Времето, Морето и Хората
Освобождение
Боя при Шипченския проход на 23 август 1877 година.
„Висота, щурмувана от герои, става подножие на тяхната слава.“ Новия турски план за настъпление не е бил сложен. Десния фланг (11000 пехотинци) под командването на Шакри паша е трябвало да има 16 табора с 20 оръдия да атакуват позициите на руснаците от юг и югоизток, а петте табора на Вейсел паша с няколко стотици черкези […]
Атаките на Сюлейман паша на 21 август 1877.
„Никой не е длъжен повече, отколкото може.“ На военния съвет на 20 август Сюлейман паша взел решение да нанесе главния удар на 21 август от изток по Стоманената батарея със силите на 2-ра и 3-та бригада под командването на Реджеп паша с една планинска батарея, а 1-ва бригада под командването на Шакир паша в същия […]
Разположение и подготовка на шипченските позиции – 1877.
„Който заповядва, той отговаря.“ Шипченските позиции се разполагали по протежение на шосето, по тесния гребен, насочен в меридианно направление на планинския хребет. Началото на хребета започвал от Габрово, на протежение от 10 км като постепенно се повдигал към юг и достигал най-високата си точка при възвишението Никола. От тази точка хребетът достатъчно стръмно се снижавал […]
Подготовка за отбрана на проходите -1877.
„Най-добре работи онзи, който си знае работата.“ Решение на турското командване за преминаване в контра настъпление. Неудачите на руските войски в Зад балкана и при Втори Плевен предизвикали в Константинопол, сред върховното турско командване, възторг и ликуване. Султанът, военния министър и висшия военен съвет решили,че е настанало време за преминаване в контра настъпление с цел […]
Заключения по първия етап на войната. – 1877
„Героите коват победата.“ Първия, настъпателен за руските войски етап от войната завършил почти едновременно и на Балканския, и на Кавказкия театър на военни действия. На Балканския театър този етап продължел 1,5 месеца, тоест бил почти на месец по-кратък от настъпателния етап на Кавказкия театър. И Дунавската и Кавказката армии преминали към временна отбрана. С какви […]
Руския и турския флот на Черно море – 1877.
„Каквито са офицерите, такава е и войската.“ Действие на руските войски на първия етап от войната против четириъгълника от турски крепости. Четириъгълника от турски крепости при Силистра, Рущук, Шумен и Варна при условие за обход от главните сили на руската Дунавска армия е играел ролята на плацдарм, от който турските войски биха могли да нанесат […]
Грешките при Втори Плевен? – 1877
„Побеждава онзи, който по-малко жали себе си.“ Възможно би било с нощен щурм, както направили това по отношение на крепостта Карса в същата тази война на Кавказ. Би било възможно с удар в тила и по фланга, където на 30 юли не е имало укрепления. Би било възможно, ако беше поставен поне един само заслон […]
Втори Плевен – 1877.
„Побеждава онзи, който е по-смел.“ На 30 юли, в този ден, когато Предния отряд започнал боя, довел до изтеглянето от зад Балкана, Западния отряд за втори път претърпял под Плевен крупен неуспех, получил названието „Втори Плевен”. Обстановката в Западния отряд пред Втори Плевен е изглеждала по следния начин. След първия неуспех на настъплението към Плевен […]
Действия на Предния отряд зад Балкана 1877.
„По-добре успех в малкото, отколкото провал в голямото.“ В деня на боя на отряда на Шилдер под Плевен, на 20 юли, Предния отряд почивал в Казанлък, изчаквайки да пристигнат частите, останали в Хаинкиой; охраната на последния взели върху себе си изпратените от Радецки войски. От тук Гурко се обърнал към главно командващия с нов вариант […]
Превземането на Никопол и Първи Плевен – 1877.
„Победата е крилата: изпуснеш ли момента, вече я няма.“ Западния отряд започнал бойни действия почти едновременно с Предния отряд. Заповедта за овладяването на Никопол и за по нататъшното му движение към Плевен е била получена в щаба на Западния отряд на 8 юли. Началник на отряда командира на 9-ти корпус генерал лейтенант Криденер разполагал за […]
Последно коментирани