:Ако често вдигаш чашата, няма да имаш какво да ядеш.“

Със силата на оръжието „въпроса за собствеността“ се решава бързо и ефективно. Излиза, че собствеността реално (а не „по закон“) принадлежи не на този, който има документ с печат за „собственост“, а на този – който има оръжие. И във всеки момент със силата на оръжието вашата собственост може да стане не ваша: „Беше ваше – стана наше!“.

Чичкото, склонен към алкохола, приватизирал апартамент в центъра на града. Същите тези юначни младежи идват при него не с пистолет, а с бутилка водка. Гуляят ден, два, … В резултат чичкото сам (!) подписва всички документи на „благодетелите“, след което сега реално ние виждаме в града множество небръснати чичковци от типа „човек-дом“ с количка, в която е поместена цялата покъщнина на нещастника. Сюжети с пропиване на собствената квартира е показвала и телевизията.

В този случай въпроса за собствеността се е решавал не с оръжие, а доброволно за сметка на по-мощното от пистолета оръжие, за сметка на алкохола. Примери за пропивания на „крупни“ „собственици“ (собственици на фирми АО, ООО и т.н.) всеки читател може да даде сам, когато здраво „натряскващия се“ собственик става по същност същия този бездомник.

Най-впечатляващ пример за използване на алкохола от историята – това е завземането на Америка. Конкистадорите от цевите на своите оръжия правели право течащи спиртни апарати и ги връчвали заедно с инструкции за ползване на индианците. И сега в своята страна потомците на „Чингачгуците“ живеят в резервати. Индианците от алкохола са измрели почти всичките. Те са отдали своята собственост – земята, гората, реките, тоест своята Родина, без особено съпротивление на завоевателите.

Ако се проведе исторически паралел и се погледне на това, което е ставало в Русия, то ситуацията е много сходна. Почти всички „вождове“ (от типа на напиващия се Елцин), са в непрестанен запой, а абсолютното болшинство от народа в съответствие с инструкциите на комиците „се весели“. Т.е. нашият народ целенасочено го напиват, а в това време нашата собственост, нашата страна, нейните недра тихичко преминават в ръцете на „световното задкулисие“.

Много „нови собственици“ искрено смятат, че „момента на голямата хапка“ е настъпил именно за тях и те беззаветно са заети с увеличаване на капитала си – „трябва да се използва момента“. Затова много от тях нямат време да пиянстват. Но практиката показва, че доста по-просто е да напиеш или да закачиш на иглата децата им. Тогава, отишли на оня свят, наследниците на „собствениците“ бързо харчат на вятъра натрупаното от „предците“. Това целенасочено се реализира.

Макар за това да отива повече време, отколкото в случая с използването на оръжие (сила), но затова пък това е по-безопасно и устойчиво в перспектива.

И в този случай отново излиза, че собствеността принадлежи реално („по живота“, а не „по закона“) не на тези, които имат „хартийка“ за собственост, а на тези, които управляват процесите на напиване и наркоманизиране на хората.

Както в първия, така и във втория случай, „собствеността“ на смятащи се за „собственици“, се намира у тях за временно ползване. И когато е необходимо, тази собственост със силата на оръжието или алкохола се предава от оригиналните собственици на други „собственици“ за същото временно ползване, или преминава в ръцете на най-оригиналните собственици на собствеността.