„Умът и богатството скриват недостатиците, бедността и невежеството ги разкриват.“

Този въпрос описва два класически, напълно противоположни човешки архетипа. Изборът между тях зависи изцяло от контекста, в който ги разглеждаме – дали става дума за реален човек, за литературен герой или за житейска философия.

Изпеченият и дързък мошеник:

– Притежава висок интелект, изключителен чар и силна харизма, които използва за манипулация. Той е пресметлив, адаптивен и умее да чете хората, за да открие слабите им места. Липсват му скрупули, но често компенсира това с дързост и кураж.

– Това са антигерои или симпатични измамници тип Остап Бендер („Дванайсетте стола“) или Джери Магуайър (в някои аспекти). Публиката често ги харесва, защото са забавни и динамични.

– Опасни личности, които вдъхват доверие, само за да се възползват от него. Животът с тях или около тях е постоянен риск.

Наивният и добродушен човек:

– Воден е от чисти намерения, искреност и вяра в доброто у хората. Той не подозира никого в лоши помисли, което го прави уязвим. Често е алтруист, готов да помогне на всека цена, дори с риск за себе си.

– Класическият пример е Княз Мишкин от романа „Идиот“ на Достоевски или Дон Кихот. Те често изглеждат нелепо в очите на обществото, но носят висок морал.

– Хора, които носят спокойствие и топлина, но често стават жертва на първия тип (мошениците). Тяхната наивност понякога се бърка с липса на житейски опит.

В реалния свят хората рядко са само черни или само бели. Често „изпеченият мошеник“ е станал такъв, защото в миналото е бил „наивен и добродушен“, но е бил наранен. И обратното – зад маската на наивника понякога се крие съзнателен избор на човек, който е видял лошото, но е избрал да вярва в доброто.

Никакви хитроумни методи няма да ви помогнат да укриете намеренията си, ако вече сте известен като изпечен мошеник. С напредването на възрастта ви ще се множат успехите ви, но в същото време ще става все по-трудно да мамите околните. Все повече хора ще научават за вашите склонности да мамите и подвеждате съгражданите си.

Ако продължавате да се преструвате на наивен и добродушен човек, ще ви обвиняват в лицемерие, което неминуемо ще ограничи възможностите ви за маневриране. В подобни случаи по-добре ще е да промените тактиката си и да се представяте като дързък мошеник, който не се страхува да играе с открити карти. Така дори ще спечелите известни симпатии. И най-странната от всички последици ще бъде откритието, че по този начин всъщност ще бъдете облекчен да продължавате с машинациите.

През XIX век некоронованият крал на крупните измами в САЩ бил Ф. Т. Барнъм на стари години си спечелил доста незавидна репутация, но въпреки това не се отказвал да изобретява все нови и нови измами. Организирал пищно шоу, демонстрационен лов на диви бизони в Ню Джърси, като за целта ангажирал много индианци и се погрижил да доведат бизони от Дивия Запад. Не забравил и за рекламната кампания, като анонсирал своето представление като невиждано зрелище.

За всеобща изненада публиката не му се разсърдила, не си поискала парите обратно, напротив, всички останали очаровани. Те отдавна знаели, че добрият стар Барнъм обича далаверите, отдавна в цивилизования щат Ню Джърси не бил останал нито един див бизон, но именно в тази шега се криела тайната на успеха на Барнъм. Развеселеният Барнъм дори описал тази история в автобиографията си. Или както отбелязва с горчивина философът Киркегор: „Светът жадува да бъде лъган.“

И накрая, макар че обикновено е по-мъдро да отклонявате вниманието на присъстващите от истинските ви намерения, като поддържате маската на скромен и най-обикновен човек, от когото не могат да се очакват изненади, понякога обаче се печели повече с точно противоположната стратегия, като се представяте като бляскава, цветиста личност, без да спестявате изумяващите жестове, без да се уморявате да шокирате публиката. Прочутите шарлатани от XVII и XVIII век в Европа са използвали многократно своето чувство за хумор и уменията си да забавляват светското общество, за да могат по-незабелязано да постигат целите си.

Заслепена от поредното бляскаво представление, публиката въобще не се досещала за скритите намерения на ловките измамници. Да не забравяме, че в редица случаи тези прочути мистификатори са били придружавани от атрактивна свита, въжеиграчи, фокусници и други циркови артисти, демонстрирайки главозамайващи трикове, от които тълпата оставала за дълго зашеметена. Появата на подобен шарлатанин, често пъти в разкошна каляска, веднага се превръщала в събитието на деня и около палатката на измамника се струпвала гъста тълпа, която трескаво купувала от него чудодейни лекарства, козметични мазила и други екстравагантни стоки, за които при нормални обстоятелства никой не би си развързал кесията.

Няма съмнение, че пищните зрелища и бляскавите спектакли са непогрешимо средство за замаскиране на тайните планове на всеки крупен измамник, но не е разумно да се използват безразборно. Публиката лесно се насища на зрелища, още по-бързо може да се превърне в разярена тълпа, настръхнала от подозрения, стига да не се улови на вашите трикове. Тогава на шарлатаните се налага с бясна скорост да сменят сцената и да се втурват презглава към следващия град, където всичко се повтаря за пореден път, загрижени да изпреварят компрометиращите ги слухове за грандиозната измама.

От друга страна, редица прочути личности, като маркиз Дьо Талейран, банкерите от фамилията Ротшилд, император Хайле Селасие са прибягвали до ловки и дръзки измами неведнъж в течение на десетки години. При това, без да предизвикат съмнения у съвременниците си. Това доказва тезата, че е възможно да се използват доста рисковани прикрития, но само когато се вземат предпазни мерки, когато изпълнителите са интелигентни и талантливи и когато съществува подходяща обстановка.