„Колкото е повече науката, толкова са по-умни ръцете.“

Хидрографията играе жизненоважна роля в инфраструктурата за морски пространствени данни (ИМПД), като предоставя основни пространствени данни (батиметрия, морски граници, брегови линии и географски области и имена). В крайна сметка хидрографията е клон на приложната наука, който се занимава с измерването и описанието на физическите характеристики на океаните, моретата, крайбрежните зони, както и с прогнозирането на техните промени във времето. Целта на хидрографията е преди всичко безопасността на корабоплаването, но тя също играе критична роля в подкрепата на всички други морски дейности със своите данни и информационни ресурси, включително икономическо развитие, сигурност и отбрана, научни изследвания и опазване на околната среда.

Инициативата за електронна навигация на IHO надхвърля и настоящите продукти за навигация. Тъй като корабоплаването става цифрово, се очаква електронната навигация да предостави цифрова информация и инфраструктура в полза на морската безопасност, сигурност и опазване на околната среда, да намали административната тежест и да подобри ефективността на морската търговия и транспорт. Електронната навигация разчита както на стандартите от серията IHO S-100 като инструмент за внедряване, така и на данни, които в момента не се съхраняват от хидрографските служби. По този начин, подобно на ИМПД, електронната навигация изисква съвместимост на данните.
Настоящото предизвикателство е да се създаде цифрова информационна мрежа, свързваща кораб с кораб, кораб с бряг, бряг с кораб и бряг с бряг, използвайки морска цифрова инфраструктура. Международната асоциация на морските средства за навигация и фарове (IALA) също е активна в областта на електронната навигация и подкрепя създаването на морска цифрова инфраструктура, използвайки стандартите от серия S-100 на IHO.

Какви са стандартите на IHO за серията S-100? Това е много повече от просто навигационни карти. S-100 е универсален модел на хидрографски данни.
IHO за първи път прие цифров формат за обмен на хидрографски данни през 1987 г.
Първата редакция на Публикация S-57 на IHO, стандарт за предаване на цифрови хидрографски данни, беше въведена през 1992 г. Редакция 2.0 беше пусната през 1994 г., редакция 3.0 през 1996 г.
След редакция 3.1, публикувана през 2000 г., S-57 беше замразена, за да се гарантира стабилността на производството на хидрографски данни и ECDIS (Електронни карти за навигация и информационни системи).
Редакция 3.1 на стандарта S-57 беше използвана предимно за кодиране на електронни навигационни карти (ENC) и гарантира, че само статични векторни данни са отразени в ENC.
След като редакция 3.1 беше замразена, работата по подобряване на стандарта продължи и редакция 4.0 включва подобрени слоеве данни като батиметрични данни с висока разделителна способност и мултитемпорални данни като информация за морското ниво.
За да се избегне объркване между стандарта за комуникация на данни S-57 и производствената спецификация на ENC, на 17-то заседание на Комитета на IHO по хидрографски изисквания за информационни системи беше решено, че в съответствие със стандарта ISO, ревизия 4.0 на Стандартът S-57 ще се нарича S-100 „Универсален модел на хидрографски данни.
Стандартът S-100 е най-съвременен стандарт за хидрографски геопространствени данни, той може да поддържа голямо разнообразие от източници на цифрови данни, свързани с хидрографията, и е напълно приведен в съответствие с основните международни геопространствени стандарти, по-специално ISO 19100 серия от географски стандарти, което позволява интегрирането на хидрографски данни и приложения в геопространствени решения.
Основната цел на стандарта S-100 е да поддържа по-голямо разнообразие от източници на цифрови данни, продукти и потребители, свързани с хидрографията, включително видео и мрежови данни, подобрена детайлност на метаданните, неограничени формати за кодиране и по-гъвкав режим на съпровождане и техническа поддръжка. Това позволява разработването на нови приложения, които разширяват обхвата на традиционната хидрография, като например батиметрия с висока плътност, класификация на почвата на морското дъно, повърхностни течения и други морски географски информационни системи. Стандартът S-100 е разширяем и бъдещи изисквания като 3D променящи се във времето данни (x, y, z и време), Интернет услуги за придобиване, обработка, анализ, достъп и представяне могат лесно да бъдат добавени към него, ако е необходимо.

Стандартът на IHO S-100 „Универсален модел на хидрографски данни“ включва 12 взаимосвързани части, които предоставят на потребителя необходимите инструменти и формат за разработване и поддръжка на хидрографска информация, продукти и регистри. Тези стандарти определят за хидрографската и свързаната с хидрографската информация методи и инструменти за управление на данните, тяхната обработка, анализ, достъп до тях, представяне и обмен на тези данни в цифрова/електронна форма между различни потребители, системи и места. Като следват този набор от геопространствени хидрографски стандарти, потребителите ще могат да изграждат съставните части на продуктовата спецификация в съответствие със стандарта S-100 (рис. 2).

Рис. 2. Стандарти на IHO от серията S-1xx

Стандартът S-100 съответства, доколкото е възможно, на серията ISO TC 211 от стандарти за географска информация и, където е подходящо, е проектиран да отговаря на изискванията на хидрографските проучвания.
Стандартът S-100 е детайлизиран, така че да може да се използва за обмен на хидрографски и свързаните с тях геопространствени данни между националните хидрографски служби, както и между други организации, които създават географски информационни ресурси, и за предаването му на моряци и други потребители. Той включва много части, които са свързани със стандартите, разработени от Техническия комитет на ISO TC 211.

