„Не се залавяй да си шиеш наметало, когато вече е заваляло.“

Разпръскването и модификацията на облаците са част от Активното въздействие върху атмосферата, чиято цел е управление на метеорологичните условия в защита на селското стопанство и инфраструктурата. В публикацията са дадени количествени оценки за пригодността на вълнообразните и слоести облаци за разпръскване по месеци, сезони и полугодия. Практиката по работата за въздействието върху облаците показа, че положителен резултат не винаги се постига, а само при определена комбинация от техните характеристики, която се нарича критерий за годност на облаците за модификация. Такива критерии за пригодността на преохладени вълнообразни и слоести облаци за излагане на индуциране (усилване) на валежите и диспергиране (стабилизиране) на облачната покривка бяха получени в хода на многобройни полеви експерименти. По-специално, преохладените вълнообразни и слоести облаци с капкова или смесена структура се считат за подходящи за разпръскване, със средна температура за облачния слой не по-висока от минус 3°C и вертикална дължина на слоя не повече от 1000 m.
Като се има предвид критерият за годност на преохладени облаци от не конвективни форми за въздействие с цел тяхното разсейване, става необходимо да се изследва фазовата структура на облаците и тяхното вертикално разпространение. И така, в табл. 4 и на рис. 3 се представя информация за фазовата структура на вълнообразните облаци над избрания район по месеци, сезони и полугодия.

Таблица 4. Честота (%) на фазовото състояние на вълнообразни облаци над южната част на Балтийско море

Рис. 3. Повторяемост (%) на фазовото състояние на вълнообразни облаци (южната част на Балтийско море): 1 – течно-капкова фаза; 2 – смесена фаза (кристалната фаза е по-малко от 2%)

От анализа на получените данни следва, че през годината течно-капковата фаза преобладава във вълнообразните облаци. Така че, дори през зимата, честотата на поява на фазата на течни капки през зимата е 73,1%. През останалите сезони на годината стойностите на честотата на тази фаза са по-високи (пролет – 80,3%, есен – (92,2%), достигайки максимум през лятото (100,0%), което съвсем естествено се обяснява с нарастването на температурата през тези сезони.
В същото време трябва да се отбележи, че вълнообразните облаци могат да бъдат не само капковидни, но и смесени, особено през студените полугодия. Например, през зимата смесена фаза в такива облаци се наблюдава в 26,9%. Напълно кристалните облаци са изключително редки (под 1%) в разглежданите райони.
Данните за честотата на фазовото състояние на фронталните слоести облаци са дадени в табл. 5.

Таблица 5. Повторяемост (%) на фазовото състояние на слоестите облаци над южната част на Балтийско море

Забележка: 1. Числителят показва данни, отнасящи се до слоесто образната облачност с валежи, а знаменателят – без валежи. 2. H, H1 са височините на разпространение на една или друга фазова структура в облака.

Анализирайки тези данни, можем да заключим, че редовността на наличието на сложна фазова структура в такива облаци (бяха идентифицирани 9 типа фази в облаците), отбелязана по-рано, над северните, северозападните и централните райони на Европейската територия на Русия също е характерна за района на южната част на Балтийско море). Това обстоятелство прави подчертаната по-горе закономерност в разпределението на фазовото състояние на слоестите облаци още по-обективна и обоснована.

В същото време трябва да се отбележи, че стойностите на повторение на различните фази в такива облаци могат да се различават значително в зависимост от региона. Например, честотата на капковата фаза в високослоестите облаци на фронтове с валежи през студеното полугодие над северозападния район на ETR е 27,4%, докато над разглеждания регион при подобни условия е 4,2%. Това обстоятелство показва необходимостта от получаване на данни за честотата на всеки тип фазова структура на фронталните слоести облаци в определен физико-географски регион.

В същото време се вижда, че предимно слоести облаци без валежи ще бъдат подходящи за разсейване по фазова структура (капково или смесено) (почти в 50% от случаите).
Практиката на работа на въздействието върху облаците показва, че най-значимите резултати досега са получени чрез модифициране на преохладени облаци и мъгли (наблюдавани при отрицателни температури на въздуха и се състоят или от преохладени облачни капки, или от преохладени капки и ледени частици). Като се има предвид това обстоятелство, проблемът за получаване на данни за честотата на поява на преохладени облаци от различни видове в определен физико-географски регион е актуален. По отношение на района, разглеждан в работата, на рис. 4 и в табл. 6 се показват данни за честотата на преохладените еднослойни вълнообразни облаци.

