„Преди да скочиш, научи се да пълзиш.“

Това е класически стратегически триъгълник. За да постигнете успех, трябва да синхронизирате желаното с необходимото и възможното. За „световното задкулисие“ е по-лесно да осъществят само ликвидация на половината Човечество и да продължат да паразитират на ресурсите на Земята и на нищо неразбиращите и нежелаещи нищо да разберат роботи-зомби. И тук на нас ни се налага да се спрем на въпроса и за допустимата численост на населението на планетата Земя.

Съществува множество възгледи на този проблем, започвайки от Малтуса. Но всички те са грешни по причина на своята субективност („Аз смятам така …“). Обективността се крие в това, че човечеството, като някаква супер система, го е създал Бог. Затова единствено Той и знае необходимата и достатъчна численост на населението на планетата. Сега си спомнете, уважаеми читатели, всичко това, което беше разгледано по-рано, съвместявайки в единно разглеждане Глобалния Исторически Процес с процесите, протичащи в супер системите (доктрина за обществено управление – ДОТУ). И тогава ще стане ясно, че след като Човечеството (супер системата) приведе своя вектор на целите (а това е концепцията на жизнеустройство) към вектора на цели на Бога по отношение на Човечеството, когато дълбочината на идентичността на векторите ще бъде максимална, тогава всички процеси на жизнеустройството ще преминат в устойчив балансиран режим. В това число и по отношение числеността на населението на планетата. Ето така това се формулира в термините и понятния апарат на концепцията за обществена безопасност (КОБ).

Може за пояснение да се даде понятен образ на казаното горе. Всички читатели навярно знаят за племената, живели столетия на изолирани от „цивилизацията“ острови, съхранявайки своите обичаи и традиции. И малко са тези, които се замислят за това, че там, на тези острови, няма никаква пренаселеност, макар и територията да е ограничена. Защо? Защото те живеят в хармония с Природата!

Скептиците могат сега на това място да се посмеят, заявявайки за това, че ние също трябва да се върнем в първобитно състояние и да си наденем набедрени превръзки и да ловуваме с копия за слонове и глигани.

Но не! Просто трябва на достигнатото ниво на развитие да приведем всички процеси на живота на хората във всички сфери на жизнената дейност (и на първо място в икономиката) в режим на съответствие с Природата, да започнем да живеем в хармония с нея.

Как може да се направи това? Отново си спомнете ДОТУ: с по-мощта на чувството за мяра да встъпим в диалог с Бога, привеждайки своите действия с Неговите съвети и указания, следейки при това за устойчивостта на процеса и осъществяването на режим на „предиктор – коректор“.

Що се отнася до порядъка на броя им, то следва да се замислим и над това, че на неголемите Японски острови живеят почти толкова хора, колкото на необятните простори на Русия. И нищо… Живеят… А и още как живеят! По днешни мерки живеят доста по-добре от нас. Но не си правете изводи за това, че агитираме за това, че всички трябва да живеят както в Япония. Те живеят не по-Бога, паразитирайки на другите страни и народи, използвайки ресурсите на планетата в угода на библейската концепция за управление. След това отклонение ще се върнем към разглежданата тема.

Изхождайки от току-що изложеното разбирайки класификацията на потребностите от „нормални“ и „ненормални“ да се разшири до по-обобщено и глобално ниво, засягащо не само човека, но и цялото Човечество, възпроизводството на поколенията потомци, засягащо самата Планета и биосферата на Земята. И тогава потребностите може да се класифицират така:

1. Демографски обусловени потребности (ДОП).

2. Деградационно-паразитни потребности (ДПП).

ДОП – за тяхното удовлетворение способства укрепването на генетиката, здравето на хората, здравото възпроизводство на поколения, способстващо за най-пълното усвояване от хората на техния потенциал за развитие. ДОП пораждат напълно определен спектър на производство (тоест „икономика“). ДОП позволяват да се поддържа Планетата и Биосферата в „устойчив режим на функциониране“.

ДПП – тяхното удовлетворение нанася непосредствен ущърб на техните потребители – хората и всички, които са обкръжени от тези „потребители“, даже ако „обкръжаваните“ сами водят нормален начин на живот. ДПП пораждат съответстващ спектър на „производство“. Спиртни напитки, наркотици, игнориращ бизнес, „специални услуги“ за удовлетворение на полови извращения – с това са най-ясни и понятни ДПП.

А има „непроявени ДПП“, тоест открито не провъзгласени, но работещи за подтискането и деградацията на Човечеството. Това са и „модата“, и дегенеративната култура, и машината за подтискане и удържане на хората в подчинение („силовите“ структури), и органите на държавно управление.

Очевидно е, че ако вектора на целите е сформиран за постигане на ДОП, то ние ще получим една система на жизнеустройство със съответстващата икономика, култура и всичко останало.

Ако вектора на целите е сформиран за постигане на ДПП, то ние получаваме съвършено друго жизнеустройство и система на отношение между хората в такова общество, и съответстващата „икономика“.

Какъв е сега вектора на цели у нас (а и в целия свят) и за постигането на какво е насочен – не е нужно да се пояснява. Но и това не е всичко.

Ако на всичко току-що изложено се наложи разбирането за „устойчивост по предсказуемост“, то ще се окаже ето какво. Ще се каже, че ДОП са предсказуеми по номенклатура и по обеми на всевъзможната продукция и услуги за много десетилетия напред. Това означава, че може да се планират и организират цялото производство така, че да се обезпечи „устойчиво по предсказуемост“ развитие както на всяка държава, така и на Човечеството като цяло.

