„Безплодната жена лови скакалци за чуждите деца.“
Завиждат ли жените на мъжете?
На равнището на несъзнаваното, където времето не съществува и миналото съжителства с настоящето, по-голямата част от жените се чувстват като безполови мъже и изпитват дълбока завист към мъжкия атрибут, силно чувство на съперничество и враждебност към майката и едипова привързаност към бащата. Тъй като чувствата и голяма част от мисловния процес са контролирани от несъзнаваното, жената, без да осъзнава ясно това, се чувства като неопределено, по-низше от мъжа същество, като един вид мъж, лишен от мъжки атрибут; чувства се като мъж – евнух.
Така жената се ражда и живее с клеймото на „наказанието”, в положение на подчиненост, непълноценност и зависимост, с постоянно чувство на екзистенциална тревога. Дълбоко в съзнанието й непрестанно изплува неблагоприятната за нея сравнителна картина на мъжкия атрибут и матката, асоциирайки първия с властта, а втората с безсилието и безполовостта.
Тази тревога, породена от самоподценяването, предоставя на жената един-единствен изход, чрез който да докаже и затвърди своята женственост: майчинството. По този начин ролята на жената се определя единствено въз основа на майчинството – перспектива, която в нейните очи е потвърждение за положението й на жена.
Не е приятно да се развенчае по този начин процесът на майчинството, обгърнат обикновено от ореола на Божията повеля и отказа от лични очаквания в името на един нов живот. Истината е, че неизразимото щастие, което твърдят, че изпитват бъдещите или младите майки, е всъщност радост, че временно са се самоопределили. В думата „временно“ се крие истинска драма, тъй като след раждането и след като новостта отмине, изчезва също така потвърждението за собствената й женственост. Интересно е да се отбележи, че в психоанализата основният атрибут на майчинството – бебето е символ на мъжкия атрибут.
Защо за мъжа детето не означава същото, което означава за жената?
Защото той не трябва да доказва нищо; не трябва да убеждава никого, че не е безполов.
Бременността за жената олицетворява това, което мъжкия атрибут представлява за мъжа, тъй като тогава тя се чувства цялостна и независима от мъжа. Както мъжкия атрибут е изключително притежание на мъжа, така и бременността е процес, присъщ единствено на жената и непостижим за мъжа.
По време на този процес у жената изчезва усещането за безполовост, тъй като тя се е сдобила с нещо равностойно на мъжкия атрибут. За съжаление тази илюзия трае колкото самата бременност, защото само тогава бебето е част от жената, така както мъжкия атрибут е част от мъжа. След раждането детето придобива самостоятелен живот и жената изгубва усещането за цялост, породено от единството на майка и дете в едно тяло. Именно поради тази причина „магията“ на майчинството отлита така бързо и е изместена от грижите за детето, които в началото са занимателни, но скоро се превръщат в задължение и жената отново се чувства ощетена както преди. Това обяснява защо толкова жени изпитват необходимост да забременеят отново – така те отново се чувстват цялостни.
Поради факта, че ролята на жената в любовта е сведена до майчинството, цялото й съществуване се върти около мъжа; вечно зависима и очакваща, тя търси подходящия самец, за да бъде оплодена. Докато мъжът се реализира сам в живота, жената се реализира посредством мъжа, тъй като е лишена от собствени ценности.
А какво става с жените, които не следват пътя на майчинството? Те прибягват до средството, което вече коментирахме – имитират мъжки модели на поведение, като влизат в надпревара с мъжете.
Трябва да отбележим, че и двата пътя – този на майчинството и този на подражанието на мъжа, са несъзнателни опити на жените да се сдобият с мъжки атрибут, за да превъзмогнат комплекса за неопределеност и малоценност.
Като физически орган и като символ мъжкият атрибут е екстериоризация, проекция или победоносен израз на мъжественост. Мъжът може да си позволи лукса да бъде ексхибиционист, като начин да демонстрира своята мъжественост. Именно поради тази причина той култивира у себе си външни ценности, базиращи се върху развиването на мускулатура, сила, ловкост или на демонстрирането на академични и финансови дипломи.
Мъжът е излъчваща сила, която изважда на показ вътрешните ценности, проектирайки ги навън. Това произтича от собствената му поведенческа същност, определена като „излъчваща, свободна и динамизираща“.
Подражавайки на мъжа, жената също култивира у себе си ценности, отнасящи се до външността, като начин да скрие своята „непълнота“. Тези ценности имат една-единствена цел – да компенсират чувството й за малоценност и да привлекат мъжа, но не и да допринесат за нейната собствена реализация.
Всички действия на жената кръжат около неосъзнатото й желание да „хване някой мъж“, за да може да изпълни ролята си на майка.
Интересно ми беше да го прочета, това си е тема за дискусия направо.
Posted by Future Health | 25.08.2016, 11:04