„Доказателствата се мерят, а не се броят.“

Описани са основните резултати от хидрографските изследвания, проведени под ръководството и с участието на учени и специалисти от Държавния научноизследователски навигационен и хидрографски институт с цел обосноваване на външната граница на руския континентален шелф в Арктика през последните 25 години.

Изминаха 25 години от одобрението през 1998 г. от министъра на природните ресурси и екологията на Русия и министъра на отбраната на Русия на първата съвместна „Работна програма за изготвяне на географски координати на точки, определящи линиите на външните граници на континенталния шелф (ВГКШ) на Руската федерация в Северния ледовит и Тихия океан и тяхната обосновка“ (наричана по-нататък Програмата). Програмата е разработена в съответствие с Постановление на правителството на Руската федерация от 16 юни 1997 г. № 717 „За процедурата за одобряване на списъци с географски координати на точки, определящи линиите на външните граници на континенталния шелф на Руската федерация”, който възлага работата по събиране и обработка на необходимите изходни данни и обосноваване на позицията на руския Висш генерален щаб на Министерството на природните ресурси и Министерството на отбраната на Русия.

Тази програма е одобрена от началника на Главното управление за навигация и океанография на Министерството на отбраната на Руската федерация. За главна хидрографска организация е определен Държавният научноизследователски навигационно-хидрографски институт (ГНИНИГИ). Това постановление на правителството на Руската федерация е издадено с цел прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право (1982 г.) (наричана по-долу Конвенцията) и Федералния закон от 30 ноември 1995 г. № 187 -FZ „На континенталния шелф на Руската федерация“.

В съответствие с Конвенцията (член 76) крайбрежните държави с разширен континентален шелф определят своята юрисдикционна зона като външната граница на континенталния шелф (ВГКШ), ако се намира извън изключителната икономическа зона (ИИЗ). За определяне на ВГКШ са въведени подходящи правила и ограничения, според които позицията на ВГКШ извън ИИЗ се обосновава въз основа на хидрографски (батиметрични) данни за релефа на дъното и геоложки и геофизични данни за дебелината на дънните седименти. скали. Заявление от крайбрежна държава с обосновка на позицията на ВГКШ се разглежда от Комисията на ООН (за границите на континенталния шелф).

През декември 2001 г. Русия стана първата държава, която изпрати до Генералния секретар на ООН заявление „Предложения за списъци с географски координати на точки, определящи линиите на външната граница на континенталния шелф на Руската федерация“ (наричано по-нататък „Приложение”). При изготвянето на това приложение основата на първоначалните полеви данни бяха изследователските материали на въздушната експедиция на висока ширина (ВВЕ) „Север“, извършена върху плаващ лед по въздушен метод от Хидрографската служба на ВМС (HS Navy) заедно с геоложки организации ежегодно от 1960 г. Всички видове хидрографски и геофизични работи на ВВЕ „Север“ бяха взаимосвързани и насочени преди всичко към изучаване на релефа на дъното. В резултат на това почти цялата централна част на Северния ледовит океан (СЛО) беше покрита от точкови сеизмични сондажи и еднолъчеви сондажи, което позволи навременното създаване на колекция от навигационни карти, които гарантират безопасността на навигацията под леда. За да се определят геоложките параметри на околната среда и да се свържат данните от проучванията на района от леда, бяха извършени и основни сеизмични наблюдения с помощта на методите на отразени и пречупени вълни и други геофизични изследвания.

Всички тези материали, както и релефна карта на дъното на Северния ледовит океан и орографска карта на Арктическия басейн, съставени въз основа на материали от проучвания и сеизмични сондажи, бяха използвани при подготовката на заявлението, по-специално за определят положението на подножието на континенталния склон (ПКС), по отношение на което се определя ВГКШ. Тъй като първоначалните данни варират значително в точността на навигационната справка, за определяне на точките на ВГКШ са използвани батиметрични профили, конструирани чрез метода на билинейна интерполация, обикновено ортогонален на линията ПКС.

На 14 юни 2002 г., въз основа на резултатите от разглеждането на заявлението от Комисията на ООН за границите на континенталния шелф, бяха приети препоръки за подготовка и подаване на преработено заявление на Руската федерация за Северния ледовит океан. Що се отнася до данните за топографията на дъното, основните препоръки се свеждат до необходимостта да се представят цифрови стойности на дълбочината с координатна референция.

Въз основа на препоръките на Комисията на ООН беше продължена подготовката на допълнителни материали за хидрографски и геолого-геофизични изследвания в интерес на обосноваване на руското наземно хидрографско изследване в Арктика. За тази цел през 2009 г. с решение на правителството на Руската федерация беше определена Федералната агенция за ползване на недрата (Роснедра) за държавен клиент на работата. По поръчка на Роснедра през 2009 г. АО „ГНИНГИ“ разработи Технически проект за изпълнение на допълнителни експедиционни хидрографски и геофизични работи за определяне и обосноваване на Руската висша хидрологична система в Северния ледовит океан, който взе предвид разпоредбите на Конвенцията за методологични Документи на Комисията на ООН.