ДПП са непредсказуеми нито по обеми, нито по номенклатура. Да се удовлетворят ДПП е невъзможно по принцип, тъй като ДПП безсмислено следват капризите на модата, ориентирани към чувствените наслаждения на „елита“. А какво ще му се прииска утре на „елита“ – това никой не знае. При това безсмислено се използват както суровинните ресурси на планетата, така и човешките ресурси. С автомобила още може да се пътува и пътува, но неговите богати владелци го изхвърлят на боклука, за да „шашардисат“ „приятелите“ с новия модел. А в заводите, във фирмите хиляди хора са заети с производството на всевъзможни не нужности, губейки при това своя творчески потенциал, своето време за всичката тази глупост.

Всичко това означава, че при ориентация на обществото и икономиката на ДПП не трябва да се обезпечава „устойчиво по предсказуемост“ развитие на Човечеството. Което и наблюдаваме на протежение на цялата история на Човечеството. В гонката на потребление безсмислено се използват човешките (материални и духовни) и природните ресурси. Ориентацията на Човечеството към ДПП, именно и е привела сега към глобална криза на системата.

Оттук следва, че е необходимо да се измени вектора на целите на развитие на Човечеството ОТ ориентация към ДПП към ориентация към ДОП. Това на свой ред изисква смяна на концепцията на управление от несправедлива към справедлива (за което постоянно става дума).

Ако вземем за пример Русия, страната притежава огромни ресурси. „Ресурси“ (фр. ressoirces) – средства, запаси, възможности, източници на нещо. Ресурси се губят (изразходват се) при производството и оказването на услуги. Ресурсите включват в себе си не само природните ресурси. Това са и човешките ресурси, и финансовите ресурси, и интелектуалните ресурси, и ресурсите на промишлеността.

Съвкупността на всички видове ресурси, материални и духовни блага образува обществено богатство.

Думата „богатство“ в корена си съдържа думата „Бог“. Затова за богат следва да се смята този, който живее в хармония с природната среда, която е дадена на Човечеството от Бога, и развива в себе си заложените в него от Бог генетични възможности (усвояват потенциала за своето развитие).

Човечеството може да асфалтира Земята изцяло, да я застрои с железобетонни кутийки -домове. Но Човечеството не може повторно да създаде това, което е създадено и дадено му от Бог. Курса на развитие, осъществяван от „световното задкулисие“ е пагубен за Човечеството. Това става очевидно също така и за „задкулисието“. В Русия например са съхранени 60% от територията в дадения от Бога вид, когато в Китай – 20%, в САЩ– 1%, в Европа – 0%. Приближава се момента, когато Човечеството ще осъзнае, че каквото е дадено от Бог – това и истинското богатство.

Русия разполага с крупни запаси от практически всички без изключения природни ресурси. Това преди всичко са несъпоставимите с другите страни запаси от въглеводородни суровини (въглища, газ, нефт), крупни залежи на черни, цветни и редки метали, диаманти, злато.

Проблемен ресурс за Човечеството стана питейната вода. Жителите на Русия са обезпечени с вода в 5 пъти повече по отношение на целия свят, горски ресурси – в 14 пъти, обработваема земя в 7 пъти. И в този смисъл жителите на Русия имат предимство по отношение на други страни и народи. Но именно това и привлича вниманието на другите страни към Русия.

Истинското богатство се заключава не в материалния резултат, а в способността да се съхрани и възпроизведе той. А това зависи от концепцията на управление.

За осъществяване на реални промени от курса на разорение към курса на достатъчност е необходимо следното:

1. Радикално да се реформира Централната Банка, оставяйки ѝ преди всичко функцията за организация на паричните потоци и надзора за банковата система на страната. Предаване функцията по емисия на средства на платежа на Министерство на финансите. Да се направят доходите от емисии достояние на целия народ.

2. Да се пусне в обръщение енерговалута, обезпечена с енергоресурси на страната (електроенергия), връщайки дълговете към страната в стокова форма, която тя загуби след указа на Президента на САЩ (1971г.).

3. Да се обезпечи устойчивост на енерговалутата на базата на прехода от златния инвариант на обезпеченост на валутата към енергийни. Паричната маса на страната трябва да бъде достатъчна за функциониране на народностопанския комплекс и да отговаря на неговите мащаби и енерго въоръженост. При това размера на паричната маса не трябва да се мени даже в този случай, ако в страната няма нито един грам злато, нито един долар.

4. Да се въведе законодателна забрана за получаване на доходи извън сферата на съзидание, на лихварството. Парите трябва да се предоставят изключително на безлихвена основа.

5. Да се въведе законодателна забрана за повишаване цените на енергоносителите, на тарифите на Естествените монополи. Такива повишения се явяват инструмент за развъртане на инфлация, дестабилизация на агропромишления комплекс по пътя на импулсното възбуждане на между отрасловите ценови пропорции.

6. Да се въведе законодателна забрана за експортни доставки на всякаква валута, освен нашата енергийна валута.

7. Да се обезпечи устойчиво повишение курса на валутата по отношение на долара.

8. Да се проведе заменяне на натрупаната в населението доларова хартия за пълноценна енергийна валута, избягвайки административния диктат, опирайки се на тенденцията за повишаване курса на валутата ни, с методите на пазарната икономика.

9. Да се върнат акумулираните от държавата доларови средства на хартиени носители на международните кредитори, изкарвайки с това страната из-под външното лихварско робство.