Техническият комитет на ISO TC 211 отговаря за поредицата стандарти за географска информация на ISO. Това се прави така, че тези стандарти заедно да формират основата за разработването на специфични приложения, които използват географска информация.
Този стандарт определя процедурите, които трябва да се следват, за да:
– създават и поддържат регистри за хидрографска и свързаните с хидрографска информация;
– създаване на продуктови спецификации, каталози на обекти и дефиниране на основния модел на пространствени данни;
– използване на пространствени данни, картографиране, геореферирани данни, мрежови данни и метаданни, както е определено от изискванията за хидрографско проучване.
Преходът на хидрографските служби към разработването на геоинформационни продукти от серията S-100 неизбежно води до промяна в технологията за създаване на тези продукти. В същото време, в интерес на икономическата осъществимост, е необходимо да се откажат от използването на технологични решения от предишното поколение.

Създавайки геоинформационни продукти от ново поколение, хидрографските служби на водещите морски държави, на първо място, оценяват икономическия компонент на тази работа. Преди да се пристъпи към хидрографски проучвания се прави оценка на интензивността на корабоплаването в района. В хода на дългосрочни наблюдения се определят морски пътища, използвани от кораби с голям капацитет на търговския флот, идентифицират се подходи към пристанища, пристанищни точки и населени места с постоянен корабен трафик. И въз основа на тези данни се изготвя дългосрочен план за провеждане на хидрографски проучвания по тези корабни маршрути. Околните акватории се изследват до степен, осигуряваща безопасността на корабоплаването.
Департаментът по навигация и океанография на Министерството на отбраната на Руската федерация (UNiO MO RF) публикува електронни навигационни карти повече от 30 години. Колекцията от вътрешни електронни навигационни карти вече има повече от 1800 клетки. В момента 280-то централно картографско производство на ВМС (280-ти централен команден център на ВМС) провежда изпитателна експлоатация на автоматизираната картографска система, която позволява да се създават геоинформационни продукти, които отговарят на изискванията на стандарта S100.

Проблем обаче остава въпросът за създаването на инфраструктура за използване на геоинформационни продукти и услуги, които осигуряват достъп до геоинформационни данни, както и интегрирането на геопространствени данни, идващи от различни източници. Ето защо във Военноморските сили на Руската федерация основните използвани геоинформационни продукти са традиционни хартиени навигационни карти и указания за плаване, печатни справочници и атласи.

На свой ред хидрографските служби на много чужди държави преминават към използването предимно на електронни ресурси, които предоставят геопространствени данни и геоинформационни продукти.
Официалният сайт на NOAA (Национална администрация за океаните и атмосферата) съдържа информация, че от януари 2025 г. Съединените американски щати спират да издават традиционни хартиени навигационни карти. Въпреки това на всички моряци ще бъде дадена възможност да получат електронна версия на навигационната морска карта за самостоятелно отпечатване на копие от картата на хартиен носител.
След NOAA, UKHO (Хидрографската служба на Великобритания) обяви решението си да се откаже от производството на хартиени навигационни карти. UKHO обяснява решението си с факта, че цивилните моряци, както и флотът, все повече използват информационни продукти и услуги. В тази връзка до края на 2026 г. UKHO планира да завърши поетапното спиране на производството на традиционни хартиени навигационни и тематични морски карти.
Въз основа на анализа на подходите на IHO за формирането на инфраструктура за морски пространствени данни е възможно да се определят следните неотложни задачи, които стоят пред Руската федерация в тази област.
Представителите на UNiO на Министерството на отбраната на Руската федерация, Министерството на транспорта и Росатом трябва да продължат своята работа и редовно участие в ключови работни комитети и групи на IHO и IALA, пряко работещи по темата за S-100 и Е-навигация. Участието в техните дейности ще даде възможност за пряк принос и влияние върху процеса на разработване на нови и подобряване на съществуващи стандарти и документи. В противен случай ще се следват пасивно решенията на други хора и ще бъдем изключени от международния процес на стандартизация.
Необходим е иновативен и проактивен подход за разработване на високотехнологични, модерни и конкурентни решения в областта на внедряването на стандартите S-100 и E-навигация, предназначени за вътрешния и международния пазар. Подобен подход ще осигури създаването на съвременни технологии и продукти за хидрографската служба на Руската федерация, за да заеме водеща позиция в областта на осигуряването на безопасността на корабоплаването, включително за изпълнение на решенията на Морската доктрина на Руската федерация.

Но всичко това е невъзможно без създаването на геоинформационен център за обработка и съхранение на геопространствена информация за Световния океан на базата на 280-и ЦК на ВМС.
Необходимо е да се сформират работни групи с участието на представители на заинтересовани държавни структури, научни организации, индустрия и практици за разработване на единен подход за създаване и прилагане на стандарти, документи и услуги в областта на безопасността на корабоплаването.
Необходимо е създаването на официални тестови площадки за електронна навигация на територията на Руската федерация.
Необходимо е да се включим в международния процес на внедряване на стандарта S-100 и E-навигация и да предоставим собствени технологии за прилагане и тестване в тестовите площадки на международната хидрографска общност (на базата на международни споразумения с приятелски държави).
Също така е необходимо да се възстанови институцията за командироване на постоянни представители на хидрографската служба на Руската федерация към IНO, IALA и IMO.