„Алчните хора имат дълги ръце.“

Глобализаторите замесиха САЩ във война против ислямския свят специално, за да „падне“ САЩ в очите на човечеството. Пикирането на „Боингите“ на небостъргачите в Ню-Йорк преследваше именно тази цел и беше изпълнено от спец службите по поръчка на глобализаторите. Как и за сметка на какво? На този въпрос може да се намери отговор, ако си спомните какво е това без структурно управление. Въобще, ако се прекара исторически паралел, то пикирането на „Боингите“ в небостъргачите в Ню-Йорк може да се съпостави със запалването на Райхстага в Берлин. Този палеж също беше организиран от глобализаторите и той развърза ръцете на Хитлер за „похода против комунизма“, тъй като палежа беше приписан на българския комунист Георги Димитров.

Що се отнася до нашата страна, то никакъв „капитализъм“, на който се надяват нашите демократизатори и т.н. „бизнесмени“ и „предприемачи“, то този „капитализъм“ глобализаторите в Русия не се канят да строят. И цялата „перестройка“, на която клъвна Горбачов и ЦК на КПСС, беше замислена от глобализаторите за съвсем други цели. Какви? Ето какви.

Още в края на 19 век глобализаторите са разбрали,че започващия да набира обороти капитализъм е снел забраната на множество хора за потреблението на материални блага. Съсловния строй, който е съществувал до капитализма, е позволявал да се сдържа процеса на потребление на материалните блага. Тесният кръг на тогавашните „елити“ в лицето на „аристокрацията“ е могъл да си позволи да разкошничи: да строи замъци, дворци, разкошни карети и т.н. Тогавашната „средна“ класа – „еснафите“ са били доволни от своя добър дом и са се гордеели с това, че у тях „всичко им е като у хората“. А „низшата“ класа – селяните са пеели песни и са измисляли приумици: „щи да каша – пища наша“. Тоест задоволявали са се със съвсем малко.

С появата на промишленото производство и капиталистическите отношения всичко се е изменило. Появили са се предприемачи и купувачи, които са си казвали: „И аз искам като графовете и князете… аз също искам замъци и дворци… Аз също искам да стана граф…“ И те са пристъпили към реализация на своите стремежи. Спомнете си Остап Бендер: „Искам в Рио-де-Жанейро в бели панталони!“

Но глобализаторите са забелязали този започващ процес и, помнейки порядките в Атлантида, в която е съществувала забрана за потребление на материални и духовни блага за основната маса от населението (а знанието за това у глобализаторите се предавало по наследство), те са взели решение да се прекрати този нарастващ процес и да го вкарат в строго определени и ограничени рамки. Тоест фактически да направят това, което е било направено в Атлантида, но разбира се, на нови съвременни принципи на управление. За това на глобализаторите им е била нужна „голяма идея“. За такава „голяма идея“ много добре подхождал марксизма. От тези позиции може да се смята, че К. Маркс, бидейки внук на двама равини, е изпълнил поръчката на „световното задкулисие“, създавайки такова учение, което никога не би привело човечеството до комунизъм – справедливо жизнеустройство. Лозунгите са хубави, а КАК, с какви методи да се достигне провъзгласеното – това в марксизма го няма. В марксизма няма теория на управлението на обществените процеси. „Трите източника, трите съставни части на марксизма“ са:

1. Диалектическия и исторически материализъм.

2. Политикономиката. Учението за добавената стойност.

3. Построяването на социализма. Учението за диктатура на пролетариата.

От тези три „източника“ двата първи са изначално прогнили.

Първата – чрез постановка на „основния въпрос на философията за това, кое е „първично“, се поставя човека пред избор на една лъжа от две предлагани лъжи.

Втората е прогнила с това, че предлага да се приеме в качеството на истина метрологически несъстоятелната политикономия на марксизма. Някои ще бъдат удивени да узнаят, че смъртния заговор на марксизма е бил обявен не от някой друг, а от Сталин!

По- подробно за това ще бъде разказано в съответното приложение. Тук само ще отбележим, че в своята работа „Икономическите проблеми на социализма в СССР“ Сталин пише: „Освен това, аз мисля, че е необходимо да се отхвърлят и някои други понятия, взети от „Капитала“ на Маркс … Аз имам предвид, между впрочем, такива понятия, като „необходим“ и „добавъчен“ труд, „необходим и добавъчен“ продукт, „необходимо“ и „добавъчно“ време …“. Но тези „понятия“ лежат в основата на политикономиката на К. Маркс.

