„Никой сам не е достатъчно умен.“

Бъди самият ти промяната, която желаеш за света. Морфогенетичното поле може да бъде дефинирано като особен вид колективна памет, която съхранява и оказва влияние върху формата и поведението на организмите. То обгръща и прониква във всяка материя от кристали до групи хора, акумулирайки техните знания и опит на енергийно ниво.

Има различни примери, които позволяват да се илюстрира действието на достъпни морфогенетични полета, като този с плъхове, всяко следващо поколение на които все по-бързо открива изхода от лабораторния лабиринт. След като плъховете научили решението и го овладели безпогрешно, техните събратя на другия край на континента постигнали веднага същия успех (без усъвършенстване на потомството). Информацията е станала достъпна за всички плъхове в планетарен мащаб, след като първоначално определен брой от тях преминали задълбочен „учебен“ процес. При достигането на съответна „критична маса“ искрата на познанието се пренесла върху целия вид.

Може да се даде и друг пример с птици. В продължение на много години в Англия са наблюдавани пойни птици, които се научили да разкъсват с човките си капачките на шишетата с мляко, в мига, в който ги оставели пред входната врата. Същото е установено почти едновременно в няколко области на Острова. Интересното обаче е, че няколко години по-късно начинът на запечатване на млякото бил променен и металните капачки от фолио са заменени с пластмасови. Птиците си потърсили друг източник на храна и поколенията, които още помнели как се махала с човка леката пломба на млякото, постепенно измрели.

Броени години по-късно и след израстването на нови генерации пиленца шишетата с метални капачки пак се върнали в употреба. Било необходимо съвсем кратко време, преди птиците да отидат при тях с увереността на познавачи, разбиращи от храна. Този път се ориентирали в ситуацията много по-бързо, отколкото техните предшественици в началото.

Това са примери, подсещащи за силата на духа, за потенциала на нашето мислене, за импулса, който може да бъде усетен от другите около нас, когато моментът за промяна назрее.

Всяка форма на живот е заобиколена от енергийно поле, познато също като аура. Когато по-голям брой живи същества се съберат на едно място, техните енергийни полета се обединяват, а понякога и се смесват помежду си.

И в двата случая възниква ново, по-разгънато поле, което британският биолог Рупърт Шелдрейк е нарекъл морфогенетично.С други думи то съдържа сумарната енергия на дадена група и се влияе от всеки отделен неин член.

На всички са известни многобройни примери за това как различни живи същества поддържат невидими „силови“ нишки за връзка помежду си. Една майка например често пъти е в състояние да усети дори на разстояние повече от 1000 км, че детето ѝ е зле. Едно куче чувства, че стопанинът му се прибира, докато той е още на няколко километра от дома.

Мислите си за някого и в същия момент телефонът звъни и Ви се обажда тъкмо този човек. Вероятно най-красноречив като пример би бил един концерт: прозвучава първият акорд на желана песен и за миг десет хиляди души се наелектризират, включват се на една и съща вълна и ги обзема едно и също вътрешно чувство.

Такива преживявания са запомнящи се свидетелства за това, как слятата в едно енергия на група хора би могла да е с много по-голяма мощ от „простата сума“ на техните (не обединени емоционално) индивидуални енергийни полета.

Това може да се използва както за добро, така и за зло. Лично Вие навярно се сещате поне за няколко такива примера. В историята често се е случвало хора, които изобщо не се познават, по едно и също време да направят едно и също откритие, намирайки се на абсолютно различни места. Това означава, че щом една идея „узрее“, тя се влива като трептение в Етера и се носи из него буквално „до поискване“ от страна на някой, който е способен интуитивно да влезе в съзвучие с нейното поле, тоест да я „прослуша“ в съзнанието си. После на предполагаемото лице ще се наложи само да „излее“ тази невидима енергия в психичен „калъп“ или да я насочи към видим (материален) живот.

Какво общо има това с темите от нашите публикации и с банките ли? Показва ни, че с потока на нашите мисли ние въздействаме и променяме нашата природна среда, нашето непосредствено, включително човешко обкръжение, нашата страна и нашата култура. Правим това с еднопосочно постоянство, независимо дали по своя воля или не, съзнателно или несъзнателно. Но защо в такъв случай да не вършим нещата съвсем обмислено?

В началото на 2011 г. в арабския свят – отначало в Тунис, после в Египет, а накрая и в други страни от региона – започна революция против стари, корозирали от времето структури. Тя беше като намек, че на планетата сякаш отново е дошло време за сериозни и широко обхватни промени. Това накара много хора да се надяват. Паралелно на ставащото обаче трябваше да сме много внимателни и да държим сетивата си будни, защото често пъти твърде късно си даваме сметка, кой стои зад определен развой на събитията.

Това важи и за настоящия момент. Няма извинение за пасивността. Никой не е абсолютно безпомощен и оставен на произвола на съдбата! Не е вярно, че човек не може нищо да направи сам. Всеки един от нас би могъл да се окаже искрата, която в решаващия миг ще прескочи към останалите. Всеки един от нас би могъл да се окаже човекът, който ще измени всичко! Всеки един от нас е част от ЦЯЛОТО и това му дава шанс да променя самото ЦЯЛО!