„Този, който позори родината си, предизвиква отвращение.“

Защо да се чувстваме горди?

През хилядолетната история на нашите земи преките източници за произход на българите са затривани планомерно и последователно. Само при турското нашествие на Балканите са унищожени над 6000 ръкописни книги, според някои – 12 000. Днес за произхода на българите съдим по възстановени чужди източници или по късни преписи на гръцки и други автори, които винаги са били настроени против българите. Да вземем днешните истории на наши съседи – те са пълни с мегаломански идеи, например, как Троя е древен турски град (според турски „учени“) или как така наречените „елини“ живеели по изконните български земи от векове. Макар че още са живи свидетелите на гоненията и геноцида срещу беломорските и тракийските българи през периода 1913-1923 г.
Освен това старите чужди източници са пълни с неточни и изкривени понятия за едни и същи неща. Така например за старите българи, живеещи по същите земи, както и днес съществуват десетки понятия от времената на Страбон и Херодот – кимерийци, скити, мизи, беси, вандали, готи, гети, склавини, венети.
Според Паисий Хилендарски, от когото цитираме обикновено едно-единствено изречение, гърците наричали българите „готи и хуни“.
Според полския учен Лелевел (1786-1861) и руския учен А. Чертков (1789-1858 г.), както и според българите Петър Берон, Георги Раковски и Любен Каравелов траки и славяни са един и същи етнос.
А това, че те пък са едно и също с българите, е изразено в достатъчно източници – и наши, и чужди. Казионните историци обаче отказват да ги четат и тълкуват, прескачат ги и продължават да повтарят теорията за пришълците прабългари и завареното славянско море.
Според днешните учебници мизите са едно от тракийските племена. Но за древните и средновековни автори мизите са българи.
Ето доказателствата: Още в Анонимния латински хронограф, датиран от Момзен към година 334 г. сл. Хр., се казва: „мизи, които са известни като българи“.
Ето какво пише Йона Зонара: „Същият Анастасий (491-518 г.) съгради стена, както се нарича, простираща се от голямото море чак до Селимврия, поради нахлуването на мизийците, сиреч българите и скитите…“.
Византийският писател Михаил Аталиат пише за въстанието на Петър Делян през 1041 г.: „А мизите, на които е дадено името българи като собствено име, вдигнали бунт…“.
Дион Касий Кокцейан, римски сенатор, пълководец и писател (около 155 – 230-235 г.), автор на „Римска история“ пише, че мизите и гетите са тези две племена, населявали открай време цялата земя между Стара планина и Дунава. Сред тези народи се пазели и старите им имена – трибали и дардани, казва Дион Касий.
Халкондил, така наречения последен атинянин, пише история на войните между турци и българи по времето на цар Иван Шишман и там нарича българите „мизи“ и „трибали“. Шишман е наречен от Халкондил „цар на мизите“.
За гръцките и други автори народностите, съставляващи частите на бъдещата българска нация, са били в различни периоди ту скити, ту гети, ту готи, ту траки, ту даки, ту вандали, ту мизи.
Славянските народи пък са идентифицирани като гети от Симоката – египетски историк от седми век, писал на гръцки. Теофан нарича и готите, и бесите – тракийски народи.“ И тези два народа – готите, наричани още склави (славяни), и българите се заобичаха извънредно много, тъй като и двата народа бяха езичници и имаха общ език“, пише презвитер Диоклеас (Diocleas) през дванайсети век.
„Скитите, наричани готи, преминали в голям брой реката…“ пише пък Херений Дескип от Атина в своята „Световна хроника“ – трети век сл. Хр.
Значи скитите са готи, готите са всъщност старите гети, описвани от Херодот като вярващи в безсмъртието, бесите и готите са нещо близко, славяните и готите (т.е. скитите) и българите имат общ език, траките също са беси и гети, преди това – пеласги, населявали преди гърците цялата днешна територия на Гърция. Траките също са и мизи (за които много автори упорито уточняват, че по-късно се наричат българи).
Всъщност какво излиза, че едно и също население се е въртяло в територията на Балканите от дълбока древност – хиляди години преди Христа до средните векове, когато започват да го наричат българи. По време на Римската империя това население – генетичните предци на днешните българи, са изтласкани от днешните ни и стари земи на север от Дунава. Именно тази част от историята ни се разглежда като преселение от изток на запад. Само че преселението е в обратна посока. И през пети, шести и седми век става едно завръщане в родните земи на български маси, което завършва с концентриране в първата национална държава в Европа – с име, съществуващо и до днес – България. Няма друга такава европейска държава и народ, които от средновековието до днес да са запазили името си непроменено в продължение на близо две хиляди години. Във върхови моменти като девети и десети век България е единствената национална държава на фона на имперската унитарна Източна Римска империя и така наречената Римска империя в лицето на Франкската държава. В апогея на Симеонова България – девети век, на картата на Европа няма нито Франция, нито Германия, нито Англия, нито Италия. Само тази мисъл трябва да ни кара да се чувстваме горди, въпреки несгодите и катаклизмите на днешното време.