А сега, уважаеми читатели, представете си, ако тези понятия от политикономията на К.Маркс ги „отхвърлят“, то заедно с тях трябва да се „отхвърли“ и цялата „политикомномика“ на марксизма. И действително. Представете си, че вие сте дошли в склад за готова продукция на хлебния комбинат. Пред вас има много самуни хляб. Кой от вас ще успее да прекара черта между „необходимите“ самуни и „добавъчните“? Има ли мяра, която може да измери това? Ето и В.И. Ленин е говорил, че „социализма – това е отчет и контрол!“ И ако започнем да мерим, то е невъзможно да се отчита и контролира … Това – това и онова …. А един път така, то цялата политикономия на Маркс, в основата на която лежи „теорията на добавената стойност“, метрологически е несъстоятелна. В нея няма мяра. Именно това безмерие на материализма-марксизма е довело страната до бездуховност, безнравственост и беззаконие.

Третата съставка също е „с душичка“. Но в нея се говори за намерението за построяване на справедливо общество, в което хората на труда ще живеят достойно. И това е привличало хората.

Замислете се, уважаеми читатели, кой в това време от работниците е чел „Капитала“ на К. Маркс? Или работите на Хегел по философия? А лозунгите за „равенство и братство“ простия народ е възприемал с удоволствие. Още повече „фабриките и заводите – на работниците“, „земята – на селяните“. Ето на това народа и е „клъвнал“.

Глобализаторите са планирали в началото на 20 век да установят на цялата планета псевдо комунистическо общество. Целта на неговото установяване е да съкратят в хората потреблението на материални блага. И учението на К. Маркс много е подхождало за достигане на тази цел. То е позволявало да се модернизира, усъвършенства и преустрои тълпо –“елитарното“ робовладелско устройство на обществото към съвременните условия. Народът е чакал справедливост, свобода, равенство …

Глобализаторите са разбирали, че на тези стремления трябва някак си да се реагира и да се сведат към „не“. Марксизма е позволявал да се достигне това. На думи – едно, а на дела съвсем друго. Марксизма не е давал на хората методология за получаване на знания, не е давал цялостна представа за света и произходящите явления, а е давал само красиви лозунги. Тоест теорията на К. Маркс – това е Библия за невярващите в Бога. Христос са го заменили с Маркс в пределите на една и съща концепция на несправедливо жизнеустройство. Тези, които са разбирали цялостността, те са оставали господари на положението и в условията на „справедливост, равенство и братство“ по К. Маркс.

Русия е била избрана от глобализаторите за стартиране на процеса за установяване на планетата на новия усъвършенстван световен ред на базата на марксизма, който предполагал непрестанна борба за тържество на справедливостта, достигането на която е било невъзможно по принцип, тъй като на народа не са му давали цялата пълнота на знанието. Така „съветския народ станал вечен строител на комунизма“. Този афоризъм, породен от народната мъдрост, много вярно отразява същността на марксизма.

Много читатели трябва да знаят, че революцията в Русия е трябвало да прерасне в световна революция. В началото на 20 век революции са ставали не само в Русия, но и в Германия, Унгария, Монголия, Китай и даже в Мексико. Всичко това се е осъществявало и координирало от глобализаторите. Ленин благополучно е бил доставен от Швейцария с влак в „пломбиран“ вагон, който по пътя си към „революцията“ е спрял в Берлин за последни инструкции и именно тогава Ленин „редактира“ априлските „си“ тезиси. Троцкий заедно с цялата „команда-банда“ съплеменници е бил доставен от САЩ с параход.

Революцията в Русия е трябвало да прерасне в световна революция. В. И. Ленин, не разбирайки от глобална политика и без структурно управление, не е разбрал даваните му намеци за разгръщането на революция в световен мащаб, и със сключването на Бресткия мир е прекъснал плановете на „световното задкулисие“, подписвайки своето смъртното наказание. За този мирен договор той и е бил унищожен по пътя на „целенасочено лечение“, което е осъществявала Н.К. Крупская, също така не разбираща нищо от глобална политика. В резултат „революцията победила в една отделно взета страна“, а не в световен мащаб. И на глобализаторите им се наложило да преразгледат своите планове, не отказвайки се от собствената си „голяма идея“ – марксизма.

Обърнете внимание, за „всичко на което стои света“ ругаят Сталин, тихичко приказват за Ленин, но Маркс никой не го пипа. Защо? Защото марксизма е нужен на глобализаторите за осъществяване на техните планове. Не съумявайки да осъществят тези планове в началото на 20 век, глобализаторите прегрупираха своите сили и в края на 20 век пристъпиха към осъществяването на това, което не им се удаде да направят в началото на 20 век. А Русия отново заема ключово място в техните планове.

Всичко това е разказано, за да може читателите да разберат, че глобализаторите не са се канели да строят капитализъм в нашата страна. На тях е нужно обратно, да дискредитират в очите на народите на Русия капитализма, да направят един вид „присаждане“ от него за това, че да пристъпят към старта на цялата тази световна революция, но вече на модернизирана основа и с корекции на практическите планове на нейното осъществяване във връзка с изменящата се обстановка в света. Този прийом у глобализаторите е обработен и с него може подробно да се запознаете в приложението за „Обрязването на елита“.