// Архив

небесните светила

This tag is associated with 62 posts

Изисквания към точността на плаване.

„И морето би се разляло, ако нямаше брегове.“ Един от основните проблеми за осигуряване на навигационната безопасност на мореплаването винаги е бил обосноваването на изискванията към необходимата точност за определяне на мястото на кораба, гарантираща надеждното „разминаване” с опасностите, показани на картите. Не обръщайки внимание на привидната очевидност да се реши такава задача, с помощта […]

Международна концепция за единна нула на дълбочините.

„За да предвидиш бъдещето, трябва да познаваш миналото.“ Национални системи за отчитане на височините, използвани в региона на Балтийско море. Различните видове ниво мерни постове се използват за наблюдение на колебанията на нивото на морето по крайбрежието на Балтийско море. Ниво мерните постове които са привързани с геометрично нивелиране по мрежите на страните, а някои […]

Международна концепция за единна нула на дълбочините.

„Своевременно предупреденият е своевременно въоръжен.“ Балтийско море. Разработката на международна концепция за единна нула на дълбочините в Балтийско море се осъществява под егидата на Хидрографската комисия за Балтийско море (ХКБМ), която е била образувана през май 1983 година в Хелзинки, Финландия. ХКБМ се явява една от регионалните структури на Международната хидрографска организация (МХО), обединяваща девет […]

Навигация и космическо време.

„Делата свидетелстват за ума на човека, думите – за знанията му.“ Природата на космическото време (или слънчево – земната свързаност) се състои в следното. Свойствата на обкръжаващата среда в силна степен зависят от особеностите на слънчевото вълново и корпусколярно излъчване. Поради това можем да кажем, че космическото време започва на повърхността на Слънцето. Слънчевата активност […]

Навигация и космическо време.

„Дело на време не е бреме.“ Навигацията е подложена на въздействието на физическите условия, случващи се в околоземния космос. Така точността на системите за морска навигация, използващи сигнали с много ниски честоти, такива като, например, радио навигационните системи (РНС) LORAN и OMEGA, зависи от знанието на действителната височина на ниската граница на йоносферата. Бързото вертикално […]

Създаване на спътниковата радионавигационна система.

„Имаш ли цел ще намериш пътя.“ Създаването на ниско орбиталната спътникова навигационна система е била истинска революция в навигацията. За първи път корабите на Русия са могли да си определят с висока точност своето място във всяка точка на Световния океан с руска система. Благодарение на опита по създаването и използването на тази система идеята […]

Създаване на спътниковата радионавигационна система.

„Вселената се осветява от слънцето, човекът – от знанието.“ Съвременната спътникова радионавигация е била създадена с усилията на много научни учреждения и производствени предприятия в Русия, при това ролята на Института по навигация и хидрография към МО на Русия има особено значение, тъй като именно в Института се е родила тази идея и с усилията […]

Значение на „нула на дълбочините“ за корабоплаването.

„Правото е изкуство на доброто и справедливостта.“ Актуалността на получаване на точни данни за височинното положение на НД в коя да е точка от акваторията на корабоплаване нараства във връзка с открилата се възможност, триизмерното позициониране на кораба с помощта на успешно развиваните технологии на глобалната спътникова навигация (ГНСС), такива, например като: режима на кинематика […]

Значение на „нула на дълбочините“ за корабоплаването.

„В тъмна нощ и малкият огън свети надалеч.“ Височинната геодезична основа на хидрографската снимка на релефа на дъното се явява съществуващата или развърната мрежа от нивелачни постове (НП). Мрежата осигурява фиксирането в района на снимката отчетна повърхност за дълбочините – нула на дълбочините и отчетна повърхност за височините – нула на височините за бреговите средства […]

Квазистационарни полета на Земята. Част 2

„Имаш ли цел, ще намериш пътя.“ Морфометрични характеристики. Резултатите от снимка на релефа на дъното, а също и на геофизичните полета могат да се представят като реализация на случайна функция. Във връзка с това към анализа на данните на полето се прилага целия апарат на теорията на случайните функции. В резултат на анализа се получават […]