„Знай всичко за врага, но врагът не бива да знае нищо за теб.“

Психологическата война (наричана още психологически операции) представлява планомерно въздействие с пропаганда, заплахи, дезинформация и други методи върху съзнанието на вражески войски, цивилно население или групи, с цел да се подкопае техният морал, да се внуши страх, объркване или капитулация, без задължително да се използва пряка физическа сила.

Основни цели: Подкопаване на морала: Намаляване на волята за съпротива и доверието в собствените сили или ръководство. Внушаване на страх и паника: Създаване на усещане за безнадеждност или превъзходство на противника. Манипулация и дезинформация: Разпространение на фалшиви или полуистински новини с цел объркване и разделение в обществото. Постигане на победа без бой: Принуждаване на противника да се откаже от целите си или да се предаде доброволно, следвайки принципи като тези на Сун Дзъ (спечелване на войната, преди тя да е започнала).

Основни тактики и средства: Пропаганда: Разпространение на листове, радиопредавания, медийни кампании и фалшиви новини. Заплахи и демонстрация на сила: Показване на оръжия, учения или уж неизбежно поражение. Контрол на информацията: Цензура и манипулиране на поток от новини. Икономически или социален натиск: Психологическо изтощение чрез постоянен стрес и несигурност.

Война на думите? — чудят се първите служители в ЦРУ. Ако думите са оръжия, те истински ли трябва да са или лъжливи? Дали ЦРУ ще продава демокрацията открито, или ще я внася контрабанда в Съветския съюз? Дали ще излъчва радиопредавания, или ще пуска листовки отвъд Желязната завеса? Или пък е група, която да осъществява секретни операции с предназначението да пречупят духа на противника? Потайните умения на стратегическата измама са изпаднали в забвение след деня на десанта в Нормандия. Никой не е разработил нова доктрина за воденето на война без оръжия. От командния си пост в Европа генерал Айзенхауер призовава офицерите „да поддържат уменията на психологическата война“.

Хиленкьотер търси началник за новото Отделение за специални процедури, който да може да се промъква през мрака. Кенан и Форестол искат Алън Дълес за тази работа. Дават им Томас Г. Касади, стар кадър на ССО, брокер и банкер от Чикаго. Касади е провал. Той опитва да създаде радиостанция за предавания оттатък Желязната завеса и печатница за пропаганда в Германия, но никой не може да излезе с точните думи, които да спечелят сърцата и умовете на потиснатите. Голямата му идея е Проектът Решителен: изпращане на високо летящи балони в Съветския съюз с листовки, съдържащи послания за братска любов. А защо не и доставка на часовници с Мики Маус, пита един скептик в Държавния департамент.

Интервю на автора с Италианската операция се превръща в една от най-скъпите, дълги и плодоносни политически операции за първите двадесет и пет години на Управлението. През ноември 1947 г., в началото на операцията, Джеймс Дж. Енгълтън се връща от поста си на шеф на резидентура в Рим, за да организира съветски отдел в тотално ангажираната Служба за специални операции на Галоуей. Енгълтън е привлякъл значителен брой агенти в Италия, донякъде с предлагането на имунитет от преследване за военни престъпления на някои доста проблемни лица, помислил е за предстоящите избори и е планирал в продължение на месеци. Неговият изпълнителен служител в Рим Рей Рока, италиано-американец от Сан Франциско, е оставен да ръководи първите фази на операцията. В ретроспектива Уилям Колби разбира, че в самата операция няма магия; тя е открито предлагане на пари в брой. Тя ще си остане предлагане на пари в брой за четвърт век.

Чудото на 1948 г. е, че политическият център издържа и ЦРУ може да претендира за победата. В предизборния период дясноцентристките християндемократи, съюзени с Ватикана и водени от Алчиде де Гаспери, са наравно с Комунистическата партия, чиито водачи разчитат на Москва и декларират два милиона лоялни редови членове. „Това бяха големите партии — твърди Марк Уайът от ЦРУ. Неофашистите бяха без значение. Монархистите бяха мъртви.“ Остават три малки партии: републиканците, либералите и социалдемократите. През март ЦРУ решава да подели гласа си, подкрепяйки кандидати от малките партии и християндемократи.

