// Архив

Единение

This tag is associated with 59 posts

Покръстване или прекръстване на българите?

„Лошо е да попаднеш в блато, но още по-лошо е да останеш там.“ Покръстване или прекръстване на българите? Делението на Римската империя, за която става дума тук, е станало още от IV век, по времето на императорите Валентиниан и Валенс, ако за него говори още папа Инокентий, който е бил на престола от 402-а до […]

Споровете на Цариградския събор през 869 – 870 година.

„Лесно е да се клевети, трудно е да се отговаря.“ Споровете на Цариградския събор през 869 – 870 година. За да разберем за какво става въпрос нека приведем някои извадки от тези спорове: „Представителите на източните патриарси казаха на българите: Когато вие заехте онова отечество (Тесалия, двата Епира, Дардания и пр., тоест земята от Йонийския […]

Българската наука за „покръстването”.

„Съмнението е половин мъдрост.“ Българската наука за „покръстването”. Ласкателните думи на Фотий не можаха да отклонят българския цар Михаил от внушението, което Бог му бе дал да отстрани чуждото влияние от България и да закрепи българската църква. Той създаде църкви в Македония, в които да се служи винаги на български. Твърдина, или Константин, преведе някои […]

Кой от кого е приел християнството?

„Всеки е ковач на своята съдба.“ Кой от кого е приел християнството? За да унижи българите, Фотий поставя православните и манихейските, или богомилските, българи на равна нога, защото под „другите не узаконени българи” той е разбирал манихейте. От тези Фотиеви думи се вижда, че Фотий е спорил с българи и с български епископи. Гърците впрочем […]

Българите – еретици или християни?

„Истината няма нито младост, нито старост.“ Българите – еретици или християни? Започналото възраждане на илирийските българи не останало скрито от вниманието на римския папа. Виждайки, че българите се отделят от гърците и формират своя българска църква, за да използва този случай, папата замисли да разшири влиянието си върху Илирийска България и да възстанови положението, което […]

Българския, като църковен език.

„Силата на словото е в истината.“ Българския, като църковен език. При днешните комуникации едно лице може да управлява стотици милиони хора. Някога не е било така. Тогава всяка област и всяко племе е имало свой господар. Големите държави се създадоха после, като господарите на отделните племена бяха принудени да признаят преимуществото на един от своите […]

Имало ли е покръстване при Борис?

„По-лесно е да се подражава, отколкото да се създава.“ Имало ли е покръстване при Борис? Колкото повече византийския морал отслабваше, толкова по-лоши епитети се приписваха на българите. До сега тракоилирийците се считаха за еретици, тоест за християни, но не православни. Отсега те започнаха да се определят като идолопоклонници, което е равно на езичници. Гръцката дума […]

За църковна и политическа независимост.

„Грешката може да се прости, лъжата – никога.“ За църковна и политическа независимост. Мирът, който Юстиниан въдвори със създаването на Охридската архиепископия, трая само докато бе жив той. След неговата смърт абарите се съединиха със славяни и българи, които заедно поведоха нови войни против Византийската империя. Вече беше казано, че църквата на абарите, славяните и […]

Българската архиепископия.

„По-добре говори за своите добри дела, отколкото за лошата слава на друг.“ Българската архиепископия. Според 11-та новела на Юстиниан архиепископът на Първа Юстиниана е стоял даже по-високо от този на Цариград, защото според втора глава на същата тази новела Юстиниан определя римския папа да заема първо място между йереите, а цариградския архиепископ – второ. Понеже […]

Българите с Рим или Константинопол?

„Който знае за приближаващата се опасност, той я е избегнал.“ Българите с Рим или Константинопол? След като Константи Велики създаде от селцето Византия нов Рим, наречен Константинов град (Константинопол), който стана столица на Източно римската империя, епископът на този град въз основа на седалището си се яви с претенция за първенство в Източната римска империя. […]