„За военните работи не се съветвай със страхливец.“

Основните страхове и стратегически опасения на лидерите на американското разузнаване са официално дефинирани в техния Годишен доклад за глобалните заплахи (Annual Threat Assessment). Документът отразява консолидираната позиция на директорите на водещите шпионски централи в САЩ — включително Службата на директора на националното разузнаване (ODNI), ЦРУ (CIA), ФБР (FBI) и Агенцията за национална сигурност (NSA). Към момента основните им опасения са разделени в няколко критични направления: едно от тях е, че разузнавателните лидери изразяват дълбока тревога от безпрецедентното ниво на сътрудничество между Китай, Русия, Иран и Северна Корея. Преди тези държави действаха изолирано, но днес те споделят технологии, военно оборудване и разузнавателни данни, за да подкопаят икономическото и военно превъзходство на САЩ.

Така е сега, а ето как беше в началото.

„Логиката на силата“. Сред развалините на Берлин Алън Дълес, най-висшият офицер на ССО в Германия, е намерил блестящо жилище с достатъчен персонал за новата си главна квартира през лятото на 1945 г. Любимият му заместник, Ричард Хелмс, започва опити да шпионира Съветите. „Трябва да не забравяте — казва Хелмс половин век по-късно, че в началото ние не знаехме нищо. Информацията ни за дейността на другата страна, за намеренията им, за способностите им бе никаква или почти никаква. Ако някой донесеше неща като телефонен указател или план на летище, то беше направо първокласна работа. Ние бяхме в пълно неведение за голяма част от света.“

Хелмс е щастлив да се завърне в Берлин, където си е създал име като двадесет и три годишен репортер от телеграфна агенция, вземайки интервю от Хитлер по време на Олимпиадата от 1936 г. Той е смаян от премахването на ССО. В оперативния център на подразделението в Берлин — реквизирана фабрика за газирано вино — гневът и алкохолът се леят свободно в нощта, в която пристига президентската заповед. Няма да има главна квартира на американското разузнаване, както е предвиждал Дълес. В чужбина ще остане само базов екип. Хелмс просто не може да повярва, че мисията може и да приключи. Той е обнадежден няколко дни по-късно, когато от главната квартира на ССО във Вашингтон пристига съобщение да държи положението.

„Святото дело на централното разузнаване“. Съобщението идва от заместника на Донован — бригаден генерал Джон Магрудър, стар войник, който е в армията от 1910 г. Той твърдо вярва, че без разузнавателна служба новото превъзходство на Съединените щати в света ще зависи от късмета или от британците.

На 26 септември 1945 г., шест дни след като президентът Труман е ликвидирал ССО, генерал Магрудър се разхожда из безкрайните коридори на Пентагона. Моментът е удобен: същата седмица е подал оставка министърът на войната Хенри Стимсън, а той винаги е бил противник на идеята за ЦРУ. „Изглежда ми напълно неприемливо“ — казва той на Донован няколко месеца по-рано. Сега обаче Магрудър се възползва от възможността, която предоставя оттеглянето на Стимсън.

Генералът се среща със стар приятел на Донован, помощник министъра на войната Джон Макклой, една от големите задкулисни политически фигури на Вашингтон. Заедно двамата отменят разпореждането на президента.

В този ден Магрудър излиза от Пентагона със заповед от Макклой, която нарежда „текущите операции на ССО да бъдат изпълнявани, за да се запазят“. Въпросното парче хартия съхранява надеждата за създаване на Централно разузнавателно управление.

Шпионите ще останат по местата си под ново име — Отдел за стратегически операции (ОСО). След това Макклой моли добрия си приятел Робърт А. Лъвет, помощник министър за въздушната война и бъдещ министър на отбраната, да учреди тайна комисия, която да планира начина на действие на американското разузнаване и да каже на Хари Труман какво трябва да бъде направено. Магрудър уверено информира хората си, че „святото дело на Централното разузнаване“ ще победи.

