Времето, Морето и Хората
Роли в живота
Ужасяващо и безсмислено клане.
„Войната се храни с пари, а се опива с кръв.“ През август 1167 година двете армии тръгват както три години по-рано всяка към страната, от която е дошла. Нуреддин, доволен от завръщането на елита на армията си, си пожелава повече да не бъде замесван в безплодните египетски авантюри. Въпреки това още на следващата година надпреварата […]
Клетва за вярност от повелителя на правоверните.
„Ако клетвата бодеше като трън, не биха се клели така много.“ Веднага след победата Нуреддин нарежда да му донесат знамена с кръстове и русите коси на няколко западняци, загинали в боя. Като слага всичко в една торба, той я подава на един от най-благоразумните си хора с думите: Тръгни веднага за Билбейс, направи така, че […]
Надпревара по завладяване на Египет – 1164.
„Прекаленото доверие води към страдание.“ Чичо ми Ширкух се обърна към мен и рече: „Юсеф, прибери си нещата, тръгваме!“ Сякаш кама разкъса сърцето ми като чух тази заповед и отговорих: „Господи, и цялото египетско царство да ми дадат, няма да тръгна!“ Човекът, който говори така, е не друг, а самият Саладин, разказващ за плахото начало […]
Възраждане на византийската военна мощ.
„Побеждава онзи, който по-малко жали себе си.“ На 18 април 1154 година Нуреддин се връща с войските си пред Дамаск. Абак провожда ново спешно послание на Балдуин. Но ерусалимският крал няма да има време да пристигне. В неделя, 25 април, е даден последен щурм източно от града: Върху крепостните стени нямаше никой, разказва хронистът от […]
Спасители или завоеватели на Дамаск?
„Когато страхът идва победата си отива.“ На 24 юли 1148 година войските на кръстоносците пристигат пред Дамаск, следвани от дълги редици камили, натоварени с багажите им. Дамаскчани излизат със стотици вън от града, за да се бият с нашествениците. Между тях е и един много стар богослов от северно африкански произход, ал-Финдалауи: Като го видя […]
Второто кръстоносно нашествие.
„Щом отстъпва коницата, какво може да се очаква от пехотата.“ Докато в лагера на Зинки цари объркване, един единствен човек остава несмутим. Той е на двадесет и девет години, висок, с възтъмна кожа, с обръснато лице с изключение на брадата, с широко чело и мек и ведър поглед. Приближава се към все още топлото тяло […]
След триумфа – трагична смърт.
„Който е враг на смъртта, е приятел на живота.“ Халифът побързва да даде на героя на деня престижни титли: ал-Малик ал-мансур, „победоносен крал“, зайн-ел-ислям, „украса на исляма“, насир амир ал-муминин, „подкрепа на повелителя на правоверните“. Подобно на всички владетели от епохата Зинки гордо носи тези прозвища, символ на могъщество. В една леко сатирична бележка, Ибн […]
Освобождението на Едеса – 23 декември 1144 г.
„Добре е да заплашваш този, който се бои от заплахи.“ Побратимяването с чужденците си има свои граници. Впрочем прословутото сътрудничество между Дамаск и Ерусалим, дало неочакван случай на Усама да опознае по-добре западните пришълци, скоро се оказва само кратка интермедия. Един поразителен случай подновява безкрайната война срещу завоевателя. В събота, 23 декември 1144 година, град […]
Нравите и всекидневния живот на кръстоносците.
„За жестокия човек и за пушека няма прегради.“ Още през 1138 година Унар изпраща в Ерусалим своя приятел, летописеца Усама Ибн Мункиз, за да проучи възможността за франко-дамаско сътрудничество срещу господаря на Алеп. Усама, приет както подобава, постига принципно споразумение. Следват нови посланичества и в началото на 1140 година хронистът тръгва за свещения град с […]
Един емир при варварите.
„Който се страхува увеличава храбростта на противника си.“ През юни 1137 година Зинки пристига с внушителни обсадни машини и се разполага на лагер в лозята край Хомс, главен град на Средна Сирия, който традиционно си оспорват алепчани и дамаскчани. По това време градът е в ръцете именно на последните, а негов управител е не друг, […]
Последно коментирани