„Парите са добър слуга и лош господар.“

Най-главната, водеща стока за парите станало златото както само по себе си (в гр., кг., тонове) в качеството на взаимно разплащане, така и за изготвяне на монети. Златото станало „инвариант в прайскърента“.

Всички трябва да знаят какво обозначава „инвариант в прайскърента“.

Прайскърент – това са текущите цени на всички стоки.

Инвариант – това е:

– и самоценност (стока, имаща своя цена);

– и средство за измерване на ценността на другите стоки и услуги.

Постепенно златото става просто „монети“.

Монетите постепенно стават само „носители на информация“ за стойността на която и да е продукция и вече не притежават само ценност. Тоест монетите стават просто средства на платежа, просто носители на пределно обобщена икономическа информация, просто цифри, които са напечатани на монетите. Та нали монети с времето са започнали да правят и от мед, бронз, желязо … Така „цифрите“ са станали достатъчни сами по себе си за „покупко – продажбата“.

За продукто обмена се изисква определено количество средства на платежа. Това количество зависи от:

– прайскърента за цените на стоките;

– обема на стокооборота в стойностна форма;

– скоростта на обръщение на средствата на платежа.

Ако по отношение на тези три параметъра се появят излишни средства на платежа, то става следното. Тъй като средства на платежа са много, те са излишни, то народа бързо изкупува това, което е в стокооборота. Но производството на стоки е ограничено от мощностите за тяхното производство, затова обема на стокооборота намалява. Възниква недостиг на стоки, възниква дефицит. Това води до повишение цените на стоките. А това на свой ред води до загуба на покупателната способност на хората. Получава се своеобразен „омагьосан кръг“: ту нагоре, ту надолу, ту нагоре, ту … Този, който знае „скоростта на въртене на колелото“, може „да прави с това гешефт“.

Тук отново е уместно да се каже, че парите в държавата трябва да са равни на толкова, колкото в тази държава има стоки и услуги. Не повече, но и не по-малко. Социалистическия модел на управление много зорко следеше за съблюдението на това равновесие. Демократизаторите сметнаха, че пазара сам всичко образува.

При разменната търговия такова разминаване между стоките и средствата на платежа не може да има по принцип.

При „инварианта в прайскърента“ във вид на монети от благородни метали започнаха да възникват колебания на покупателната способност. Но тогава те се образуваха за сметка на това, че монетите са от благородни метали (злато и сребро). Затова когато се появявал излишък от монети по отношение на обема на стокооборота и други параметри, то тези монети от благородни метали „се складираха“ в сандъците на тогавашните „елити“ във вид на съкровища. Когато възниквал недостиг на монети, то „разоряващия се“ „елит“ бил принуден да вади своите „съкровища“ от сандъците, за да обезпечи за себе си „достойно ниво на живот“.

Но в хода на глобалния исторически процес обема на стокооборота все пораствал и пораствал. А благородните метали за изготвяне на монети били недостатъчно. Така например, експедицията на Колумб била изпратена именно за търсенето на злато – това е била главната цел. Тази ситуация довела до появата на пари на хартиени носители. В самото начало това били обикновени разписки на хората по своите дългове и кредитни задължения. Но много скоро тези разписки приели форма на кредитни пари във вид на:

– банкноти;

– асигнации;

– ковчежнически билети;

– банкови чекове;

– кредитни карти.

Но хората нямали доверие в тези хартиени пари при тяхната поява. За да се появи такова доверие, от шмекерите била създадена система на гарантирания обмен. Тя се заключавала в това, че на цифрите на хартиените пари съответствало определено количество злато в монети. И това в началото било даже удобно. Не трябвало да се мъкнат със себе си тежките кесии и торбички със злато, достатъчно било да имаш лек хартийник. А ако отчетем, че не всяка парична хартийка е могло да се използва от който му падне направо в търговията, то това е била и определена защита от кражби.

Така със създаването на хартиените пари тръгнал процеса на нарастване на обмена им в стокооборота, който е трябвало строго да се съпровожда чрез създадената система на гарантиран обмен от т.нар. „златен стандарт“. Но тези шмекери, основно банкери, които имали право да „изписват“ хартийки вместо злато, знаели, че техните клиенти няма да дойдат всички заедно в един ден и няма да поискат от банкера да замени хартийките със съответстващото количество злато.

Затова те започнали да „изписват хартийки“, които вече не били обезпечени със съответстващото количество злато в подземието на тази конкретна банка. И ако всички клиенти са дошли заедно един път при такъв банкер-шмекер, то злато за всички е нямало да има. Но когато все пак подобна ситуация възниквала, то такъв банкер – „клетник“ поръчвал от друг банкер-шмекер. Така се формирала световната финансова мафия на основата на юдаизма: „И ще властваш над много народи…“ И така, процеса на натрупване си върви ли върви. Владелците на „хартийки“ са в по-лошо положение, отколкото владелците на монети. Затова всички се стремят наличните хартийки да ги обменят за злато „за надеждност“. Но златото не стига за всички …

За цялата история на своето съществуване парите в системата на световните валути винаги са имали еталонна единица за измерение. Желаещите могат да се запознаят с това самостоятелно. За нас сега е важно следното: От 1944 година в качеството си на такъв еталон започна да излиза долара, който на основание на международното съглашение беше приравнен към определено количество злато: 35 долара се равняваха на 31,1 грама злато. Всички останали валути бяха свързани с твърд златен еквивалент чрез връзката с долара.

Но в август 1971 година президента на САЩ Никсън едностранно се отказа от обмена на долара със злато, което означаваше фактически дефолт на САЩ. „Дефолт“ (англ. default) – 1. Неизпълнение на банкови или правителствени финансови платежи. 2. Прекратяване изплащането на проценти по ценни книжа в период на ликвидация на компания.

А през 1976 година на Ямайската конференция на МВФ (международния валутен фонд) „златния стандарт“ беше отменен и въведен процедурата „фиксинга на Ротшилд“, за който бе разказано по-рано. След това златото и среброто престават да участват в паричното обръщение.

Оттук следва важен извод.

Разделението помежду им с понятийна граница на:

– инварианта в прайскърента – като един от многото продукти в монетната търговия, и:

– средства на платежа – като носители на пределно обобщена информация за народно-стопанския комплекс на страните, такова разделение позволява да се отделят шмекерите и йерархическата структура на техните корпорации.

Политикономиката на марксизма-ленинизма разглежда „инварианта в прайскърента“ и „средствата на платежа“ като две различни функции на парите, което се явява глупост.