Времето, Морето и Хората
Ролята
Идеята за християнски поход на Изток.
„Имай бога за господар, но никога господаря за бог.“ Борбата на християните срещу маврите. Адемар от Шабан одобрява мирните договори между аквитанци под егидата на херцога, но дори не се сеща, че те биха могли да послужат за основа на съвместен поход за изтребване на неверниците. Представляват ли последните истинска заплаха? Едно спорадично нахлуване в […]
С Божията помощ стават чудеса.
„Никой не обича оковите дори и да са златни.“ По това време, около 1010–1015 г. пленяването и задържането на благородни противници се описва като обичайна практика. Съдбата на пленниците обаче понякога е твърде различна и зависи по-скоро от случайността, отколкото от правосъдието. Някои имат късмет, други — не, и плащат за първите. Това личи от […]
Плени рицар, вземи откуп.
В знамето е твоята чест, в оръжието – славата.“ Пленниците сеньори. За войните около хилядната година като цяло съдим преди всичко по онова, което се случва в Аквитания, тъй като за нейните графове и сеньори разполагаме с повече разкази, отколкото другаде. Става въпрос преди всичко за херцозите, графове на Поатие, Гийом IV Желязната ръка и […]
Засилване контрола на Църквата над кралете.
„Където няма пари, няма прошка за греховете.“ В качеството си на християнски владетели каролингските крале включват защитата на слабите в своята програма, тоест на първо място в политическата комуникация. С други думи, каролингските крале поделят тази своя длъжност с високопоставените си приближени, епископи и абати, графове и кралски васали. Това означава, че им преотстъпват значителен […]
В името на Божията воля.
„Бог е на страната на силните.“ В обкръжението на един груб свят каролингският императорски двор с неговите пиршества, ловни излети и църковни служби не е лишен от блясък. При управлението на Карл Велики той е освен това център на действително могъща власт, която успява да държи изкъсо аристокрацията с помощта на графовете на отделните малки […]
Войните на Карл Велики.
„На краля, който е убил твоя баща, ти правиш подаръци.“ Васалитетът може да бъде и ритуал, включващ отмъщението като същностен елемент от обществената система. Както ще видим, през следващите периоди има случаи, когато васали налагат кръвно отмъщение от името на своя сеньор и преди всичко натиск от страна на сеньора за уреждане на конфликти между […]
Клетва за вярност, воинска доблест и чест.
„Хубаво е да бъдеш господар, слуга можеш да станеш, когато поискаш.“ Клетвата за вярност на васала и неговият феод заемат твърде много място в трудовете на историците от „старата школа“ (до 1950 г.) и именно тези трудове са в основата на една прекалено опростена и стереотипна картина. От друга страна обаче, дали им е отредено […]
Въоръжението на конницата във Франкия.
„В знанието е твоята чест, в оръжието – славата.“ Във Франкия, тоест северно от Лоара, към средата на VI в. вероятно е налице демографски спад. По тези места природата отново настъпва, разширява се площта на горите, дивечът става изобилен, разширяват се възможностите за добив на дърва за отопление и за строителство, за паша на свинете […]
Братоубийствените войни между франките.
„Двама крале не живеят в една държава.“ Ако след отмъщенията и враждите разгледаме гражданските войни между кралете заради градове и територии, както и външните войни, ще установим, че при тях проявите на жестокост са още по-ограничени. Това се дължи на наличието на по-голям брой възпиращи фактори по отношение на насилието, които водят до съкращаване на […]
Западната Римска Империя III-VI в.
„Кралят никого не убива, това вместо него правят други.“ За начало на V в. се смята 31 декември 406 г., по-точно тогава е началото на събитията, довели до падането на Западната Римска Империя, когато вандалите прекосяват границата на Империята, изтласкват бранещите я рейнски франки, а Григорий от Тур рисува в своята „История” драматичните събития от […]
Последно коментирани