Клайн е заместник-директор на разузнаването в ЦРУ от 1962 до 1966 г.; Гроуз открива впечатляващи свидетелски показания пред Конгреса, които описват използването на Фонда за стабилизация на валутата към финансовото министерство. Няма документи относно цената на италианската операция, при все че приблизителните оценки варират от 10 до 30 милиона долара. Черните чанти с пари са отчасти напълнени и с приятелски връзки и доверие. Финансовият министър Снайдър е близък приятел с А. П.

Джанини, италиано-американски финансист начело на „Транс Америка Корпорейшън“, холдингова компания, контролираща Американската банка и около двеста по-малки банки. Джанини на свой ред поддържа контакти с Уайът, земляк от Сан Франциско. „Имах много връзки с видни италиано-американци в тази страна: банкери, индустриалци, които бяха пълни с идеи, някои от които бяха твърде необикновени“, като например държавен преврат в случай на провал на тайния план — твърди Уайът. Джанини е сред неговите контакти, както и „влиятелни политически водачи в страната, не само от типа на «Тамани Хол» или окръг Кук, Илинойс, но изключителни фигури, които знаят как да спечелят избори“.

Тамани Хол е един от най-старите политически клубове на демократите в Ню Йорк. През XIX и началото на XX век името му става нарицателно за политическа корупция в САЩ. Тук играят както пари, така и мускулна сила. Според една апокрифна история за италианската операция от 1948 г. трима агенти на ЦРУ отиват в Палермо, за да направят нещо във връзка със ситуацията на доковете, и се обръщат към хора от местната мафия, които да подходят към проблема. Последните успяват да прекарат американските оръжейни доставки покрай комунистическите пристанищни работници, но управата не е доволна от методологията им. Да се прецени точно колко важно е било ЦРУ за американската кауза при изборите през 1948 г., е като да се възстановят яйцата от някой омлет.

Потокът американски оръжия към Италия, американските кораби, доставящи тонове храни, и морето от международни новини, усилени от шока от падането на Чехословакия, допринасят за победата и за, циментирането на продължителната връзка между ЦРУ и все по-корумпирания италиански политически елит.

Джо Грийн, който разделя времето си между Държавния департамент и Службата за координиране на политиката, си спомня: италианците „обявиха, че искат да поднесат на САЩ знак за признателност за всичко, направено от американците от края на войната, когато са променили съюзника си, до началото на 50-те години. Те предложиха огромните бронзови конни статуи, които са на северозападния край на «Мемориал Бридж» във Вашингтон. Де Гаспери пристигна специално за това и Труман присъстваше на церемонията по предаването. Беше голямо шоу.“

Измъкването на чешките агенти на Катек бе описано в интервюта от Том Полгар и Стив Танер, и двамата служители на ЦРУ в Германия през 1948 г. Но ЦРУ се представя по-малко внушително, когато е призовано да спаси живота на Михаил Шипков, българин, служещ като главен преводач в американската легация в тази отскоро сталинистка държава. Легацията поисква от армията помощ за извеждането на Шипков от страната, твърди Реймънд Кортни, американски вицеконсул: „Те излязоха с един наистина детински, неизпълним план: той да потегли през нощта и да се придвижи, но не по пътищата, а през планините, покрити с пет или шест фута сняг, до гръцката граница и да опита да проведе тайна среща в някакво гробище. Изкарах Шипков на пътя в 3 часа сутринта и изпратих горкия човек. Той стигнал успешно първата и втората квартира, но след това куриерите не се появили и той не желаел да компрометира допълнително домакините си, тъй че се опитал да се отправи сам, без никакво упътване или помощ. Милицията го залови. По-късно разбрахме причината куриерите да не се появят — и двамата се разболели от грип и лежали повече от 24 часа в копа сено. Залавянето на Шипков бе разтръбено по държавното радио с голям шум. Той си изпати много, много зле. Беше освободен от затвора след петнадесет години.“

