„Цветята са по-дискретни от жените.“

Във въпросника са изредени различни твърдения. В колоната Вярно са отбелязани онези отговори, с които сте съгласни, а в колоната Невярно — онези, с които не сте съгласни.

Въпрос – Отговор.

6. Жените правят повече комплименти. Те изказват повече похвали, отколкото мъжете.

ВЯРНО. Редица проучвания сочат, че жените са много по открити в изказването на похвали и много по-често кимат одобрително, отколкото мъжете. Освен това те използват в речта си много повече комплименти и хвалебствени изрази, както посочва Питър Фолк, който проучва речниковия фонд на мъжете и на жените и публикува резултатите от изследването си в своята книга „Дума игра: какво става, когато хората говорят“. Лингвистката Робин Лакоф открива, че по време на разговор жените обикновено много по-често вмъкват „ъхм, ъхм“ в знак на одобрение, когато слушат представители и на двата пола.

7. Мъжете прекъсват повече и ще отговорят на въпрос, дори когато не е отправен пряко към тях.

ВЯРНО. В 1975 г. в Калифорнийския университет изследователите Доналд Цимерман и Кендис Уест провеждат проучване относно това, колко често мъжете и жените се прекъсват един друг по време на общ разговор. Резултатите сочат, че от 75% до 93% от прекъсванията са направени от мъже. В друго свое проучване същите изследователи наблюдават единадесет разговора между мъже и жени и откриват, че само в един от тях жена е прекъснала говорещ мъж, докато в останалите десет мъже са прекъсвали говорещи жени. Освен това двамата изследователи отбелязват, че в повечето случаи, след като е била прекъсната от мъжа, жената става по-мълчалива, а преди да заговори отново удължава паузата повече от нормалното. Д-р Цимерман и д-р Уест смятат, че причината, поради която мъжете прекъсват повече, е, че по този начин те налагат един вид надмощие. Това словесно „надмощие“ се потвърждава и от наблюденията на Джуди Кестер (1978 г.), която сочи, че мъжете не само прекъсват повече, но и проявяват склонност да отговарят на въпроси, дори когато не са били отправени пряко към тях.

8. Жените издават повече заповеди и изискват повече посредством начина, по който общуват.

НЕВЯРНО. Не жените, а мъжете издават повече заповеди и нареждания, поради което звучат по-взискателно. Редица изследователи стигат до заключението, че жените обикновено са по учтиви в общуването посредством речта. Според Мери Ричи Кий от Калифорнийския университет, която е специалистка по женския начин на говорене, жените сякаш „опипват почвата“ когато говорят, защото по принцип общуват от позицията на хора, не вземащи решенията. В книгата си „Речта и мястото на жените в обществото“ Робин Лакоф разяснява своето класическо заключение за използваните от жените „опашати въпроси“, тоест задаването на въпрос посредством въпросителна дума, след като вече е направено твърдение, например: „Днес денят е хубав, нали?“. Което допълнително представя жените като по-колебливи и по-неуверени в себе си по време на разговор.

Освен това Робин Лакоф разкрива, че жените са по-малко склонни да използват заповедни и изискващи езикови форми и обрати на речта. В повечето случаи те изразяват своите искания завоалирано, в учтива форма и като си служат с ласкави обръщения, например: „Съкровище, имаш ли нещо против да затвориш вратата?“, за разлика от директното: „Затвори вратата“ — типичната команда, която всеки мъж би отправил, без дори да се замисли. Вероятно този стил на разговаряне се обуславя още в ранното детство, както показват и проучванията на изследователите Даниел Малц и Рут Боркър, чиито резултати публикуват в своя труд „Културален подход към недоразуменията в общуването между мъжете и жените“. Чрез редица примери те доказват, че малките момиченца не издават заповеди като момченцата, които обикновено казват: „Дай ми това“ или „Изчезвай оттук“. За да изразят своите желания и искания, момиченцата по-скоро използват словесните обрати на предложението, например: „Какво ще кажеш да направим еди-какво си“ или „Нека направим еди-що си“.

9. По принцип мъжете и жените се смеят на едни и същи неща.

НЕВЯРНО. Мъжете и жените определено се различават съществено по отношение на своя хумор и на нещата, на които се смеят. Според изследователката Карол Мичъл (резултатите от проучванията й са публикувани в нейния труд „Различните начини, по които се шегуват мъжете и жените“, 1985 г.) жените по принцип предпочитат да разказват вицове и шеги, когато се намират в малка, полово еднородна (женска) компания, докато мъжете са по-склонни да разказват вицове и шеги в по-големи, полово разнородни (мъжки и женски) компании. Двете лингвистки Робин Лакоф и Нанси Хенли, независимо една от друга, сочат, че жените разказват вицове и шеги значително по-рядко от мъжете. Проучването на психолога Пол Макгхи (1979 г.) показва, че в повечето случаи хуморът на мъжете е много по-враждебен, обиден и саркастичен от този на жените. Робин Лакоф посочва, че освен това мъжете обикновено използват хумора като един вид „свързваща“ техника, посредством която установяват контакт и дружески взаимоотношения един с друг — нещо неприсъщо за жените.

10. По време на любовен акт мъжете и жените искат да чуват едни и същи неща от своя интимен партньор.

НЕВЯРНО. По време на любовен акт мъжете и жените не искат да чуват едни и същи неща от своя интимен партньор. В едно проучване, което направих по поръчка на телевизионния канал „Плейбой“, задавахме на хората въпроса какво биха искали да чуват по време на любовен акт. Като цяло жените искаха интимният партньор да им казва, че са хубави и че ги обича, докато мъжете искаха интимната партньорка да им казва, че са страхотни в леглото и че й доставят голямо удоволствие. В едно скорошно проучване на общественото мнение, което поръчах на „Галъп“ специално по повод написването на тази книга, открих, че едва 30% от запитаните мъже и жени са доволни от това, което чуват от интимните си партньори по време на любовен акт. От същото проучване става ясно, че процентът на жените, харесващи онова, което партньорът им казва в леглото, е много по-малък от този на мъжете.