„Ако бедата се срещне с малък човек, става голяма.“

Пред вселената е била ясно показана великата жертва, направена от Отца и от Сина за човека. Дошъл е часът, когато Христос заема положението, което Му принадлежи по право и бива прославен над власти и сили и над всяко име. Точно за тази радост, която Му бе представена – че може да доведе много синове в слава, Той претърпя кръста и презря срама.

И колкото и невъобразимо големи да бяха скръбта и срамът, все пак над тях са радостта и славата. Поглежда изкупените, обновени по Неговия образ. Всяко сърце носи съвършения отпечатък на Божественото, всяко лице отразява образа на Царя. Христос вижда в изкупените резултата от труда на душата Си и е напълно задоволен. Тогава с глас, достигащ до събраните множества – праведни и неправедни, заявява: “Вижте откупа на Моята кръв! За тях страдах Аз; за тях умрях, за да живеят вечно в Моето присъствие!”

И хвалебна песен се възнася от облечените в бели дрехи около престола: “Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение”.

Макар че е бил принуден да признае Божията справедливост и да се преклони пред върховенството на Христос, характерът на Сатана си остава непроменен. Духът на бунт избликва отново като мощен поток. Разярен, той решава да не се отказва от великата борба. Последната отчаяна битка с Царя на небето настава. Втурва се между последователите си, опитва се да ги настърви за незабавна ожесточена битка. Но от неизброимите милиони, подведени към бунт, сега няма нито един, признаващ неговото върховенство.

Властта му е приключила. Неправедните изживяват същата омраза към Бога, но разбират, че положението им е безнадеждно, че не могат да устоят срещу Йехова. Гневът им пламва срещу Сатана и срещу всички, измамили ги в качеството си на негови инструменти. С демонски бяс се надигат те срещу тях.

Господ казва: “Понеже си поставил сърцето си като че е Божие сърце, затова ето, ще докарам против тебе чужденци, страшните между народите; и ще изтеглят саблите си против красивите произведения на твоята мъдрост и ще помрачат блясъка ти; ще те смъкнат в ямата… и те изтребих отсред огнените камъни, херувими засеняващи!… Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат… и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат… ужас си станал и не ще те има до века”.

“Защото всяко оръжие на ратуващия с метеж и облекло, валяно в кръв, ще бъде за изгаряне и вещество за огън”. “Защото Господ негодува спрямо всичките народи и пламенно се гневи на всичките им множества; обрекъл ги е на изтребление, предал ги е на клане.” “Над нечестивите ще навали примки; огън и сяра, и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им”.

Огън пада от небето. Земята се разцепва. Скритите в нейните дълбини оръжия излизат. От всички зейнали бездни избухват пояждащи пламъци. Скалите горят. Сега е денят, за който се е знаело, че ще пламти като пещ. Нажежените елементи се стопяват и всички постижения на земята изгарят. Земната повърхност изглежда като разтопена маса – огромно, кипящо огнено езеро. Това е времето на съда и загиването на безбожните хора – “ден на отмъщение Господне, година на въздаяния за съда на Сион”.

Неправедните получават наградата си. Те “ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на силите…”. Някои са унищожени за миг, а други се измъчват с дни. Всички са наказани “според делата им”.

Тъй като греховете на праведните са прехвърлени на Сатана, той ще страда не само заради собствения си бунт, но и за всички грехове, за които е подбудил Божия народ. Неговото наказание трябва да бъде далеч по-голямо от наказанието на онези, които е заблудил. След като всички, попаднали в неговите лъжи, загинат, той ще продължи да живее и да страда. Накрая нечестивите биват унищожени в очистващия огън – и корен, и клонки: Сатана е коренът, а последователите му – клонките. Пълното наказание е наложено от закона; изискванията на правдата са удовлетворени; и като виждат това, и небе, и земя, признават справедливостта на Йехова.

Разрушителното дело на Сатана е приключило завинаги. Шест хиляди години е действал според волята си, сеейки на земята нещастие и причинявайки скръб във вселената. Създанието целокупно е въздишало и се е мъчило. Сега Божиите творения са напълно освободени от присъствието и изкушенията му. “Цялата земя се успокои и утихна; [праведните] възклицават с песни”.

И глас на хвала и триумф се възнася от цялата вярна вселена. “Глас от много народи, като глас от много води, и като глас от силни гърмежи” се чува, който казва: “Алелуя, защото се възцари Господ Бог Вседържател”.

Докато земята гори в унищожителен огън, праведните са в безопасност в Божия град. Над участващите в първото възкресение втората смърт няма власт. Докато за нечестивите Бог е огън пояждащ, за своя народ Той е слънце и щит.

“И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха”. Огънят, поглъщащ безбожните, очиства земята. Всяка следа от проклятието е заличена. Никакъв вечно горящ ад не ще напомня на изкупените ужасните последици от греха.