„Който е богат, той е свят.“

Вероятно никога не е съществувал закон, чието прилагане би разкрило толкова широки перспективи за цялото човечество като „Закона за защита и реформиране на националната икономика“ (NESARA), цитиран понякога и като „Закон за стабилизация и възстановяване на националната икономика“.

Както се твърди той е бил подработен в основни линии и процедурно задвижен от Върховния съд на САЩ още през 1993 г. Казваме „както се твърди“, защото за този „чисто американски закон“ наистина много е писано и милиони противници на Новия световен ред (НСР) се позовават на него, но като правен акт никога не е влизал официално в сила. Според държавните регистри никога не е бил внасян и за вписване. Има слухове, че институциите на властта в Съединените щати многократно са правили опити за неговото обнародване, но те изглежда са били осуетени от Илюминатите.

NESARA се предполага, че тайно е бил приет от Конгреса на 9 март 2000 г., а на 10 октомври е подписан от тогавашния президент Клинтън. По-късно през януари 2003 г. призрачният закон отново е одобрен със секретна процедура в Конгреса, за да бъдат обвързани новоизбраните през 2002 г. народни представители. Той е щял да задължи американското правителство да анулира и в бъдеще да не допуска такива нормативни актове, които са били постановени с цел измама. Ядрото на замисъла е включвало премахване на данъка върху доходите в САЩ, незабавно анулиране правомощията на Федералния резерв, въвеждане в страната на нова държавна (национална) валута, отстраняване от власт на правителството и задължително провеждане на нови избори в рамките на 120 дни. Освен това се знае, че законът е предвиждал забрана на лихвите и издаване на указ за опрощаване на кредитните задължения, което е щяло да доведе до лишаване от реална власт на банките и кредитните компании. Като продължение на мерките той е трябвало да „детронира“ Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка и да обезсили техните структури в ООН. Накратко казано, законът NESARA е щял да донесе мир, благополучие и свобода за всички хора – поне в Съединените щати!

Това би било прекрасно, но звучи по-скоро като мечтите за блаженство на някои противници на Новия световен ред. Ако се направи опит за по-задълбочено проучване, веднага се появяват трудности, понеже в политическия етер витаят множество различни хипотези за NESARA. Според Интернет енциклопедията „Уикипедия“ той е плод на частната инициатива на американския философ д-р Харви Барнард, който през 80-те години на миналия век развил своя собствена визия за един по-добър свят, след което я разпратил като предложение за законодателни промени до всички депутати в американския Конгрес. Оттогава датират варианти на историята в различни тоналности. Тезата на един от тях е, че Конгресът изобщо не е реагирал. Друг е като свидетелство, че действително се е стигнало до създаването на въпросния таен закон, който чака часа на своето официално публикуване.

Има версии, в които се разказва, че той е бил написан от петима съдии. Скритите причини за това поне са истински събития… В периода след 1970 г. голям брой малки банки в Средния Запад раздали евтини кредити на фермерите за набавяне на нов инвентар или за допълнителна покупка на земя. Когато обаче банките внезапно обявили падежа на кредитите за предсрочно настъпил, много от тях не били в състояние да платят. Стигнало се до принудително отчуждаване на собственост със съдия-изпълнител. Едри компании изкупили невъобразимо големи площи обработваема земя – компании, които били тясно свързани с мулти национални концерни като „Монсанто“. В същото време данъчните власти оказвали натиск върху земеделските производители, тълкувайки всеки възможен параграф изключително в ущърб на фермерската прослойка.

В онези дни кънтри-певецът Уили Нелсън изнасял благотворителни концерти в полза на местните хора, за да набира средства за погасяване на техните кредити и водените срещу тях съдебни дела. Той и до днес организира такива концерти за „реанимиране“ на стопанства заедно с Джон Меленкамп и Нийл Йънг.

В края на 70-те години отделни фермери започнали да подават оплаквания в местни съдилища. Някои печелели, други губели, но с времето се натрупала цяла лавина от искове, която в крайна сметка през 1993 г. се изсипала пред Върховния съд на САЩ. След един болезнено дълъг процес най-сетне била произнесена присъда в полза на фермерския синдикат и съдът установил, че десетилетия наред със съдействието на властите е било извършвано незаконно изземване на собственост на земеделски производители. От съдиите било установено също, че банките са действали, нарушавайки закона и в сговор с аграрните монополи, които са разорили много селски стопани. Съдът констатирал, че данъкът върху доходите, който е наложен със сила паралелно със създаването на Федералния резерв през 1913 г., е противозаконен и противоречи на Конституцията.

