„Не говори, каквото знаеш, но знай какво говориш.“

Съдържанието на речта се изгражда от частите на речта (съществително, прилагателно, глагол, наречие и т.н.), които носят основния смисъл и граматически връзки, и от морфологично-синтактичните единици, като словосъчетания и изречения, които предават информация, действия, състояния и признаци, а също и емоционална окраска и отношение.

41. Мъжете говорят повече и монополизират разговора. Те говорят за неща и дейности, например за коли, спорт, работа и различни машинарии. Жените говорят по-малко. Те говорят за хора, взаимоотношения, дрехи, диети, чувства и деца.

42. В разговор мъжете не са склонни да разкриват лична информация за себе си. В разговор жените са склонни да разкриват лична информация за себе си.

43. При описания на цветове мъжете споменават основната характеристика на дадения цвят (напр. зелен, син). При описания на цветове жените правят по-нюансирано описание на дадения цвят (например за шартрьоз, индиго).

44. Мъжете отправят директни обвинения (напр. „Ти не ми се обади“). Жените отправят позавоалирани обвинения, формулират обвиненията със „защо“, което звучи като натякване (например, „Защо поне не ми се обади?“).

45. Мъжете изказват по-директни твърдения. Те са по-малко склонни да „шикалкавят“. Жените изказват по-завоалирани твърдения. Те са по-склонни да „шикалкавят“.

46. Мъжете са по-малко словоохотливи. Те по-бързо стигат до същината на въпроса. Жените са по-словоохотливи. Те по-бавно стигат до същината на въпроса.

47. Когато слушат, мъжете рядко казват „ъхм, ъхм“ и „аха“, а също и по-рядко кимат. Когато слушат, жените често казват „ъхм, ъхм“ и „аха“, а също и по-често кимат.

48. Мъжете използват „точно“ или „дадено“ като възклицания или междуметия. Жените използват „аха“ или „ъхм, ъхм“ като възклицания или междуметия.

49. Мъжете са по-склонни да мълчат, когато разговорът замре. Жените отронват междуметия („хмм“, „да“), когато разговорът замре.

50. Мъжете използват по-малко подсилващи определения. Жените използват повече подсилващи определения, като „толкова“, „много“, „наистина“ (например, „Толкова е хубаво!“, „Наистина прекрасен ден“).

51. По време на разговор мъжете повдигат по-малко теми. По време на разговор жените повдигат повече теми.

52. Мъжете пренебрегват повдигнатите от жени теми и обикновено говорят по въпросите, които те самите са поставили. Жените подхващат повдигнатите от мъже теми и обикновено говорят по тях.

53. Мъжете си служат с по-неправилни граматически обрати (например, „С кой отиваш?“). Жените си служат с поправилни граматически обрати (например, „С кого ще отидеш?“).

54. Мъжете отговарят на въпросите с декларативен тон (например, „Колко е часът?“ — „Два“). Жените отговарят на въпросите с леко въпросителен тон (например, „Колко е часът?“ — „Два(-)“).

55. Мъжете издават повече заповеди (напр. „Дай ми една бира“) и обикновено заповедите им не са придружени от изрази на учтивост или нежност. Жените рядко издават заповеди и по принцип ги завоалират с повече изрази на учтивост или нежност (например, „Съкровище, много те моля, ще можеш ли да ми подадеш една бира?“).

56. Мъжете използват много повече декларативни твърдения (например, „Днес времето е хубаво“). Жените използват по-скоро плахи твърдения, като обикновено звучат леко въпросително, било посредством въпросителна дума, било посредством възходяща интонация (например. „Днес времето е хубаво, нали?“, „Днес времето е хубаво(-)“).

57. Мъжете използват много по-малко психологически или емоционално натоварени глаголи. Жените използват много повече психологически или емоционално натоварени глаголи, като „чувствам се“, „обичам“, „надявам се“ (например, „Чувствам се толкова жадна“).

58. Когато отговарят на въпроси, мъжете предлагат минимална информация и предпочитат еднозначни отговори (например, „Аха“, „Да“, „Не“, „Добре“). Те използват по-малко прилагателни и обстоятелствени пояснения. Когато отговарят на въпроси, жените са по-обстоятелствени, дават по-пространни и подробни отговори и използват повече прилагателни и пояснения.

59. Мъжете много рядко използват прилагателни и наречия за възхищение. Жените използват изключително много прилагателни и наречия за възхищение (например, „прекрасно“, „мило“, „божествен“, „възхитително“, „сладък“, „очарователно“.).

60. Мъжете много рядко използват ласкави обръщения. Жените използват изключително много ласкави обръщения (например, „миличко“, “душице“, „съкровище“, „слънчице“).

61. Мъжете използват повече междуметия, когато сменят темата или вмъкват друг въпрос в основния разговор (например, „Хей!“, „О!“, „впрочем“, „виж сега“). Жените използват повече съюзи и съюзни думи, когато сменят темата или вмъкват друг въпрос в основния разговор (например, „и“, „но“, „все пак“, „обаче“).

62. Мъжете използват по-силни количествени определения, като „винаги“, „никога“, „всички“, „никой“. Жените използват по-скоро по-меки количествени определения, като „в повечето случаи“, „понякога“, „доста“, „почти“.

63. Мъжете задават по-малко въпроси за стимулиране и поддържане на разговора. Жените задават повече въпроси за стимулиране и поддържане на разговора.

64. Мъжете много рядко обсъждат личния си живот в деловата си среда. Жените са склонни да установяват делови взаимоотношения посредством обсъждане на личния си живот.

65. Когато молят за нещо, мъжете го правят по възможно най-опростения начин (например, „Имам нужда от помощ за покупките“). Когато молят за нещо, жените си служат с по-разширени обрати на речта (например, „Много те моля, би ли бил така любезен да ми помогнеш за покупките?“).

66. Мъжете използват по-силни отрицателни възклицания и ругатни (например, „По дяволите!“, „Да го вземат мътните!“, „Мама му стара!“). Жените използват по-меки отрицателни възклицания и ругатни (например, „Ужасно!“, „О, не!“, „О, боже!“, „Направо съм бясна!“).

67. Мъжете използват повече жаргонни думи и изрази. Жените използват по-малко жаргонни думи и изрази.

68. Мъжете проявяват по-голяма склонност към тиради и лекции. Обичат монолога. Жените по принцип не изнасят тиради и лекции. Предпочитат диалога.