„Този, който си търси жена, не говори пренебрежително за жените.“

Човешкото поведение и реакции са изключително комплексни и се определят от взаимодействието между биологични фактори, психологическо състояние и околна среда. Те представляват начина, по който реагираме на вътрешни стимули (мисли, емоции) и външни дразнители (събития, хора).

Не се скъпете на комплименти. Друга полово присъща разлика в общуването, която често води до разгорещени битки между представителите на противоположните полове, е начинът на изказване на комплименти. В документален филм за Мадона „Истина или предизвикателство“ има една класическа и много показателна за разглеждания въпрос сцена. В нея носителят на „Оскар“ Кевин Костнър отива зад кулисите, за да се запознае с Мадона, след като е гледал нейното представление.

Всеки, който е гледал филма и изявата на Мадона на сцената, не може да не се е почувствал в приповдигнато настроение. Тя е открита и непосредствена, сексуално освободена, изключително дисциплинирана, а и притежава зареден с невероятна енергия изпълнителски стил. Определението, с което може да бъде окачествена Мадона или някой от нейните концерти, е всичко друго, но не и просто „чиста работа“. Е, да, но именно такъв „комплимент“ й отправил Кевин Костнър с неговия по-скоро монотонно звучащ глас и скучен тон, когато отишъл да я поздрави след концерта й.

Мадона явно е била толкова отблъсната и отвратена от сухотата на Кевин Костнър — от пълната липса на словесна страстност — че когато той излиза от гримьорната й, тя пъхва пръст в гърлото си, сякаш се кани да повърне, и възкликва: „Чиста работа, ама че задник“! Ако той бе казал: „невероятно“, „забележително“, „фантастично“ или „сензационно“, щеше да си спечели уважението не само на Мадона, но и на всички зрители на този документален филм за певицата. Мадона реагира по такъв живописен начин на онази черта от поведението на Кевин Костнър, която за жалост е твърде често срещан „мъжки“ проблем при общуването — сухота и стиснатост на комплименти.

Сухотата определено е крайно отблъскваща, в което се уверила и Сали. Тя отделила почти целия си ден, за да се приготви за една по-специална вечер със съпруга си Тод. Отишла на фризьор, за да си оформи прическата, направила си маникюр, педикюр, масаж, почистване и маска на лицето. Отделила, както й се сторило, часове, за да подбере най-подходящия тоалет за излизането им вечерта. Най-сетне се спряла на една индигово синя рокля, защото неведнъж й били казвали, че в нея изглежда потресаващо. Тод се прибрал вкъщи. Тя му отворила вратата и се усмихнала лъчезарно. Но сияйната й усмивка изведнъж помръкнала и преминала в грозно смръщване, когато чула Тод да й казва с монотонен и безизразен глас: „Добре си“. На което Сали отвърнала по-скоро враждебно: „Щом не ти харесва видът ми, май е по-добре да се кача и да се преоблека“. „Защо? — попитал Тод тъпо. — Казах, че си добре… Какво повече искаш да направя, да скачам и да се премятам от възторг ли?“

Не, Тод, Сали не иска да скачаш и да се премяташ от възторг. Иска просто да й кажеш, че изглежда фантастично. „Добре си“ не е достатъчно.

При изказването на комплименти мъжете трябва да се стараят да бъдат по-описателни и да използват повече подсилващи определения („толкова“, „наистина“, „много“). Наложително е също така да си служат с повече прилагателни. Мъжът би могъл да каже например: „Изглеждаш страхотно!“ или „Съкровище, наистина страшно много ми харесва как си се приготвила за вечерта. Невероятно секси изглеждаш в тази чудесна синя рокля, цветът й прави очите ти още по-прекрасни. Фантастична си, роклята е страхотна и подчертава още повече сексапилното ти тяло!“.

Ако Тод бе казал поне нещичко от всичко това, определено щеше да си спести намръщването на Сали и студената й реакция на неговия „комплимент“. А вероятно би получил топла прегръдка и нежна целувка. И вечерта им щеше да започне прекрасно.

Мъжете трябва да използват повече прилагателни и описания, когато говорят с жени, защото именно такава е женската „настройка“. Затова и мъжете трябва да отделят поне малко време да наблюдават, а после и да споделят с жената впечатленията си. Недопустимо е мъжът да лишава жената от комплименти. Тъкмо обратното, той трябва да изразява открито и непосредствено добрите си впечатления и искрените си чувства по отношение на жената, без да се чувства неудобно или притеснено да прави и самият той да получава комплименти.

Необходимо е мъжете да се отърсят от чувствата си на неудобство и притеснение и да осъзнаят, че жените оценяват изключително високо отправяните им комплименти. Затова и мъжът трябва да обръща внимание на външния вид на жената. Трябва да се научи да забелязва цвета, стила и материите в облеклото на жената. Необходимо е също така да се вслушва в звука и в тона на гласа й. Да е чувствителен към вида и усещането за косата и кожата й. Да долавя парфюма й. И ако иска да общува пълноценно с жената — да съумява да даде израз на всички тези усещания, които тя му вдъхва.