Това довело до нова вълна от искови молби, подадени от адвокати от цялата страна против плащането на данъка върху доходите, които били удовлетворени. Оттогава хиляди граждани на САЩ имат необлагаеми доходи и Данъчната служба (IRS) няма право да ги притиска.

Съдебното производство е приключено през 1996 г. и до днес историята остава обвита в непроницаемост. Но би било логично съдиите все пак да са предали събраните сведения за лишения от правна обосновка данък върху доходите и неправомерното поведение на голям брой банки и Федералния резерв (ФЕД) в Конгреса. Документацията по казуса в пълен обем е „класифицирана“ в интерес на националната сигурност или с други думи е заключена в секретен архив.

От този момент нататък всички сериозни следи към истинските събития изчезват. Така че дали в Конгреса документите изобщо някога са се появявали, дали наистина се е стигнало до прилагане на NESARA и Бил Клинтън, както упорито се твърди, е сложил подписа си под цялата фактология във вид на закон, засега не може нито да се докаже, нито да се опровергае.

Във връзка с NESARA почти винаги се споменава и законът RICO – американски федерален „Закон за борба с организираната престъпност и корупцията“ в сила от 15 октомври 1970 г. Пряката му насоченост е противодействие и съдебно преследване на криминални прояви и криминални обединения на организираната престъпност. Досегашното му използване е основно срещу организации на мафията най-вече през 90-те години на миналия век. Но на теория законът би могъл да се прилага и при банкови и правителствени машинации и злоупотреби, макар че до момента подобен случай не е имало.

В Интернет има хиляди писмени коментари и бележки по темата NESARA и огромен брой хора хранят силни надежди, че мечтата за един по-добър свят, опиращ се на мир и справедливост, ще се сбъдне. Преплетени тематично с тях се срещат и много публикации за тъй наречените „Бели рицари“. Понятието е пренесено от икономическата сфера и се отнася до лице или фирма, която защитава друга фирма от планирано вражеско превземане.

Много привърженици на NESARA мислят, че по всяка вероятност „Белите рицари“ са тези, които тайно подкрепят този закон и в един предполагаем „Ден X“ ще се появят за тържественото му освещаване. Смята се, че сред тях има представители на всички основни групи професии от целия свят, а също и множество високопоставени политици и съдии от САЩ и Европа. Говори се дори за млади потомци на най-богатите банкерски фамилии на планетата, които уж не били съгласни с Новия световен ред. По никакъв повод обаче, не се споменават имена, понеже рицарите трябва да пазят своето инкогнито.

Може да се приеме това за игра на въображението и преднамерена заблуда едновременно. След всички задълбочени справки в тази посока не е намерена и на най-бегла следа, че поне един член на фамилия от финансовия елит е станал „бял рицар“, превръщайки благополучието на простосмъртното човечество в свой идеал.

Има хора, които са се изкачили много високо в йерархията на компании, собственост на Илюминати. Обаче в момента, в който откриваха, че имат съвест или започнеха да се съмняват в системата, единственият възможен изход за тях беше или внимателно да напуснат структурата, или веднага да забравят всички скрупули и да продължат. Съществува и трета възможност, но тя е вредна за здравето. Причината е, че от определено ниво нататък обвързването е толкова пълно, че е невъзможно да се излезе от играта, защото човек е зависим и уязвим.

Важно е да се осъзнае, че хората, които са израснали в обкръжението на Илюминати, били са възпитани в техния морал и са се заклели във вечна преданост към делото им, живеят в разкош, осигурен от системата и никога не си изграждат психологически задръжки по отношение на злото в общоприетия смисъл. Те са убедени, че са избрали правилната кауза. Точно толкова нечувствителни са диктаторите и тежките престъпници за онова, което причиняват.

Ясно е, че ще е по-добре, ако не чакаме „бели рицари“ да отърват някой ден света от всички злини. Който мечтае за по-добър живот, трябва да действа от първо лице. Може да са малки крачки, но е необходимо човек да ги направи лично, за да се промени нещо. Иначе ще си остане играчка в ръцете на тези, които определят ролите – с други думи жертва.