след превземането на Синоп и Трапезонд, казашкият флот се появил под стените на Истанбул (Константинопол), столицата на турската империя. В експедицията участвали донските и запорожските казаци под командването на атаман Шила.

Морските походи на запорожските казаци несъмнено били едно от най-забележителните военни предприятия, изиграли значителна роля в защитата на руските и украинските земи от хищническите набези на кримските татари.

В морските походи на Черно море еднакво участвали запорожските и донските казаци. Но походите на запорожските казаци били прославяни от руските историци, а за донските походи е известно много малко, макар че донските експедиции по море не само не отстъпвали на запорожските по своя размах, но понякога дори ги надминавали.

Морски походи на казаците, естествено, предизвиквали постоянни дипломатически усложнения между Русия и Турция, изискващи прекратяване на казашките набези по Черноморските брегове. С това се обяснява факта, че московското правителство в своите грамоти забранявало на казаците да унищожават кримското и турското крайбрежие. Но тази забрана била чисто формална, тъй като московското правителство се интересувало от съществуването на постоянен казашки флот на Дон, противопоставящ се на турските военноморски сили, които безпределно господствали в Черно и Азовско море. Поради това казашките флотилии не само не били разформировани, но дори били попълнени с нови кораби, построени във Воронеж за сметка на царската хазна. Така, царската харта (грамота) от 1627 г., упрекваща донските казаци за набези върху владенията на Крим и Турция, в същото време разрешава на казаците да си оставят на Дон 14 кораба за превеждане на турските и руските посланици.

Най-голямото събитие в историята на морските походи на донските казаци било превземането на Азов. Крепостта Азов стояла на левия бряг на Дон, близо до вливането му в морето. Следователно такава крепост можела да бъде превзета само с помощта на речни или леки морски съдове. Обсадата на Азов казаците започнали на 21 април и тя продължила два месеца. Казаците превзели Азов на 18 юни 1637 г. „и много хора избили“. По време на обсадата казаците обстрелвали градските стени с оръдия, обградили крепостта с окопи и подкопали кулите. Всичко това можело да се направи само поради факта, че казаците разполагали с достатъчно артилерия и боеприпаси, доставени от Москва. Авторът на историческата повест за Азов счита пристигането на дворянина Степан Чириков и атамана Иван Каторжноп с хляб, барут и пари от Москва край Азов като повратна точка в обсадата на тази крепост.

Азов бързо придобил значението на столицата на Донските казаци, където запорожските казаци започнали да се стичат непрекъснато от Украйна, чийто брой самите местни жители на Дон определяли „в Азов и на Дон“ на 10 хиляди души. Скоро се установили търговски отношения между Азов и Керч; и Таман, откъдето турски търговци пристигали на два кораба със стоки. Азов придобил още по-голямо значение като военноморска база, от която леки казашки кораби могат да излязат в морето.

През 1638 г. казашкият флот се срещнал с 44 турски галери. Сблъсъкът се случил по време на буря, която разбила шест турски галери. Галерния флот, според казаците, трябвало да служи като аванпост за казашките кораби в Керченския проток. Според руския летописец казашката флотилия се състояла от 40 леки кораби с екипаж 2000 човека (средно 50 души на кораб). Битката продължила цял ден, а към нощта и двата флота се разделили в различни посоки: галерите излезли в морето, казаците – към бреговете на Азовско море. На следващия ден морската битка се възобновила: „между тях се състояла голяма битка и димът стана страхотен“. Казашката флотилия от 53 кораба с екипаж от 1700 души, след неуспешно нападение срещу Кафа, се скрила в ръкавите на Кубан. Турският флот блокирал устието на Кубан и преследвал казаците на малки кораби.

Действията на казаците по Черно море не спрели дотук. След като получили заповеди от Москва, казаците изпратили 37 големи кораба в Черно море. Тук казашката флотилия се срещнала с турски галери и влязла в битка с тях. Казаците трябвало да се бият с мощна турска ескадра от 80 големи и 100 малки бойни кораба. Въпреки това те пленили 5 галери и ги потопили заедно с оръдията им. Бойните действия на казаците по морето продължили три седмици. Казашките кораби, повредени от топовни изстрели от турски кораби, се добрали до брега; казаците по суша се завърнали в Азов.

Военните действия в морето се възобновили скоро след като казаците изоставили Азов през 1642 г. Донския „водният път“ давал възможност да се нанасят мощни удари по Крим и Турция. Това било взето в предвид от руските правителствени кръгове. През 1646 г. дворянина Ждан Кондирев се появил на Дон като представител на правителството, който е трябвало да отиде по море заедно с донските казаци до бреговете на Крим. Военният сержант от Дон в мисията на Кондирев заподозряла опит на московското правителство да установи контрол над казашките морски експедиции. Казаците обяснили дипломатично нежеланието си да се подчиняват на Кондирев с факта, че ще му бъде трудно да издържи на морето и пешеходните преходи на казаците, защото „той е нежен човек“. В тази връзка казаците повдигнали въпроса за качествата на морските кораби, на които би било възможно да се извършват морски походи до бреговете на Крим. Съгласявайки се да тръгнат на експедиция с 30 кораба, казаците посочват, че за експедиции до турския и кримския бряг трябва да има 300-400 морски кораба.

Опитът на московското правителство да създаде флот на Дон датира от това време. За изграждането на Донския флот било наредено да се съберат в градовете на Волга 100 кораба „еднодръвки, които са подходящи за морския проход“. В случай, ако такова количество кораби не е възможно да бъде намерено, било наредено да бъдат доизработени незабавно в Казан. Всички събрани и изработени кораби трябвало да бъдат спуснати надолу по Волга до Царицин, да ги натоварят с ръжено брашно. От Царицин корабите трябвало да бъдат транспортирани до Дон по суша с помощта на валяци, подплатени с желязо. Донските казаци били назначени за експерти, които да определят „какъв вид кораби са необходими“.

Колко голяма опасност за турците представлявала казашката флотилия, съставена от такива кораби, личи от факта, че през юни на същата 1646 г. казаците взели два турски кораба с оръдия и провизии без съпротива. Турските екипажи напуснали корабите, след като чули стрелбата при Азов. Освен това казаците изгорили още три турски кораба край Азов.

По този начин изграждането на флот на Дон при Петър I не било абсолютна новина. Петър се възползвал от опита на по-ранни постижения от 17 век. В средата на 17 век флотът на Дон, очевидно, никога не е бил построен, тъй като Русия е била в навечерието на войната с Полско-литовската общност за Украйна и Беларус, но морските походи на казаците все още са изключителен феномен в историята на флота, показващ, какви високи бойни качества притежавали руския и украинския народи.