„Добрите думи не са излишен товар за сърцето.“

Умения на състрадание. След като видяхме, че топлотата е емоционално качество на добронамереността и благосклонността, че топлотата е качество, което трудно може да се дефинира, но приблизително означава като нещо такова – поведението ни да не бъде нещо заплашително, а да личи в него ориентация на загриженост, можем да се насочим към вътрешния кръг на състраданието и да помислим за някои от необходимите за състраданието умения.

Както се вижда на фигура 3 това означава да се научим: – да насочваме вниманието си; – да мислим и разсъждаваме; – да се държим по определен начин; – да фокусираме сетивата си; – да чувстваме; – да използваме въображението си по състрадателен и отзивчив начин, при това с чувство на топлина, подкрепа и благосклонност.

Фигура 3. Кръгът на състраданието: основните атрибути на състраданието (вътрешен кръг) и уменията необходими, за да ги развием (външен кръг).

Състрадателното внимание означава да долавяме нуждата от помощ и да се фокусираме върху нея. Разказвате виц на някое парти и всички се смеят с изключение на един човек. Върху голямата група ли ще се фокусирате или върху този, на когото шегата не му е харесала?

Когато ви се случи нещо негативно или се почувствате недоволни от себе си върху разочарованието и гнева ли се фокусирате или ги осъзнавате, но веднага пренасочвате вниманието си към нещо, което може да ви бъде от помощ, например, спомени за предишни успехи и прояви на добрина от други хора? В такъв смисъл осъзнатостта и насочването на вниманието в подходяща посока са част от състрадателното внимание.

Атрибути на състраданието. Що се отнася до състрадателното мислене и разсъждение, трябва да обучим съзнанието си да се фокусира по ползотворен и отзивчив начин върху другите, върху нас самите, върху взаимоотношенията и ситуациите, в които се намираме.

Когато размишляваме върху своята тревожност, разочарование или гняв това само ще затвърди тези ни чувства. Да обмислим състрадателно нещата означава да бъдем честни по отношение на това, което изпитваме, дори когато става дума за трудни, болезнени или агресивни чувства и дилеми. Така стигаме до въпроса, колко важно е да развием честност и емоционална толерантност към себе си. Трябва обаче да признаем, че това е постижимо само от части, тъй като самите ние не осъзнаваме докрай всички свои мотиви. Но можем да дадем всичко от себе си и да опитаме да се фокусираме състрадателно върху мислите си, питайки се какво би ни помогнало в случая.

Състрадателното поведение означава да се държим по начин, който самите ние определяме като благоприятен, облекчаващ страданието ни и придвижващ ни напред по пътя на живота. Това поведение може да бъде насочено и към другите хора.

Понякога състрадателното поведение означава да бъдем мили към себе си, да разбираме кога имаме нужда от почивка, ваканция, кога малко да се поглезим, да се порадваме на чуждата подкрепа. Друг път обаче е нужна и смелост, за да правим нещата, които може би ни блокират. Случва се състрадателното поведение да изисква да правим неща, които не желаем например, да заемем позиция, когато поради депресия, тревожност или предразсъдъци ни се иска да избегнем конфронтацията. Състрадателно е, защото макар по-лесния път да ни носи временно облекчение, той до никъде няма да ни отведе.

Истинската състрадателна помощ и отзивчивост никога не означават подчинение или просто угаждане на желанията на другите хора, които ни изпълват с негодувание или ни карат да копнеем за тяхното одобрение. Трудно може да се постъпва състрадателно от позицията на страха или слабостта. Затова трябва да се научим да отстояваме себе си и понякога да казваме „не“. Състрадателния човек е мъдър, съобразителен, любопитен и открит, но често и смел; а тези качества не винаги са лесни за овладяване.

Таблица 1. Атрибути и умения на състраданието.

Атрибутите и уменията на състраданието противодействат на чувствата, мислите и поведението, предизвикани от системата на заплахите и самозащитата. Можем да ги използваме и за развиване на нови начини да преживяваме себе си в света.