„Крал без поданици няма и власт.“

Археологически комплекс „Големият Остров”, с. Дуранкулак, община Шабла, е защитен като НКЦ по смисъла на чл. 146 от ЗКН. Към момента на обекта не е предоставен статут и не е определена категория. За резервата са определени режими за опазване, определени с Протокол от 27.07.2015 г. на комисията, има и решение на СЕСОНКЦ. Археологическият комплекс се състои от селищна могила на Големия остров, обитавана от халколита до ранното средновековие и от археологически комплекс на западния бряг на езерото. Културният пласт на могилата илюстрира една от най-високо развитите култури в праисторическия свят, където е открита и най-старата каменна архитектура на Европейския континент. Дуранкулашкото езеро и неговият западен бряг са обитавани с прекъсвания повече от 6 000 години. По-голямата част от археологическите обекти на територията на целия комплекс са проучени.

През 2003 г. е приет План за опазване на защитена местност „Дуранкулашко езеро”. Местността попада в по-голямата „Защитена зона за биологично разнообразие – Дуранкулашко езеро” обявена със Заповед РД-258/16.03.2010 г. на МОСВ. Археологическият комплекс „Дуранкулак” е локализиран на т.нар. „Голям остров” и западния бряг на езерото. Руините на оригиналната археологическа субстанция са проучени и разкрити с проведени частични аварийни мерки за консервационно реставрационни работи.

През 2004 г. е реализиран проект за социализация на археологическия комплекс, а през 2014 г. Община Шабла изпълнява и европейски проект за създаване на екологично и културно-исторически продукт с посетителски център, информационна система и подобрена достъпност.

В акваторията на Дуранкулашкото езеро и в морето източно от него са реализирани две морски археологически геофизични проучвания. Установена е палеогеографската ситуация на региона. При проучването в морето е регистрирана положителна форма на морското дъно, която има параметри, сходни на тези на селищна могила. През 2020 г. е планирано подводно археологическо проучване на мястото.

Археологически комплекс „Късноантична крепост (Квадрибург), раннохристиянска базилика, раннохристиянска гробница и част от старобългарски вал” в с. Шкорпиловци, община Долни чифлик са обявени за групова археологическа НКЦ, с категория „национално значение“. За НКЦ са определени режими за опазване.

Шкорпиловци е имал важно стратегическо значение през античността и средновековието. Крепостта е с четири кръгли кули в четирите си ъгъла (IV- V в.) и е изградена на античния крайморски път от р. Дунав до Константинопол. След като крепостта спира да функционира в нейните руини възниква късноантично селище, по-късно са изградени защитен земен вал и средновековна трикорабна базилика. Археологическите проучвания на територията на обекта продължават до днес.

Други групови недвижими културни ценности (НКЦ), разположени в крайбрежната зона са следните:

Антично селище и късноантична крепост, разположена на нос „Св. Атанас“ в гр. Бяла, община Бяла – НКЦ с категория „национално значение“ с определени режими за опазване. Крепостта е спомената за пръв път от Шкорпил. Разположена е на около 3 km южно от селището. В границите на укрепената площ са открити части от казармено помещение и базилика. Проведени подводни археологически проучвания показват наличието на антично селище и некропол западно от крепостта. Археологическите разкопки започват през 2009 г., тъй като значителна част от НКЦ е в границите на бивш военен имот. Теренът е продаден, извършената предстроителна дейност разрушава част от съществуващите постройки и отнема културен пласт от около 1 метър.

Варненски халколитен некропол край Варненското езеро, гр. Варна, e НКЦ с категория „национално значение“ за която няма сведение да са определени режими на опазване. Това е един от най-значимите археологически праисторически обекти на територията на България датиран в края на V – IV хил. пр. Хр. Според учените, находките от златни предмети, са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.). Открит е през 1972 г. и след последните археологически проучвания през 1991 г. обектът е занемарен. Не са провеждани КРР дейности, липсва адаптация и социализация.

Манастирски комплекс в местност „Караач теке”, община Варна е НКЦ с категория „национално значение“ за която са определени режими на опазване. Обща площ на НКЦ е 10,20 дка. Манастирският комплекс е един от най-големите на Балканите. Той е уникален по своята планова схема и размери и е без аналог за българската и за византийската строителна традиции. Въпреки високата си категория, обектът все още не е достатъчно проучен, няма проведени КРР дейности, както и такива, свързани със социализацията му.

Раннохристиянски манастир в местност „Джанавара” край Варна е групова археологическа НКЦ, с категория „национално значение“ и с определени режими на опазване. Териториалният обхват е част от имот с идентификатор 10135.5203.7 по КК с обща площ 8,24 дка. Актуалното му състояние показва, че е необходимо проучване. Няма проведени КРР и дейности по адаптация и социализация на обекта.

Аладжа манастир „Света Троица“ край Варна е НКЦ с категория „национално значение” и определени режими на опазване, които предстои да се актуализират. Обектът е експониран и социализиран и предстои процедиране на проект за КРР и ревитализация на фрагменти от комплекса. Аладжа манастир се поставя под защита с Постановление № 2132/03.02.1943 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти и е включен като защитена местност с площ от 17 ha в Регистъра на защитените територии и защитени зони с код 163 след прекатегоризацията през 2002 г.

„Античен и средновековен град Улпия Анхиалейон Палеокастро”, гр. Поморие, е НКЦ от национално значение. Със Заповед № РД-19-334/12.04.1990 г. на Министерство на културата и Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството са определени режими за опазване. Във връзка с процедирането на проект за изменение на ОУП на града, със заповед на Министъра на културата е свикана междуведомствена комисия за разглеждане и прецизиране на режимите. Комисията констатира не регламентирано строителство в зона Б на НКЦ където съществуват частни имоти. Отменя се охранителната зона, а груби строителни намеси от последните години пречат за възприемането на обекта. Не са проведени КРР, както и дейности по социализация на обекта.

„Античен комплекс и средновековна църква” , гр. Бургас, кв. Сарафово е групова НКЦ с категория „национално значение“ и с определени режими на опазване, която се нуждае от допълнителни археологически проучвания. Липсват проведени КРР, адаптация и социализация на НКЦ.

„Късноантична и средновековна крепост“ разположена в землището на гр. Ахтопол е групова археологическа НКЦ, с категория „национално значение“, с определени режими на опазване, с обща площ 127,06 дка, а на охранителната зона – 82,32 дка. Крепостта все още не е достатъчно проучена. Липсват проведени КРР дейности, както и такива по адаптация и социализация на обекта. Налични са строителни намеси от последните години, които пречат за възприемането на НКЦ.