„И в рая да живееш сам е противно.“

Чувствителността и съчувствието към дистреса вървят ръка за ръка и представляват ключови компоненти на един от основните елементи на състраданието: толерантността към дистреса. Важно е обаче да добавим чувството на благосклонност и топлина, така че тук говорим за състрадателна толерантност.

Макар свързана с приемането, но не и идентична с него, толерантността е способността да понасяме емоциите си такива, каквито са. Можем да се научим да понасяме нещо в името на промяната: например, болките от тренировките, за да подобрим физическата си форма. При приемането може да има толерантност, но само по себе си то представлява по-дълбок философски поглед към трудностите. При него става въпрос за помирение, отказ от битките и борбата. И няма нищо общо с чувството, че сме победени или с необходимостта да се предадем, макар с негодувание.

Отношенията ни с другите хора играят важна роля при толерантността ни към болезнените преживявания и чувства. Често е по-лесно да понесем нещо, когато се чувстваме подкрепени. Включително срещу смъртта е по-лесно да се изправим в контекста на любовта, отколкото а самотата. Тук обаче е от значение и отношението към самите себе си: Колкото по-благосклонни и състрадателни сме към самите себе си, толкова по-лесно ще намерим куража да понесем трудностите.

И толерантността и приемането са нещо напълно различно от принудителното поражение. При последното човек усеща, че трябва да се предаде на неизбежното, че е победен и безсилен да стори каквото и да било. Това често е свързано с чувство на безнадежност и негодувание. Приемането означава да се примирим с дадено положение, без да изпитваме негативни чувства.

И така, очевидно е, защо е толкова важно да се научим да бъдем толерантни към болезнените чувства. Може би ще се изненадате, че някои хора имат нужда да се научат да бъдат толерантни и да ценят положителните емоции. На тях им се струва нередно да се радват заради самата радост. Някои хора в депресия развиват „табу върху удоволствието“ или определени видове удоволствие – качества присъщи на пуританите. Някои не умеят да се чувстват щастливи и доволни, защото това задейства страха им, че остават беззащитни или непременно ще се случи нещо лошо, или защото им се струва, че се глезят или пък не го заслужават, или защото чувството за щастие влиза в конфликт с представата им за самоличност.

Възможно е някой да не се радва на предстоящата си ваканция, за да не би нещо да се обърка и да трябва да се бори с гнева и разочарованието си. Друг пък може би като дете не веднъж е чувал, че не бива толкова да се вълнува от „глупави дреболии“; в резултат на това чувството за вълнение често задейства механизъм на предпазливост, страх да не „изгуби контрол“ или да не направи нещо, от което да се срамува. Трети пък може да вярва, че е „неморално“ да бъде щастлив и да посвети живота си на щастието, след като по света има толкова много страдание. Някои не желаят другите да ги виждат щастливи, за да не би да се възползват от тях или да престанат да ги обгрижват. И накрая някои мислят, че да бъдат щастливи означава да се откажат от гнева си, който намират напълно справедлив да забравят неправдите от миналото и да се откажат от желанието си за мъст. Те имат нужда постоянно да напомнят на другите, колко лоши неща са преживели и да се надяват на признание и спасение. Признанието което търсят, често никога не идва, затова те продължават да отбягват щастието до безкрай. А има и такива, които смятат, че за да станат „просветлени“ трябва да се откажат от удоволствието.

Сексуалните чувства също са област, склонните към срам личности срещат редица препятствия и не си позволяват да почувстват и изследват различни сексуални удоволствия. Възможно е да им пречат религиозните убеждения, лошите спомени или страхът да не изпуснат нещата от контрол.

Макар и разбираем страхът от наслаждаване на удоволствията може да извади от равновесие трите емоционални регулиращи системи. Можем да пробваме някои идеи и да си направим личен експеримент, за да разберем как да толерираме позитивните чувства. Е може да възразите, че някои чувства първоначално ви карат да се чувствате добре, но след това ви изпълват с тревога и неприятни емоции. Ако искате така да оставите нещата, добре. Но какво би било, ако можехте да се радвате на различни положителни емоции, например такива, които ви карат да се чувствате най-безгрижния човек на света? Ако помислим, какво най-много ни плаши по отношение на преживяването на удоволствие, щастие и доволство ще ни хрумнат доста интересни идеи. Но не забравяйте, че когато говорим за състрадание е важно да си задаваме въпроси от любопитство, а не от желание да се само нападаме.