„Жената се смее, когато може, а плаче, когато иска.“

Даденият малко по-долу въпросник има за цел да разкрие какво знаете в действителност за начина, по който общуват мъжете и жените.

Въпросите и отговорите са взети от различни научни изследвания, публикувани в специализираната литература, както и от данните на проучвания на общественото мнение, проведени от „Галъп“, „Роупър“ и други агенции.

Във въпросника са изредени двадесет и пет твърдения. В колоната Вярно са отбелязани онези отговори, с които сте съгласни, а в колоната Невярно — онези, с които не сте съгласни.

Въпрос – Отговор

1. Жените притежават по-силна интуиция от мъжете. Те имат шесто чувство, което обикновено се нарича „женска интуиция“.

НЕВЯРНО. Научните изследвания сочат, че митът за някакво шесто чувство у жената, наречено „женска интуиция“, не отговаря на действителността. Затова пък е доказано, че жените обръщат по-голямо внимание на подробностите. Според световноизвестния антрополог Ашли Монтегю жените притежават по-голяма чувствителност и по-изострена различителна способност към цветовите нюанси, отколкото мъжете.

В своя класически труд „Речта и мястото на жените в обществото“ лингвистката Робин Лакоф потвърждава тези изводи, като освен това подчертава, че жените обикновено описват по-подробно и нюансирано различните цветове и техните отсенки. Те например използват определения като цинобър, шартрьоз, слонова кост, пепел от рози, абанос. Това изострено внимание към подробностите е причина жените да изглеждат надарени с някаква по-особена интуиция, тъй като често забелязват характерни белези, които мъжете най-вероятно ще подминат — например сигнали от езика на тялото, тона и интонациите на гласа, мимиките на даден човек. Това е особено очевидно в изследванията на развитието на децата в ранна възраст. От тях става ясно, че бебетата момиченца са по-чувствителни и откликват повече на различните изражения на лицето, както на родителите си, така и на другите хора, отколкото бебетата момченца. Тази разлика се наблюдава и при възрастните и именно с нея се обяснява защо жените долавят много по-точно нечие настроение и емоционално състояние, отколкото мъжете. В резултат на тази тяхна обусловеност жените притежават и по-тънка чувствителност и възприемчивост по отношение на несловесното общуване, отколкото мъжете, което също допринася да изглеждат надарени с по-голяма интуиция.

2. По време на делови срещи хората са склонни да изслушват повече мъжете, отколкото жените.

ВЯРНО. По време на делови срещи хората изслушват с поголямо внимание мъжете, отколкото жените. При своето проучване на тема „Различията между половете и слушането с разбиране“ Кенет Грюбер и Жаклин Гехелейн откриват, че както мъжката, така и женската аудитория, проявяват склонност да слушат по-внимателно лекторите мъже, отколкото лекторите жени. Освен това аудиторията обикновено възприема и запаметява повече информация от представянията на мъжете, дори ако темата или продуктът са предназначени за жени.

Друго проучване показва, че по време на научни конференции в залата има по-малко шум — измерените в децибели разговори между слушателите и шумолене на книжа — когато от катедрата говорят мъже, отколкото когато говорят жени. Едно възможно обяснение за това явление е начинът, по който човек контролира гласа си, а също и височината на общия му тон. Високо поставените, по-детински звучащи женски гласове обикновено „изключват“ слушателите и им пречат действително да чуят и възприемат информацията, която жените предоставят.

3. Жените са „приказливците“. В групови разговори те говорят много повече от мъжете.

НЕВЯРНО. Точно обратното на общовъзприетия стереотип, мъжете — а не жените — са „приказливците“. Редица проучвания — като това на лингвиста Лайнет Хиршман (1974 г.) — показват, че мъжете говорят далеч повече от жените. В действителност жените обикновено задават повече въпроси, докато мъжете по-скоро отговарят, като отговорите им са по-дълги и пространни, отколкото зададените им въпроси. Едно изследване на тази тема разкрива, че когато бъдат помолени да опишат някоя картина, жените говорят средно само три минути, докато мъжете говорят средно тринайсет минути, когато описват същата картина. Голям брой изследвания — сред които и тези на Фред Стродбек (1951 г.), на Марион Ууд (1966 г.) и на Марджъри Суокър (1975 г.) — единодушно потвърждават, че в смесени разговори жените говорят много по-малко от мъжете.

4. Мъжете са „скоростно приказващите“. Те говорят много по-бързо от жените.

НЕВЯРНО. Макар редица проучвания да показват, че жените говорят по-бързо, това не означава непременно, че говорят прекалено бързо. Според едно изследване на У. Старкуедър (1973 г.) жените обикновено артикулират по-прецизно и по-бързо, отколкото мъжете.

Друго възможно обяснение е, че тъй като мъжете обикновено прекъсват повече, то жените бързат да изкажат информацията, преди да бъдат прекъснати.

5. Мъжете са по-открити за външната среда. Те използват повече визуалния контакт и са по-дружелюбни при запознанство с друг човек.

НЕВЯРНО. Голям брой проучвания показват, че жените, а не мъжете, са по-склонни да използват визуален контакт и любезни изражения на лицето. Едно проучване на д-р Албърт Мърхебиън разкрива, че в ситуации на положителни взаимоотношения жените увеличават своя визуален контакт, докато в подобни случаи мъжете обикновено се чувстват по-неудобно и като цяло намаляват своя визуален контакт.

Други изследвания на д-р Албърт Мърхебиън, а също и на д-р Нанси Хенли — чиито резултати тя споделя в книгата си „Реч и пол: различие и надмощие“ в главата, озаглавена „Сила, пол и несловесно общуване“ — сочат, че жените имат по-дружелюбно поведение, което се проявява в усмивки, израз на удоволствие, кимания, отколкото мъжете. Резултатите от всички проучвания единодушно показват, че това е особено вярно при първа среща между хората. Тогава жените обикновено се усмихват в 93% от времето, като едва 67% от усмивките са им върнати от мъжете.