„Дори царят не може да надмине жената по хитрост.“

Във въпросника са изредени различни твърдения. В колоната Вярно са отбелязани онези отговори, с които сте съгласни, а в колоната Невярно — онези, с които не сте съгласни.

Въпрос – Отговор.

11. Мъжете молят за помощ по-рядко, отколкото жените.

ВЯРНО. В своята книга „Ти просто не разбираш: жените и мъжете по време на разговор“ Дебора Танън разкрива, че мъжете почти никога няма да помолят за помощ, в случай че имат нужда от упътване, докато жените го правят без никакво колебание. Тя обяснява този факт с предпоставката, че обикновено мъжете се възприемат като „доставчици“ на информация, докато жените са „получатели“ на информация. И като такива мъжете се обявяват за „експерти“ и за „по-висшестояща инстанция“ по отношение на знанията, докато жените са поставени в ролята на „необразовани“ и „по-нисше стоящи“.

12. Мъжете са по-сурови към себе си и по-често се самообвиняват, отколкото жените.

НЕВЯРНО. Редица проучвания и голям брой психотерапевтични наблюдения показват, че жените по принцип са много по-самокритични и по-склонни да се самообвиняват, отколкото мъжете. Когато нещо се обърка или тръгне в погрешна посока, жените много по-често търсят вината в себе си и се извиняват. Освен това за тях е присъщо да се идентифицират с проблема, да поемат отговорността за него и да обвиняват себе си, дори когато нямат нищо общо с възникването му. Изследванията на Дебора Танън потвърждават и факта, че жените са склонни да използват „фрази на извинение“ (според нейното определение) в разговора, например: „Съжалявам“, „Без да искам“ или „Извини ме“.

13. Посредством своя език на тялото жените се държат по-малко предизвикателно, отколкото мъжете.

ВЯРНО. Естествоизпитателят Чарлз Дарвин твърди, че когато животните (в това число и човешките същества) се правят на по-малки като навеждат глава и я сгушват между раменете си така, че да заемат по-малко място в пространството, това възпира човешката агресивност. Неговото твърдение се подкрепя и от проучванията на Рей Бърдуистол (1970 г.), Албърт Мърхебиън (1972 г.) и Маргарет Пърси (1973 г.), които откриват, че жените се опитват да се „смалят“, като кръстосват краката си в глезените или в коленете или като държат лактите си силно прибрани към тялото. И тъй като посредством езика на тялото си жените обикновено заемат по-малко място, те проявяват и по-малка склонност към предизвикване на конфронтация, отколкото мъжете. Според лингвистите този тип език на тялото говори за по-малка сила, по-малка самоувереност и по-нисък статус.

14. При обсъждане на някаква случка мъжете са склонни да обясняват нещата в по-големи подробности.

НЕВЯРНО. Както вече споменахме, жените обикновено са по-подробни и по-описателни, отколкото мъжете, по отношение на това, какво казват и на начина, по който обясняват нещата. Според проучванията на Робин Лакоф жените по принцип са по-описателни чрез подбора на думите, които използват. Те описват нещата по-подробно, като си служат с определени прилагателни, наречия и усилващи (емфатични) думи. Наблюденията върху мъжкия и върху женския стил на общуване разкриват, че жените обикновено говорят не толкова сбито и стегнато. При описването на някоя случка те навлизат в по-големи подробности, което често отклонява посоката на разговора. Това твърдение бе подкрепено и от проучването по темата, което било проведено специално за проучването на този въпрос. То разкрива също така, че обикновено мъжете много се дразнят от тези описателност и задълбаване, присъщи на жените, от тяхното „вечно въртене и сучене“ около въпроса и от неспособността им да стигнат достатъчно бързо до същината на нещата.

15. Жените са склонни по-често и повече да докосват другите хора, отколкото мъжете.

НЕВЯРНО. Мъжете обикновено докосват много по-често, отколкото жените. Според редица изследвания — сред които и тези на Стенли Джерард, Джейн Робин, Барбара и Джин Ийкинс — има много по-голяма вероятност жените да бъдат докоснати от мъж, когато например ги насочва през отворена врата, държи им връхната дреха, подава им ръка, за да слязат от превозно средство или да се качат в кола. Проучването на Нанси Хенли също подкрепя тези твърдения. Според нея, когато са на открито, мъжете докосват жените четири пъти по-често, отколкото жените докосват тях. Освен това редица изследвания показват, че мъжете особено често се докосват един друг (напр. потупвания по гърба, ръкостискания) по време на различни спортни прояви.