„Най-лоша е скритата опасност.“

Милан Асадуров разказва. Фар Камчия. Четиристранната метална решетъчна конструкция, висока 18,2 м, е поставена на възвишението при северния бряг на устието на река Камчия (43°01′ с.ш. и 27°53′ и.д.) през 1932 г. След 15 години на 20 януари 1947 г. по искане на Съюзническата контролна комисия в България на нея е монтирана оптика, работеща с петрол.

На 1 април 1948 г. фарът спира да работи, тъй като поради реорганизация на службите под ведомството на бившата Дирекция на Водните съобщения, пазачът на бюфета при р. Камчия е съкратен и няма кой да се грижи за фара. Въпросът е уреден чак през 1952 г., когато на фара е монтирана ацетиленова фарова глава.

През 1958 г. тя е заменена с електрическа (М-300), чийто фокус е на 48,1 м надморска височина. Днес бялата проблясваща светлина с периодичност 8 с (проблясък – 2 с, тъмнина – 6 с) се вижда на далечина 12 мили. Горната половина на металната конструкция е обкована с решетки, боядисани на черни и бели хоризонтални ивици, като от всеки цвят има по три такива ивици.

Фарът „Камчия“ е навигационен знак, разположен близо до устието на река Камчия, Северно Черноморие. Характеризира се с червено-бяла конструкция, стоманени обръчи и е проектиран през 30-те години на миналия век. Днес съоръжението е неактивно (несветещо), но представлява забележителност в района на защитената местност.

Фар Св. Атанас. Последният фар по Северното Черноморие се намира край село Бяла. През това село, което днес се развива като лозаро-винарски център и курорт, преди Съединението минавала границата между Княжество България и Източна Румелия. Тук бил митническият пункт.

Селището възникнало още в древността. Отначало то носело името Аспро, а турците го нарекли Акдере (Бял поток). На юг от селото, при нос Св. Атанас, имало крепост, но изглежда пристанището никога не е имало голямо търговско значение.

Фарът на нос Св. Атанас (42°51′ с.ш. и 27°54′ и.д.) е построен през 1931-1932 г. и е запален за първи път на 25 юли 1932 г. В архитектурно отношение той значително се отличава от всички фарове, които посетихме досега, и по своя облик прилича на светилата, строени през 30-те години у нас по германски проекти. И до днес в Балтийско море могат да се видят фарови кула като кулата на нос Св. Атанас, старата кула в Несебър и кулата на Маслен нос.

На края на нос Св. Атанас, на около 50 м от стръмния скалист бряг пред морския пограничен пост е изградена бялата кръгла каменна кула с височина 5,2 м. На нея е била монтирана оптика на фирмата Julius Pintsch, чийто фокус се намирал на 32,6 м надморска височина. Отначало тази оптика работела на маслен газ, а после на ацетилен.

През 1958 г. автоматичното фарово съоръжение било електрифицирано. Днешната оптика М-500 свети с червена затъмняваща се светлина с периодичност 6 с (светлина – 3 с, затъмнение – 3 с), която се вижда на далечина 10 мили.

На юг от нос Св. Атанас в дъното на широкия залив се намира курортното село Обзор. Близо до него, на върха Янко тепе, се намират останките от крепостта Козяк. В старите летописи и документи имената на средновековните крепости и пристанища Козяк и Емона обикновено се споменават заедно, навярно поради близостта им и общата историческа съдба.