„Грижите на света са много, но не са разпределени по равно.“

Биологичното разнообразие в Черно море е анализирано на базата на оценките на състоянието на морската околна среда по определените критерии и стандарти, публикувани от Европейската комисия с Решение 2010/477/ЕО и включените 11 дескриптори. Последните са съставени от биологични и физико-химични индикатори, индикатори на натиска, състоянието и въздействието, опасни вещества, хидроложки изменения, отпадъци и шум, и биологични смущения. Потърсена е връзката между Морския пространствен план и Морската стратегия посредством резултатите от провеждания ежегоден мониторинг в изпълнение на Програмата от мерки съгласно РДМС.

Фитопланктон. Видовото разнообразие на фитопланктона в българската акватория на Черно море включва около 600 вида. Най-голямо е разнообразието на динофлагелатите – повече от 50% от общия брой, около 2 пъти по-малко диатомеи (88 вида), значително присъствие на видове от класовете Chlorophyceae и Trebouxiophyceae (20) Prymnesiophyceae, Cyanophyceae, Cryptophyceae и Euglenophyceae и висока численост на разнообразни дребноразмерни видове микрофлагелати (Microflagellates). Тенденцията е към увеличаване на видовото разнообразие с включване на 37 нови таксономични класа дребноразмерни миксо/хетеротрофи Gymnodinium/Gyrodinium сред динофлагелатите, установена за целия Черноморски басейн след 2006 г., което може да е причина за бъдещи промени в таксономичния състав, изменение на трофичните взаимоотношения и освобождаване на екологични ниши за инвазивни чужди видове.

Основната причина за промяна на състоянието на съобществата на фитопланктона е антропогенната еутрофикация, свързана с излишък на хранителни вещества (съединения на азота и фосфора) водещ до масовото развитие („цъфтеж“) на фитопланктона. В зависимост от степента на еутрофикация в Черноморската екосистема преминава през три периода – референтен „чист“ период (1960-те години), период на интензивна антропогенна еутрофикация (от 1970-те и 80-те години) и съвременен период, характеризиращ се с понижаване нивото на антропогенна еутрофикация, но без ясно изразени тенденции.

През референтния период до 1970 г. развитието на съобществата на фитопланктона се ограничава от концентрациите на хранителни вещества, в структурата на съобществото диатомеите (клас Bacillariophyceae) преобладават над динофрагелатите (клас Dinophyceae) в съотношение около 10:1. Зоопланктонът е с относително висока биомаса на двете ключови групи Copepoda и Cladocera.

През периода от 1970-те до 80-те години черноморската екосистема претърпява интензивни каскадни преобразувания. Увеличеният приток на азотни и фосфорни съединения от сушата води до интензивни цъфтежи на фитоплактон. За това допринася и намаления контрол от страна на зоопланктона, поради хищническата преса на някои местни (Auralia aurita) и чужди инвазивни видове (Mnemiopsis leidyi, клас Ctenophora). Те допринасят за колапса ценните видове риби, намалели и поради интензивния стопански риболов.

Пред съвременния период се наблюдава относително ниско съотношение Bacteriophyceae: Dinophyceaea, характерно за референтния период. За разлика от периода на интензивна еутрофикация, в числеността силно доминира коколитофоридата Emiliania huxleyi (Prymnesiophyceaе), което е по-силно изразено в открито море (до 90% от общата численост), както и представители на „алтернативни“ таксономични групи като микрофлагелати, еугленови и синьо-зелени.

Екологичното състояние на крайбрежните водните тела по показател фитопланктон през периода 2010-2017 г. е определено въз основа на данни от мониторинг, извършван съгласно Рамкова директива за водите и граничните стойности за добро състояние определени в Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 22 от 5.03.2013 г.). Тези гранични стойности позволяват определяне на 5 класа на състояние на крайбрежните водни тела: много лошо, лошо, умерено, добро и отлично състояние. Резултатите от анализа показват, че:

– В периода 2010-2017 г. в крайбрежните водни тела преобладава умереното състояние;

– В лошо състояние по БЕК фитопланктон през някои от годините са водните тела във Варненския и Бургаския залив, в близост до значителните източници на натиск от сушата (промишленост, урбанизация, земеделие) – точкови и дифузни;

– В „добро“ състояние по БЕК фитопланктон през някои от годините са крайбрежните водни тела, които са относително отдалечени от значителни източници на замърсяване. През 2017 г. водните тела южно от Варненския залив са определени в „добро“ състояние.