Когато двамата в една двойка си правят комплименти един на друг, изключително важно е те да са искрени и да хвалят всичко онова, което действително заслужава да бъде похвалено. В противен случай партньорът ви ще долови престореността и поради неискреността ви ще се почувства дори още по-зле, отколкото ако изобщо не е бил похвален. И мъжете, и жените трябва повече и по-често да си правят комплименти едни на други, словесно да се потупват окуражително и одобрително по гърбовете при най-малкото постижение и подобрение. По такъв начин ще накарате партньорът ви да ви възприема като по-чувствителен и внимателен човек.

Това заповед ли е? Друга област, в която мъжете и жените се провалят при общуването, е начинът, по който отправят исканията си. Макар имената и обстоятелствата да са различни, мнозина от нас са преживявали нещо подобно на следната случка.

И Дан, и Мери работели здравата и затова често били напълно изтощени, когато вечер се приберели у дома си. След един тежък работен ден Дан се отпуснал на дивана, включил телевизора и подвикнал на Мери, която била в кухнята: „Дай ми една бира“. В отговор Мери също му извикала откъм кухнята, при това с доста враждебен тон: „Сам си вземи! Да не съм ти слугиня!“.

Това стъписало Дан, който изобщо не очаквал подобна враждебност. Той отвърнал: „Какво ти става? Да нямаш пред менструален синдром? Аз само ти поисках да ми дадеш една бира. Да не би да е много?“.

На което Мери отговорила остро: „Първо на първо, нямам пред менструален синдром. И второ, не, не е много. Но не ми харесва да ме юркаш насам-натам“.

Ако Дан беше казал: „Мери, миличко, моля те, би ли ми подала една бира?“ или „Съкровище, тъй и тъй си в кухнята, ще имаш ли нещо против да ми дадеш една бира? Наистина ще съм ти безкрайно признателен“, той не само щеше да си пие бирата, но вероятно и да си похапва от приготвения от Мери сандвич. Докато командният му тон вбесил Мери и я изпълнил с желание да му излее бирата върху главата и да размаже сандвича в лицето му.

Мъжете просто не могат да си представят колко силно засягат чувствата на жената като излайват своите команди. Ако искат да прехвърлят мост през пропастта в общуването си с жените, мъжете трябва да осъзнаят, че не бива да издават заповеди.

Ако искате да имате добри взаимоотношения с партньорката си независимо от вида на връзката ви — трябва да използвате различни нежни обръщения („съкровище“, „слънчице“, „миличко“) и учтиви обрати на речта („би ли могла“, „моля те“). В сферата на общуването думичката „моля“ наистина отваря железни врати.

Ако използвате повече заредени с нежност обръщения и емоционално натоварени фрази — например: „Обожавам начина, по който ти…“, „Много бих желал да…“, „Наистина ме наранява, когато…“, „Вълнувам се, когато…“, „Натъжава ме, когато…“ или „Толкова съм щастлив, когато…“ — има много по-голяма вероятност жената, с която сте, да ви отвърне с топлота и загриженост. Защото в такъв случай вие ще говорите на нейния език, а това ще помогне и на двама ви да преодолеете пропастта в общуването помежду си.

Изпуснете парата – дайте израз на чувствата си. Едно от огромните различия между мъжете и жените е в начина, по който дават израз на емоциите си. Проучванията сочат, че когато мъжете „изпускат парата“ на гнева и на разочарованието си, те обикновено го правят с викове и крясъци. От своя страна, жените в повечето случаи плачат. Няма нищо лошо и погрешно нито в единия, нито в другия начин. Ако искате да дадете израз на чувствата си, не се бойте и не се притеснявайте да го направите.

Ето случея на Ана-Мария, която е израснала в италианско семейство, където виковете и крясъците били нещо обикновено, просто стил на живот. Ето защо за нея било напълно в реда на нещата да даде някому „да се разбере“ в словесна атака, изказана с висок, пълнозвучен, бърз глас. Което и направила един следобед. Ана-Мария била много съзнателна при плащането на сметките си. И ето че след като в продължение на шест месеца я разкарвали от чиновник на чиновник по повод една неплатена сметка, която всъщност била платена, тя отишла в съответния магазин, откъдето била направила покупката, за да разрешат проблема. След като им обяснила как стоят нещата и била препратена към трима различни души, на нея й дошло твърде много, затова заявила високо и решително: „Вижте какво, писна ми от вас! Вземете си оправете нещата! Искам да говоря с управителя. Вие всъщност ме окрадохте, затова не искам да си имам повече работа с вас. Искам да закрия кредитната си сметка във вашия магазин“.

И въпреки че виковете й буквално стъписали всички присъстващи и притеснили служителите, избухването й дало резултат. Управителят пристигнал и с хиляди извинения оправил нещата. Затова не се бойте да дадете израз на емоциите си и да надигнете глас, когато ситуацията го налага.