В съответствие с този технически проект през 2010–2014 г. АО „ГНИНГИ“ съвместно с организациите на Роснедра (ВНИИ Океангеология, Севморгео, МАГЕ и др.), с участието на специалисти от търговски геоложки организации, проведе редица експедиции по проблема на ВГКШ на R/V „Академик Федоров“ под ръководството на насочване на ядрен ледоразбивач. За извършване на тези изследвания през 2010 г. в корабостроителницата TRY (Финландия) НИС „Академик Федоров” беше модернизиран: през 2010 г. – с модерен хидрографски комплекс на базата на многолъчев ехолот EM 122 (Конгсберг, Норвегия), и през 2011 г. – с оригиналния теглен офшорен арктически сеизмичен комплекс (IONGXT, САЩ). В допълнение към систематичните хидрографски проучвания, в централната част на Северния ледовит океан, по искане на Роснедра, бяха извършени комплексни геоложки и геофизични изследвания в определени райони, включително геоложки проби с помощта на изследователска подводница (експедиция „Шелф 2012“), в които АО „ГНИНГИ“ осигури навигационна и хидрографска поддръжка. Общо за периода 2010–2014 г. са изследвани повече от 35 хиляди линейни километра, като са получени уникални хидрографски и геофизични данни в най-недостъпните райони на Северния ледовит океан (през 2010 г. – 13 300 км; през 2011 г. – 11 640 км; през 2014 г. – 10 520 km топографско изследване на дъното).

Комплексната обработка на хидрографски данни за Централния арктически басейн, извършена от специалисти на ГНИНГИ по технологии, препоръчани от Комисията на ООН, с помощта на оригинален софтуер, направи възможно допълването на ретроспективната батиметрична база данни на ХС ВМФ като вътрешни многолъчеви проучвания на R/V „Академик“ Федоров“, както и данни от многолъчеви проучвания на ледоразбивача „Healy“ (САЩ), еднолъчеви проучвания на чуждестранни кораби, включително база данни за топографски проучвания на дъното от подводници по програмата SCICEX (САЩ).
Технологията, разработена в ГНИНГИ за комбиниране на разнородни данни за дълбочина в един масив, направи възможно създаването на домашен цифров модел на дънния релеф на Северния ледовит океан (RuBCAO) и анализа на международната база данни IBCAO Arctic въз основа на този модел направи възможно идентифицирането на редица неточности в IBCAO за руския сектор.

Материали от експедиционна хидрографска работа в Арктика, извършена под ръководството и с участието на ГНИНГИ, бяха включени в „Частично преработено заявление относно разширяването на руския континентален шелф в Северния ледовит океан“ (наричано по-нататък заявлението), изготвен съвместно с морски геоложки държавни организации и Роснедра и представен на Комисията на ООН на 3 август 2015 г.
В резултат на разглеждането на заявлението в специална подкомисия през 2015–2019 г. бяха формулирани редица нови въпроси, свързани главно с геоложкия модел на структурата на Северния ледовит океан, разработен от руски учени, както и с определянето на ПКС линия в района на Gakkel Ridge. В тази връзка през юли – август 2019 г. АО „ГНИНГИ“ проведе поредната експедиция до НИК „Академик Федоров“ с използване на многолъчеви и еднолъчеви ехолоти, акустичен профилатор, теглен сеизмичен комплекс с къс стример и гравиметричен комплекс. В резултат на това бяха получени висококачествени изчерпателни хидрографски данни в недостатъчно проучен преди това район.

Прегледът на експедиционните материали от Комисията на ООН през февруари 2020 г. даде възможност да се формулират нови коментари и препоръки, чийто анализ показа необходимостта от допълнителни цялостни батиметрични изследвания, които бяха извършени от АО «ГНИНГИ» в трудни ледени условия. Общият им обем беше около 15 хиляди лин. км.

Въз основа на задълбочен анализ на данните, получени от експедициите 2019 и 2020 г., с използването на резултатите от допълнителни геоложки и геофизични изследвания, беше изготвено допълнение към заявлението на Руската федерация от 3 август 2015 г., което беше внесено в Комисията на ООН на 31 март 2021 г.
Логичният резултат от разглеждането на подаването на РФ от 3 август 2015 г. (с допълнение) беше признаването от подкомисията (20 октомври 2022 г.), а след това и от Комисията на ООН като цяло, на предложенията по ВГКШ на Русия в централната част на Северния ледовит океан (виж рисунката).

Външни граници на континенталния шелф на Руската федерация в Северния ледовит океан в съответствие с документа на ООН

Трябва да се отбележи, че АО «ГНИНГИ», също в съответствие с изискванията на Комисията на ООН, успоредно с използването на собствените си технологии, извърши работа за обосноваване на руската високоскоростна навигационна система в Тихия океан, която стана основата за признаването през 2014 г. от ООН на юрисдикцията на Руската федерация по отношение на централната част на Охотско море.
По този начин основните задачи, поставени през 1998 г. от „Програмата за работа по изготвянето на географски координати на точки, определящи линиите на външните граници на континенталния шелф (ВГКШ) на Руската федерация в Северния ледовит и Тихия океан, и тяхната обосновка”, одобрена от Министерството на отбраната и Министерството на природните ресурси на Русия, в частта от хидрографските изследвания бяха успешно завършени от АО «ГНИНГИ».