Отклоняването на средства от Плана Маршал за тайни операции е уточнено в предназначена за Франк Уизнър, шеф на Службата за координиране на политиката, паметна бележка от 17 октомври 1949 г. Това е необичайно счетоводство: по силата на „общи и специфични споразумения“, изработени тайно от шепа запознати, „5% партньорски средства на Администрацията за икономическо сътрудничество (АИС) са на разположение на ЦРУ“ за тайни операции според документа на Управлението. АИС администрира Планът Маршал. Винаги има много пари. „Разбира се, имахме пари — казва Мелбърн Л. Спектър, администратор на Планът Маршал в Париж. Партньорските средства просто течаха от ушите ни.“

Изцяло цитирани, войнствените думи звучат така: „Съветът за национална сигурност, вземайки предвид престъпните тайни операции на Съветския съюз, сателитните му страни и комунистически групи, насочени към дискредитиране и противопоставяне на целите и активностите на Съединените щати и на другите западни сили, определи, че в интерес на световния мир и на американската национална сигурност откритите външни дейности на американското правителство трябва да бъдат допълнени от тайни операции… планирани и изпълнени по такъв начин, че всякаква отговорност на американското правителство за тях да не бъде видима за външни лица, а в случай на разкриване американското правителство да може достоверно да отрича всякаква отговорност за тях. По-точно, такива тайни операции трябва да включват всички секретни дейности свързани с: пропаганда, икономическа война; превантивни преки действия, включващи саботаж, анти саботаж, разрушаване и евакуационни мерки; подривни действия срещу враждебни държави, включително подпомагане на нелегални съпротивителни движения, партизани и емигрантски групи за освобождение и подкрепа на местни антикомунистически елементи в застрашени страни от свободния свят.“

Кенан безспорно е главният интелектуален творец на директивата. Трийсет години по-късно той се разкайва дълбоко, заявявайки, че натискът за политическа война е бил най-голямата му грешка, че тайните операции противоречат на американските традиции, че „излишната секретност, лицемерието и тайното мошеничество просто не са нашият специалитет“. Малцина от овластените хора са говорили по този начин навремето. Общоприетата сред познавачите мъдрост е ясна. Ако САЩ трябва да спрат Съветите, те ще се нуждаят от армия тайни войници. Кенан съумява да напише повече от хиляда страници мемоари без никакво споменаване на ролята си като родоначалник на тайните акции. Ето как справедливо хвалената му работа е едновременно малък шедьовър на лицемерието и великолепна дипломатическа история.

Директорът на разузнаването Хиленкьотер е ужасен от самата идея за новата тайна служба. Той не крие мнението си, че Съединените щати никога не бива да се ангажират с тайни операции в мирно време. А и не е единственият, който се пита за разходите на тайната подривна дейност. Шърман Кент, най-големият от анализаторите на ЦРУ от периода на Студената война, е изложил в писмен вид следната мисъл: да се изпратят „секретни оперативни сътрудници в чужда държава, с която Съединените щати не са във война, и да се инструктират въпросните агенти за извършване на «черни» операции не само противоречи на принципите, върху които е основана страната ни, но и на тези, за които съвсем наскоро водихме война.“

Похвалното слово на Хелмс на възпоменателната служба за Уизнър в центъра на ЦРУ, 29 януари 1971 г. Той използва няколко реда от Някога край Пасифика на Робърт Фрост, когато си припомня война от Студената война: Уизнър е описан като „най-добрия кандидат за изграждането на секретна организация от нулата“ в неподписан и недатиран документ на „Служба за координиране на политиката, 1948–1952 г.“ (СКП), разсекретен с редакции през март 1997 г. И сякаш идваше тъмна нощ или даже век. По-добре бе да си готов за стихията…