„Преди да се научиш да плуваш, трябва да влезеш в водата.“

Национална система за свръзка между наблюдателните платформи и прогностичните центрове се явява “Автоматизираната система за предаване на данни” (АСПД) на Ростхидромет. Сбор и разпространение на информационни данни се осъществява с помощта на арендовани от Министерството на свръзките и от собствени средства за свръзка, включващи телефонни и телеграфни канали, съединителни линии, комутирани телеграфни канали, радиоканали и спътникови канали за свръзка.

Оперативния поток на хидрометеорологични данни се формира от два източника – национални оперативни данни и данни, циркулиращи в мрежата на държавната система за телекомуникации.

Данните от наблюдателната мрежа в зависимост от техния вид и срочност се предават с определен код по каналите за свръзка в областния или териториалния център и после по заделени канали в АСПД в системата за обработка.

Развитието на АСПД през последните години се организира като Транспортна компютърна мрежа (ТКМ) и на нейна база другите мрежи за предаване на данни, такива като електронната поща. ТКМ, използвайки протоколи на ТСР/IР, което позволява да се използват протоколи от по-високо ниво. При това приоритет се дава на обема на оперативната информация, преминаваща през АСПД. Наличието на ТКМ и модернизираната АСПД позволява осъществяването на обмена на полета и обработка на информация между централните и регионалните прогностични центрове.

Сборът на данните от океанографските наблюдения се осъществява в два режима – оперативен и задържащ.

Оперативния режим предполага предаване по каналите за свръзка на информация, преминала първичната обработка, в близък установен от регламента срок след извършването на наблюденията.

Системата за сбор на информация в задържащ режим се осъществява в съответствие с ведомствените схеми и с използването на програмно технологични средства, контрола и предаването на данните от наблюденията за състоянието на морето и крайбрежните територии.

Системата за сборa и разпространението на оперативната информация включва териториалните центрове и служби за обмен и разпространение на оперативна информация.

Всички информационни сведения се подразделят на регулярни и епизодични. Към регулярните сведения се отнасят ежедневните сводки за времето и състоянието на повърхността на морето, постъпващи в течение на цялата година от бреговите и корабните хидрометеорологични станции, а също така и от ИСЗ. Към епизодичните се отнасят сведенията за ОЯ на океана и морето, а също така специално заявените сведения, необходими за обслужване на специалните морски операции, непредвидени обслужвания.

Всички хидрометеорологични сведения за състоянието на океана и морето се предават в закодиран вид, с изключение на данните за ОЯ, предавани с открит текст.

Списък на кодовете за предаване на морска информация е приведен в приложение 11, а изискванията, предявявани към оперативната точност на наблюденията в съответствие с тези кодове, приведени в приложение 12.

Приложение 11

Списък на кодовете за предаване на морска информация.

Приложение 12

Изисквания, предявявани към точността на наблюденията в съответствие с морските кодове.

Забележка: Обозначението „А” – мигновено значение. Средно значение за 1 мин се счита за минимално и най-приемливо; „Б” – осреднени за фиксиран период от време, определени изисквания от кодиране; „В” – обща сума за фиксиран период от време, определени изисквания от кодиране.

Система за сбора на информация от наблюденията.

Извършваните на корабите доброволни наблюдения (КДН) за времето и състоянието на морето са крайно необходими за уточняване на качеството и надеждността на морските хидрометеорологични прогнози с цел осигуряване безопасността на корабоплаването.

Корабите, извършващи доброволни наблюдения предават информацията с данните от хидрометеорологичните наблюдения чрез спътниковата система ИНМАРСАТ-С. КДН, плаващи под чужд флаг, предават корабните сводки на задгранични радиостанции, от където те постъпват чрез Глобалната телекомуникационна система в СМО.

Сводките с данни за хидрометеорологичните наблюдения се предават, като правило, четири пъти в денонощието. Цялата корабна информация по каналите на държавната телекомуникационна система за СМО и каналите на АСПД (автоматичната система за предаване на данни) в началото постъпват в „Главния метеорологичен център” на Русхидромет, а от там в ДУ на „Хидрометеорологичния център на Русия”.

Сборът на данни от хидрометеорологичните наблюдения от корабите се осъществява от радиостанциите на морските управления на ХМС и чрез спътници, които, събирайки метеорологичните сводките ги предават в съответните служби за АСПД и след това в оперативно прогностичните центрове и до потребителите. С завършването на рейса информацията, натрупана от щурманския състав в журналите се предават в управлението на ХМС, където тя се записва на технически носители и се предава в държавния фонд.

Данните за състоянието на замърсяване на морската вода, устията на реките и крайбрежната зона на морето се предават по оперативните канали за свръзка. Данните за замърсяване, получени по време на експедиция, след приключване на рейса се предават във вид на журнали.

Резултатите от спътниковите наблюдения се приемат и обработват в пунктовете за приемане на информацията, по каналите за свръзка се предават в оперативно прогностичните центрове за използване в оперативната практика. Снимките и цифровата информация се натрупва и се предава в държавния фонд.

Информацията за ледовата обстановка в районите на Крайния Север и Арктика постъпва от корабите, самолетите за ледово разузнаване, бреговите станции в центровете за сбор на информация за ледовата обстановка, където тя се използва за съставяне на карти за ледовото покритие, където се натрупва и се съхранява.

Информацията от НИС Росхидромет за оперативни цели се предава по радио свръзките в Държавния радио метеорологичен център във вид на телеграми, а с завършването на рейса се оформят във вид на отчети за рейса и масива от данни, които се сдават в държавния фонд.

Първичната хидрометеорологична информация (данни от наблюдения) се предават по радио свързочните канали чрез съответните радиостанции на параходството. Капитаните и щурманския състав от руските кораби, намиращи се в открити води и в крайбрежните зони, за опростяване на работата с получената информация от прогностичните организации на Росхидромет се използва „Атлас за райониране на моретата и океаните за хидрометеорологично осигуряване на мореплаването и риболовството”. Към настоящия момент този Атлас се преработва и се готви за издаване под названието „Атлас за райониране на моретата и океаните за хидрометеорологично осигуряване на морските отрасли на икономиката”.