„Чуждото богатство не е наше.“

Сега на планетата господства несправедливата концептуална власт в интерес на богаташите – глобализатори, управляващи страните по безнравствен произвол.

Започвайки от края на 19 век у тях са възникнали проблеми. Съвкупността на тези проблеми наричана от учените „глобална криза на системата“, глобализаторите се опитват да отстранят, да разрешат натрупващите се проблеми. Те са решили да направят това на първо място за сметка на територията и ресурсите на източно европейските държави. В началото на публикациите за това бе разказано подробно.

Тук, разкривайки разбирането за собственост, ще кажем само, че глобализаторите имат планове за завладяването на страните от Източна Европа и най вече на Русия:

а) Дълговременни. Те няма за къде да бързат. Затова въпроса е „кога напълно ще унищожат Русия – в 2008 г.? или в 2018 г.? или в 2028 г.?“ – тях не ги вълнува. За тях е важно, това да стане със сигурност! И завинаги! Те се ръководят от разбирането за „вероятностната предопределеност“, която ние разгледахме по-рано.

б) Много вариантни. За тях не е важно, кой ще седи в управлението: „партия на властта“, „демократи“, „патриоти“, „монархисти“ и т.н. За тях е важно, управленските власти да работят за изпълнение на техния сценарий по разрушаване на страните.

Затова всички партии са създадени от „световното задкулисие“ за разрушаване на страните. Редовите членове на тези партии могат да не разбират това. А виж „вождовете“ на тези партии не могат да не го знаят! И цялата „борба“ между партиите е „суета на суетите“. Всички партии имат един господар. Именно затова в страните нищо и не се изменя в по-добра посока за обикновените хора.

Но и нашите новоизлюпени богаташи съвсем не са нужни на „световното задкулисие“. Представете си, че вие сте Ротшилд, или Морган, или Опенхаймер… Вие завоювате определената държава. На вас нужни ли са ви богати конкуренти? Разбира се, че не! Затова всички тези богаташи, това от гледна точка на глобализаторите са дечица-неосъзнати, „малки келешчета“, които не са разбрали в какви игри и с кой са решили да си поиграят.

Що се отнася да днешното богатство и благополучие на новоизлюпените „собственици“, то това явление е временно. Глобалната мафия им е отдала собствеността на държавата на тези дечица-неосъзнати за временно ползване за началния период от разпада на определената държава. И сега глобализаторите се готвят за реализация на плана за окончателното преразпределение на собствеността на всички богатства на страните от Източна Европа в своя полза. Как? За това ще стане дума по нататък.

Що се отнася до разглеждания въпрос за собствеността, то след всичко изложено, на разумния човек трябва да му е станало ясно, че в тази ситуация „да стане и да остане дълго време собственик“ никой от народа „няма да го огрее“! В плановете на глобалната мафия това го няма! На тях им е нужна слаба, разпокъсана, раздробена на части държава!

„Какво да правим?“ Подробен отговор има, но тук накратко ще отговорим така. За да противостоим на такива глобални планове на глобалната мафия, е необходимо да се разработи собствен план, своя концепция на жизнеустройство. Да, такава концепция е разработена и това е Концепцията за Обществена Безопасност (КОБ)! Тя се явява теоретична платформа на нашата задача да я претворим в живота.

И трябва да се разбере, че за осъществяването на своите цели не е обезателно и не е необходимо да ставаме „началници“ и да заемаме държавни постове. Разбира се, това не би попречило, а само би ускорило постигането на цели. Но всичко това не е обезателно.

Това следва от доктрината за обществено управление. Властта – това не е кабинет с „крупна“ табелка на вратата. Властта – това е реализуемата на практика способност да се осъществява управление. А управление – това на първо място е информационно въздействие на обществото, на най-различни хора. И такова информационно въздействие може да се осъществява не обезателно от кабинета на началника, а да се осъществява навсякъде и във всичко при общуване с хората.

Оттук извода е прост: Програмата е такава, че може и е нужно да се действа сега, днес, не да се чака „официално идване на власт“. И за да стане това по-скоро, всички честни хора трябва „да не чакат времето у морето“, а да действат организирано.

Нищо в страната няма да се измени в по-добра за всички хора посока, ако не сменим несправедливата, безнравствена западна концепция на управление на държавата със своя собствена, справедлива концепция за управление.

На техния безнравствен произвол трябва да се отвръща с нашия нравствен подход.