„Медът не съществува за магаретата.“

Чувствителност към дистреса и нуждата. Да бъдем чувствителни към дистреса и другите хора, означава да можем да го долавяме и да откликваме. Очевидно, ако сме заети с нещо важно за нас и бързаме, това остава на заден план. Но можем поне да решим, че искаме да научим съзнанието си да бъде по-чувствително: това е въпрос на избор.

Много хора смятат, че трябва да бъдем безчувствени, защото в противен случай няма да бъдат способни да вземат трудни решения. Това не е толкова странно или бездушно, колкото изглежда на пръв поглед.

Например, за един изпълнителен директор би споделил, че му се налага да бъде сравнително безчувствен и по-корав, когато съкращава служители. Ако ли не, фирмата му щяла да се срине и всички да изгубят работата си.

По-краен пример намираме в армията, където войниците биват обучавани как да убиват. По принцип хората не обичат да убиват други човешки същества, затова без съответното обучение те биха се колебали твърде много да предприемат подобно действие, вследствие на което по време на война да изложат на опасност и себе си, и другарите си. Разбира се след като обучаваме съзнанието на войниците по такъв начин, не бива да се изненадваме когато някои от тях действат брутално. За съжаление, травмите сред военните се дължат не само на физическо насилие, което те са понесли, но и на това което самите те са причинили на другите. Тук не става дума за „добро и за „зло“, а за сложни състояния на мозъка като резултат от типа личност, от миналото и обучението на съответния човек, от настоящия социален контекст, моделите на страха и отмъщението и т.н.

Някои хора мислят, че най-правилния начин да живеят е да бъдат безчувствени към собствената си болка, да я блокират и просто да „крачат напред“, превръщайки се във възможно най-дебелокожи.

Състраданието изисква да уважаваме този процес, да признаем, че всички се стремим да се справяме по най-добрия начин с живота си. За някои хора обаче тактиката на безчувственост води до психични заболявания или до явно коравосърдечие, което причинява проблеми на другите около тях. От по-голяма полза се оказва да обучим съзнанието си да работи в хармония с нашите терзания, чувства и нужди.

Развиването на самосъзнание, откритост и чувствителност към собствения дистрес и нужди означава да бъдем по-внимателни към промените във физическите чувства и емоции, както и към мислите си. Това би могло да ни разкрие как понякога на физическо ниво преживяваме определени дребни събития, които вместо да бъдат преработени задействат стратегии на отбягване или самозащита.

В основни линии, хората които лесно се гневят се чувстват застрашени, а някои от тях прибягват до алкохол или наркотици, които да отвлекат вниманието им от болезнените чувства и спомени. Когато говорите с тях за промяна, те понякога казват, че чувствителността към собствения им дистрес въобще не ги интересува; те искат да се отърват от дистреса, а не да го приемат.

Да станем чувствителни към нещата, които ни разстройват, означава да поработим върху истинските си тревоги: да опознаем основните си страхове, големите проблеми в съзнанието си. Когато се скарахте с партньора си, че е забравил рождения ви ден, наистина ли беше заради това или защото всъщност си мислите, че него не го е грижа за вас? Гневът, който изпитахте, когато колегата разкритикува работата ви – за работата ли ставаше дума или просто не го харесвате? Или се ядосахте, защото вие също сте неуверени в работата си? Или се намирате под твърде голямо напрежение и всяка дреболия може да ви извади от равновесие. Да не би да сте разочаровани или разгневени на колегата си, защото ви напомня на баща ви, който също постоянно ви критикуваше? Да бъдем чувствителни към себе си означава да се научим да бъдем любопитни и да се интересуваме защо реагираме точно по един или друг начин.

Психологическата терапия ни дава възможност да помислим върху тези въпроси. Но докато страховете ни не са все още толкова големи можем да се научим и сами да го правим, ставайки по-осъзнати и наблюдателни.

Винаги е по-лесно да се изправим срещу страховете и нуждите си, ако имаме ясна представа, че много от негативните ни чувства не са само наши, а са общи за хората по целия свят. Именно уязвимостта и нуждата ни от любов, грижа, топлина и уважение ни правят човеци.