Морската стратегия включва мерки насочени към възстановяването на доброто състояние на морската среда по отношение на еутрофикацията и съобществата на фитопланктона. Те допълват мерките заложени в ПУРБ 2016-2021 г., разработван съгласно РДВ 2000/60/ЕО, в която фитопланктонът е задължителен биологичен елемент за качество. Мерките включват прилагането на добри земеделски практики за намаляване на замърсяването от нитратно-уязвимите зони, определени съгласно Директива 91/676/EEC за опазване на водите от замърсяване от селскостопански източници. Тези зони включват земеделските земи във водосборна област на Черно море.

Мерките за намаляването на еутрофикацията поради замърсяване с отпадъчни води от канализациите на населените места и хранително-вкусовата промишленост са разработени съгласно Директива 91/271/ЕИО, според която Черно море от н. Сиврибурун до устието на р. Резовска е определено като чувствителна зона, поради своята еутрофност. Източниците на натиск в морето са обект на мерки спрямо замърсяването от морския транспорт и атмосферата, включително и морския транспорт като вектор за разпространение инвазивни чужди видове фитопланктон.

Зоопланктон. Основните представители на зоопланктона в екосистемата на Черно море по биомаса са представителите на класове Sciphozoa, Ctenophora, Noctilucales, Copepoda, Chaetognatha, а по численост: Copepoda, Noctilucales, Rotifera, Meroplankton, Appendicularia. За функционирането на морските хранителни вериги най-голямо е значението на представителите на хранителния зоопланктон, важно звено между първичните продуценти (фитопланктона), планктоноядните риби и ларвите на хищните риби. Натиск оказват местни инвазивни видове (Noctiluca scintillans) и чужди инвазивни видове (Mnemiopsis leidyi), които нямат хранително значение, но се хранят със зоопланктона и намаляват достъпния хранителен ресурс за морските риби, птици и бозайници.

Съотношението между хранителен и нехранителен зоопланктон е показател за състоянието на морската екосистема.

Характерна тенденция за съобществата на зоопланктона в периода 1960-2006 г. е намаляването на концентрацията на хранителния за рибите зоопланктон. Резултатите от изследванията показват, че биомасата на зоопланктона се изменя, преминавайки от позитивна фаза в периода 1967-1973 г., към чувствително понижаване и поддържане на по-ниски стойности на количествените параметри през 1980-1993 г., когато пелагичните екосистеми са доминирани от опортюнистични местни (Auralia aurita, Noctiluca scintillans) и инвазивни чужди видове (Mnemiopsis leidyi). През съвременния период след 2000 г. състоянието на зоопланктона се колебае между „лошо“ и „умерено“ без ясно изразена тенденция, поради високата биомаса на някои инвазивни видове през отделни години.

Съществуващите екологични проблеми са свързани преди всичко с намаляване на мезозоопланктона като хранителен ресурс за планктоноядните риби и ларвите на хищните риби в резултат от развитието на местни опортюнистични (Noctiluca scintillans) и неместни инвазивни видове (Mnemiopsis leidyi). Промяната във видовия състав и обилието на характерните за референтните условия видове зоопланктон може да доведе до непредсказуеми изменения в състоянието на екосистемата. Бъдещото развитие на състоянието зависи от превантивни мерки спрямо навлизането на инвазивни чужди видове, но практически е невъзможно да се определи.

Морската стратегия включва програма от мерки за постигане на добро състояние по отношение на зоопланктона, насочени спрямо морския транспорт като вектор за разпространение инвазивни чужди видове зоопланктон (дескриптор 2) чрез баластните води на корабите. Високото биологично разнообразие може да се приеме за естествен защитен механизъм срещу биологичните инвазии. Свободните екологични ниши задължително се запълват – там където има условия за развитието на богати на видове зоопланктон съобщества опасността от инвазивни видове е намалена. Екосистемният подход изисква отчитане на всички видове натиск, които влошават състоянието на пелагичните местообитания на зоопланктона. Поради това, за съобществата на зоопланктона значение имат и целите и мерките определени по всички дескриптори за натиск.