„Лъжливият човек се бои от истината.“

Укриването на истинските планове е свързано с управлението на информацията и емоциите, което изисква изграждане на надеждно „паралелно повествование“.

През 1850 г. младият Ото фон Бисмарк, тогава тридесет и пет годишен депутат в парламента на Прусия, преживява повратен момент в кариерата си. По това време най-важната задача за германците е обединението на многобройните княжества, на които била разделена Германия (сред тях и кралство Прусия), а също и предстоящата война с Австрия, най-могъщия съсед на Прусия, тъй като Виена се стремяла да поддържа германските владетели разединени и слаби, дори и с цената на пряка военна намеса. Престолонаследникът Вилхелм, бъдещият кайзер, или император Вилхелм I, бил склонен да подкрепи идеята за война с Австрийската империя. Пруският парламент (Райхстаг) също одобрявал тази политика и вече се приготвял да гласува указа за мобилизация на войската. Единствените противници на тази идея били тогавашният пруски крал Фредерик Вилхелм IV и министрите от кабинета, които се страхували от могъщата Австрия и предпочитали да не предизвикват гнева й.

През цялата си кариера Бисмарк бил лоялен, дори пристрастен поддръжник на пруската мощ и пруското превъзходство. За него нямало нищо по-скъпо от мечтата за обединението на германските княжества, дори и с цената на война срещу Австрия, за да бъде унижен и наказан този властен съсед на Германия, който от десетилетия подкрепял идеята за разпокъсана Германия. Бивш военен, Бисмарк винаги е смятал, че войната е достойно занимание за всеки истински мъж.

Нали именно Бисмарк след години, като канцлер на обединена Германия, ще заяви гръмко: „Всички сериозни проблеми на нашето време ще бъдат разрешени не с речи и укази, а с кръв и стомана!“ Но въпреки че винаги е бил пламенен патриот и разпален поклонник на военната слава, тъкмо в разгара на приготовленията за войната с Австрия, Бисмарк произнася в Райхстага изненадващо капитулантска реч, която изумява всички присъстващи. „Жестоко ще бъдат излъгани тези държавници, заявил той, които сега подкрепят идеята за всеобщата мобилизация! След края на войната всичко ще им изглежда съвсем различно. Никой няма да вярва, че тази война е била неизбежна. Тогава тези държавни мъже ще имат ли куража да се изправят очи в очи срещу селянина, чийто обор ще бъде изпепелен? Или срещу бащата на загиналия войник? Или срещу инвалида, оставил своя крак на бойното поле?“ Но най-странното в речта на Бисмарк било това, че той не се ограничил само с призиви срещу войната, но дори започнал да хвали Австрия и да подкрепя нейните действия. Това противоречало на всички негови предишни изказвания и действия.

Последиците от резкия обрат в ориентацията на Бисмарк не закъснели, щом този изтъкнат политик се обявявал против войната, кой би посмял да му се противопостави? Депутатите били безкрайно объркани и резултатът от гласуването се променил коренно. Накрая се оказало, че спечелили поддръжниците на крал Фредерик Вилхелм IV и неговите министри. Така се осуетило обявяването на войната.

Няколко дни след този страстен призив на Бисмарк за запазване на мира кралят, преливащ от благодарност, му предложил министерски пост. А след още няколко години той станал министър-председател, тази длъжност му предоставила достатъчно възможности, за да въвлече във войната срещу Австрия миролюбивия крал и цялата страна, за да съкруши могъщата дотогава Австрийска империя и да установи превъзходството на германската федерация. Естествено начело е кралство Прусия.

Стратегическа гъвкавост и политическа хитрост. По времето, когато замислял своята прочутата реч (1850 г.), Бисмарк се ръководел от няколко мотива. Първо, той много добре знаел, че пруската армия все още не е готова за война и по всяка вероятност Австрия ще спечели с лекота победата, което би имало фатални последици за бъдещото обединение на германските княжества под егидата на кралство Прусия. Второ, ясно си давал сметка каква катастрофа застрашава неговата кариера, ако той подкрепи идеята за една обречена на неуспех военна кампания. Кралят и консервативно настроените министри искали мир, докато Бисмарк жадувал за повече власт. Обаче през 1850 г. той не е имал друг изход, освен да заблуди съвременниците си, като подкрепи кауза, която всъщност е презирал с цялото си сърце, като е изрекъл фрази, на които искрено би се присмял, ако бяха изказани от друг политик. И наистина успял да излъже цяла Прусия. Нещо повече, именно заради тази негова блестящ реч кралят го назначава за министър, след което той бързо се издига до първи министър, пост, който му предоставя властта да работи за укрепването на пруската военна мощ и в края на краищата да осъществи мечтата си, унижението на Австрия и обединението на Германия под скиптъра на Прусия.

Бисмарк навярно е бил най-проницателният от всички германски държавници, ненадминат майстор по отношение на стратегическа гъвкавост и политическа хитрост. На времето никой не подозирал, че истинските му намерения са коренно противоположни на речите му в Райхстага. Ако бе декларирал реалните си планове и ги бе подкрепил с довода, че е най-разумно да се изчака, докато Прусия се подготви по-добре за неизбежната война, нямаше да спечели овации, тъй като повечето прусаци тогава са жадували час по-скоро да започне войната и дори са вярвали, че лесно ще сразят омразната Австрия. Бисмарк обаче не би могъл да успее, ако разиграеше друга стратегия, ако бе предизвикал краля с предложението си да защити каузата на мира в замяна на министерското кресло. Кралят нямаше да повярва в искреността на намеренията му и би останал нащрек заради прекомерните политически амбиции на младия депутат.

И така с помощта на този рязък стратегически поврат, изцяло неискрен, с единственото предназначение да бъде заблуден противникът, той успява да измами всички свои съвременници, да прикрие целите си и да постигне това, към което се е стремял. Това е красноречив пример колко ефективен може да бъде методът, основаващ се на грижливо укриване на истинските планове.

Ако укриваш истинските си планове, ти печелиш стратегическо предимство, защитаваш се от саботаж и контролираш ситуацията. В Кодекса на властта и психологията това е ключова стратегия за оцеляване и успех.

Главни ползи от прикриването. Елемент на изненада: Хората не могат да противодействат на това, което не знаят. Липса на защита: Противниците остават не подготвени за твоя следващ ход. По-малко завист: Избягваш злобата и интригите на околните. Пълна независимост: Вземаш решения без външен натиск или чуждо мнение.