Рис. 4. Честота (%) на преохладени еднослойни вълнообразни облаци (Рига)

Таблица 6. Честота на поява (%) на преохладени еднослойни вълнообразни облаци

От представените по-горе данни следва, че преохладените вълнообразни облаци над разглеждания район са най-често през месеците на студеното полугодие (84,7%) с максимум през зимата (94,8%). През преходните сезони честотата на такива облаци е малко по-ниска и възлиза на 84,8% през пролетта и 65,5% през есента.
Данните от сондирането, получени в работата за преобладаващата честота на преохладените вълнообразни облаци над избраната област (особено през студеното полугодие), са от голямо практическо значение, тъй като в момента са най-разработените и практически внедрени методи и средства за въздействие именно върху преохладени облаци и мъгли.
В табл. 7 се показват средните стойности на вертикалния обхват на вълнообразни и слоести облаци без валежи, получени в резултат на обработка на данните за ВСА над южната част на Балтийско море. Анализът е даден в табл. 7 от данните ни позволяват да направим определени изводи във връзка с решението на проблема с разпръскването на преохладени вълнообразни и слоести облаци без валежи.

Таблица 7. Средни вертикални размери (km) на вълнообразни и слоести облаци (без валежи) над южната част на Балтийско море

Както следва от табл. 7 от данните, вълнообразните облаци ще бъдат подходящи за разпръскване по отношение на тяхната вертикална протяжност през цялата година, а слоестите облаци през всички сезони с изключение на лятото. Това се дължи на факта, че през този сезон стойностите на вертикалния обхват на слоестите облаци без валежи надвишават 1000 m, което няма да позволи получаването на положителен резултат при излагане на тях.
Като се вземат предвид получените по-горе данни за характеристиките на вълнообразните и слоестите облаци, както и като се вземе предвид критерият за годност на преохладените вълнообразни и слоести облаци за разсейване, на рис. 5 и в табл. 8 се показват количествените оценки на годността за разсейване на такива облаци без валежи над южната част на Балтийско море.

Рис. 5. Оценки (%) на пригодност за разсейване на преохладени вълнообразни облаци (южната част на Балтийско море)

Таблица 8. Оценки на пригодността (%) за разсейване на преохладени вълнообразни и слоести облаци (южната част на Балтийско море)

Анализът на дадените в табл. 8 и на рис. 5 данни ни позволяват да направим следните изводи:
– най-благоприятни условия за разсейване на преохладени вълнообразни облаци се наблюдават през месеците на студеното полугодие (56,6%) с максимална честота през зимата (67%);
– през топлото полугодие, поради повишаване на температурата на въздуха, облаците, подходящи за разсейване, са най-рядко срещани (17,1%);
– през преходните сезони оценките за годността на облаците за разпръскване са: през пролетта – 53,5%, намалявайки през есента до 33,3%.
Оценките за пригодността на преохладените вълнообразни облаци за сезонно разпръскване могат да се обяснят със сезонния ход на разпределението на температурата на въздуха в разглежданите региони.
Данните, получени в работата, ни позволяват да твърдим, че над южната част на Балтийско море слоестите облаци, подходящи за разпръскване, са доста редки през годината (не повече от 17%).
Резултатите от изследването могат да бъдат използвани при планиране, подготовка и провеждане на мерки за модифициране на преохладени вълнообразни облаци с цел тяхното разпръскване в интерес на хидрометеорологичното осигуряване за широк спектър от приложни задачи (например операции по търсене и спасяване, повишаване на оперативната ефективност на екологичния мониторинг на големи площи при наличие на облаци и др.).

Заключения.
1. Беше разкрито, че вълнообразните облаци (St-Sc) над южната част на Балтийско море са най-често еднослойни (повече от 80% през годината, с изключение на пролетта (79,1%)), течни капчици (79,7%) в студено и 92 9% в топлото полугодие), преохладени (повече от 75% през годината), което е благоприятен фактор за тяхното разпръскване в интерес на хидрометеорологичното осигуряване.
2. Установено е, че честотата на поява на годни за разпръскване вълнисти облаци през студеното полугодие е 56,6% с максимум през зимата (67,0%). Пригодни за разпръскване на слоести облаци без валежи се наблюдават много по-рядко (не повече от 13–17% през годината), което се обяснява с тяхната значителна стратификация, сложна фазова структура и голяма вертикална ширина.
3. Данните, получени в работата, имат практическа стойност, тъй като позволяват да се оцени годността за разпръскване на облаците над южната част на Балтийско море, без да се провеждат естествени експерименти в интерес на хидрометеорологичното осигуряване на дейността на въоръжените сили на Руската федерация.
4. Резултатите от изследването, получени в тази работа, са в добро съответствие с изводите, направени от авторите, относно разкритите закономерности в разпределението на характеристиките на вълнообразните и слоестите облаци (стратификация, фазова структура, оценки за пригодност за разсейване, повторение на преохладени облаци), присъщи на целия северозападен регион, включително южната част на Балтийско море.
5. Резултатите от изследването, получени в работата, ясно показват необходимостта и целесъобразността от изучаване на характеристиките на вълнообразните и слоестите облаци във връзка с проблема за модификацията във всеки конкретен физико-географски регион на Русия с помощта на материали от въздушното сондиране на атмосферата.