Поощрен от замяната на президентската присъда с по-лека, Хелмс се захваща с работа в Берлин. Той уволнява офицерите, набъркали се в черния пазар на града, в който всичко и всеки е за продан — две дузини кутии „Кемъл“, купени за 12 долара в американската военна лавка, осигуряват „Мерцедес Бенц“ от 1939 г. Той търси немски учени и шпиони, които да измъкне на Запад, за да не остави уменията им на Съветите и за да ги постави в услуга на Съединените щати. Но тези задачи скоро минават на заден план пред стремежа да се проучи новият неприятел.

През октомври „беше много ясно, че основната ни цел ще бъде какво кроят руснаците“ — спомня си Том Полгар, тогава двадесет и три годишен офицер в базата в Берлин. Съветите вече завземат железните линии и превземат отвътре политическите партии на Източна Германия. Отначало най-доброто, което могат да направят американските шпиони, е да опитат да проследят движението на съветските военни транспорти към Берлин, показвайки на Пентагона, че някой се стреми да наблюдава Червената армия. Ядосани от отстъплението на Вашингтон пред съветското напредване, работещи на фона на съпротивата на висшите американски военни в Берлин, Хелмс и хората му правят опит да вербуват немски полицаи и политици, за да установят разузнавателни мрежи на Изток. „През ноември наблюдавахме пълното завземане на източно германската система от руснаците“ — казва Питър Зихел, друг двадесет и три годишен офицер от ОСО в Берлин.

Тогава Обединеният комитет на началник-щабовете и енергичният министър на флота Джеймс В. Форестол започват да се страхуват, че Съветите, точно както нацистите преди тях, ще завладеят цяла Европа и след това ще напреднат към Източното Средиземноморие, Персийския залив, Северен Китай и Корея. Едно погрешно движение може да доведе до неудържима конфронтация. И с нарастването на страха от нова война бъдещите лидери на американското разузнаване се разделят на два враждебни лагера.

Едните вярват в бавното и търпеливо събиране на тайна информация чрез шпионаж. Другите вярват в тайната война — в пренасянето на битката на вражеска територия чрез операции под прикритие. Шпионажът иска да познава света. Това беше Ричард Хелмс. Тайните акции искат да го променят. Това ще бъде Франк Уизнър. Уизнър е очарователният син на земевладелци от Мисисипи, елегантен фирмен адвокат в специално ушита униформа.

През септември 1944 г. той долита в Букурещ като нов началник на резидентурата на ССО. Червената армия и малка американска военна мисия са установили контрол над столицата и инструкциите до Уизнър са да следи руснаците. Той е на върха на славата си, сговаряйки се с младия крал Михай, кроейки тайни планове за спасяването на свалени съюзнически авиатори и реквизирайки тридесет стайното жилище на един букурещки бирен барон.

Под блясъка на полилеите руските офицери се смесват с американците и вдигат наздравици с шампанско. Уизнър е развълнуван — той е един от първите хора от ССО, контактували с руснаците — и гордо докладва до главната квартира, че е осъществил успешна връзка със съветската разузнавателна служба. Той е американски шпионин по-малко от година. Руснаците играят играта повече от два века. Те вече имат добре поставени агенти в ССО и бързо проникват сред приближените румънски съюзници и агенти на Уизнър.

В средата на зимата Съветите вземат столицата под свой контрол, събират десетки хиляди румънци от немски произход в железопътни вагони и ги откарват на Изток към заробване и смърт. Уизнър наблюдава двадесет и седем закрити вагона с човешки товар да излизат от Румъния. Споменът ще го преследва през целия му живот. Той е дълбоко разтърсен в момента, в който пристига в щаб квартирата на ССО в Германия, където с Хелмс стават разтревожени съюзници. Двамата заедно отлитат до Вашингтон през декември 1945 г. и докато разговарят по време на осемнадесет часовия полет, разбират, че не са наясно дали, когато кацнат, САЩ ще имат някаква тайна служба.