// Архив

История на българите

This category contains 183 posts

Демокрацията и митът Желев.

„Който щади лошите, вреди на добрите.“ Демокрацията и митът Желев. Настъпва дълъг период, в който демократичните промени изпадат в застой, икономиката – все по-дълбоко в криза, а обществото – в депресия. Редица поредни опити за гласуване „вот на недоверие“ на правителството на Беров пропадат (при винаги неизменната подкрепа на ДПС и ренегати от СДС). Желев […]

Играта на първият демократично избран президент.

„За краля е по-добре да слушаш, отколкото да го видиш.“ Играта на първият демократично избран президент. През януари 1990 г. се постига споразумение за започване дискусия на „кръглата маса“ (по подобие на Полша). В края на януари заседава XIV конгрес на БКП. През февруари е създадено първото правителство на Луканов. През април „кръглата маса“ приключва […]

Метаморфозата.

„Когато лошият се преструва на добър, тогава той е най-лош.“ Метаморфозата. В основата на „метаморфозата“ от 10 ноември и последвалите я събития без съмнение стояха Петър Младенов и Андрей Луканов – двамата най-интелигентни и съобразителни членове на партийната върхушка. Останалата „гласуваща бройка“ в ръководството на партията просто вървеше по инерция, тъй като разбираше, че друга […]

Нов икономически механизъм.

„Ако си твърде дружен с вожда, знай, че в един прекрасен ден той ще те убие.“ Нов икономически механизъм. На пръв поглед сравнително по-добри бяха постиженията в промишленото производство. Започнало със създаването или разширяването на съществуващите преди Втората световна война производствени, добивни и енергетични центрове, като Мадан, Рудозем, Димитровград, редица язовири, партийното и държавно ръководство […]

Една партията – една държава.

„Който сега е на върха, чакай го долу.“ Една партията – една държава. Със започване на пропукването на „могъщия блок на социализма“, определени личности от толерираната от олигархията интелигенция – дори партийци, активни борци или синове на активни борци (изобщо хора, които имат някакъв „гръб“) ще се съобразят своевременно, че „корабът потъва“ и също така […]

Страхът – всевластен господар.

„Където има котка, мишките не се разхождат.“ Страхът – всевластен господар. През 1946 г. е извършена „поземлена реформа“, която е прелюдия към постепенно одържавяване в ТКЗС, а после в ДЗС и АПК. Чрез насилия и изселвания ще бъде наложена колективизация и етатизация на цялата земя (свързано с едно от най-зловещите явления, непознато във вековния български […]

Повсеместна антибългарска дейност.

„Който винаги е доволен от себе си, той е с болен мозък.“ Повсеместна антибългарска дейност. На X пленум на ЦК на БРП (к), състоял се на 8 и 10 август 1946 г., се стига до пълна капитулация пред югославския натиск и апогей на предателството на комунистическите емисари в България към българския народ. С решенията на […]

Раболепие и национално предателство.

„По-добре да имаш явен враг, отколкото лицемерен приятел.“ Раболепие и национално предателство. Още първите месеци след 9. IX. 1944 г. по указание на Белград, Скопие поставя въпроса за присъединяването на Пиринска Македония към „Македонската държава“ – т.е. към Югославия. По този въпрос просъветската власт в България показва пълно раболепие и национално предателство. В Пиринския край […]

Пълно овладяване на политическата, икономическа и съдебна власт.

„Жаждата за власт е най-ненаситната от всички страсти.“ Пълно овладяване на политическата, икономическа и съдебна власт. На 22 ноември 1946 г. председателят на ЦК на БРП (к) Георги Димитров представя на Председателството на републиката състава на третото правителство на ОФ. Комунистите в него са вече 10 (и владеят най-важните министерства, председателството и вишегласието в кабинета). […]

Тоталитарно управление.

„Когато бедата става непоносима, близък е нейния край.“ Тоталитарно управление. През лятото на 1946 г., въпреки че не получават признание и на своето второ ОФ правителство, комунистическите управници решават да започне масирана пропаганда срещу основните опозиционни лидери ГМ. Димитров, Кр. Пастухов, Н. Петков, К. Лулчев. Обвинявайки опозицията като „антисъветска“, „профашистка“, „антиславянска“, те се опитват да […]