„Целта на всяка борба е победата.“

В присъствието на жителите на земята и на небето се извършва окончателното коронясване на Божия Син. И сега, облечен с върховно величие и мощ, Царят на царете произнася присъда над бунтовниците срещу Неговото управление и отдава справедливост над престъпвалите Неговия закон и потискалите народа Му. Божият пророк казва: “След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите”.

Щом книгите с докладите бъдат отворени и Исус погледне нечестивите, те си спомнят всеки свой грях. Виждат точно къде нозете им са се отклонили от пътеката на чистотата и светостта, къде точно ги е отвела тяхната гордост и бунт при нарушаването на Божия закон. Съблазнителните изкушения, които са поддържали, отдавайки се на греха, благословенията, с които са злоупотребили, Божиите пратеници, които са презирали, отхвърлените предупреждения, вълните на милост, отблъсквани от упоритото им непокаяно сърце – всичко това се изписва пред тях с огнени букви…

Над престола се появява кръстът; сцените на изкушението и падането на Адам и следващите стъпки от великия план на изкуплението минават една след друга. Скромното рождение на Спасителя; първите години от живота Му, прекарани в простота и послушание; кръщението Му в Йордан; постът и изкушението в пустинята; публичната Му служба, която разкри на хората най-скъпите благословения на Небето; дните, изпълнени с дела на любов и милост; нощите на молитва и бдение в усамотението на планините; заговорите, изпълнени със завист, омраза и злоба като отплата за Неговите благодеяния; ужасната тайнствена агония в Гетсимания под смазващата тежест на греховете на целия свят; предателството, хвърлило Го в ръцете на жадната за кръв тълпа; страшните събития в онази нощ – смиреният Затворник, изоставен от най-любимите Си ученици, грубо влачен по улиците на Ерусалим; Божият Син, предаден сред ликуващи викове на Ана, призован на съд в палата на първосвещеника, в съдилището на Пилат, пред страхливия и жесток Ирод, подиграван, оскърбяван, измъчван и осъден на смърт – всичко това е представено живо и ясно.

Пред треперещото множество се разкриват последните сцени – търпеливият Страдалец, вървящ по пътя към Голгота; небесният Принц, увиснал на кръста; надутите свещеници и хулещата тълпа, осмиваща Неговата предсмъртна агония; свръхестествената тъмнина; разтърсването на земята, раздробените скали, отворените гробове, отбелязали момента, когато Изкупителят на света предаде живота Си.

Ужасната драма се явява точно такава, каквато е била. Сатана, неговите ангели и поданици нямат сила да отклонят очите си от картината на собствените си дела. Всеки участник в драмата си спомня своята роля. Ирод, който закла невинните дечица във Витлеем, за да погуби израилевия Цар; скверната Иродиада, на чиято душа тежи вината за кръвта на Йоан Кръстител; слабият, колеблив и действащ според времето и обстоятелствата Пилат; подиграващите се войници; свещениците, управниците и побеснялата тълпа, която викаше: “Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни!” – всички виждат огромната си вина. Напразно се опитват да се скрият от Божественото величие на Неговото лице, което по блясък надминава слънцето, а изкупените слагат короните си в нозете на Спасителя с възклицанието: “Той умря за мен!”

Сред множеството на изкупените са Христовите апостоли, храбрият Павел, пламенният Петър, любимият и любещ Йоан и верните им братя. Заедно с тях са и огромен брой мъченици, а извън стените, където всичко е долно и нечисто, се намират онези, от които са били преследвани, затваряни и избивани. Там е Нерон – това чудовище на жестокостта и порока, наблюдаващ радостта и ликуването на онези, които някога е измъчвал и в най-страшната агония на които е намирал сатанинска наслада; там е и майка му, за да види резултатите от своето дело; да види как лошите черти на характера, предала на сина си, страстите, поощрявани и развивани чрез влиянието и примера й, са дали плодовете си – престъпления, карали света да потръпва.

Там има папски свещеници и прелати, претендирали, че са Христови посланици, а в същото време си служили с клади, тъмници и мъченически колове, за да владеят съвестта на Божиите чада. Там са гордите папи, възвишавали се над Бога и възнамерявали да променят закона на Всевишния. Тези мними църковни отци имат да дават пред Бога сметка, от която биха искали да се освободят. Твърде късно виждат, че Вездесъщият ревнува за Своя закон и по никой начин няма да премахне вината. Сега узнават, че Христос уеднаквява интереса Си с този на Неговия страдащ народ; и разбират силата на собствените Му думи: “Понеже сте направили това на един от тия най-скромни мои братя, на Мене сте го направили”.

Нечестивите са събрани на подсъдимата скамейка пред Бога, обвинени в най-голямата измяна спрямо Небесното управление. Не могат да пледират в защита на своя случай; нямат извинение; и присъдата на вечната смърт се произнася над тях

Сега на всички става ясно, че отплатата за греха не е благородна независимост и вечен живот, а робство, поквара и смърт. Виждат какво са изгубили чрез бунтовния си живот. Била е презряна далеч по-превъзходна и вечна тежина от слава; а колко желана им изглежда тя сега! “Всичко това – стене изгубената душа – бих могла да имам; но аз го отблъснах. О, странно безумие! Разменила съм мира, щастието и почитта за мъка, позор и отчаяние!” Всички виждат, че отстраняването им от небето е справедливо. Чрез живота си са заявили: “Не желаем този Исус да царува над нас!”

Безбожните гледат като омаяни коронясването на Божия Син. В ръцете Му са плочите на Божия закон, постановленията, които са презирали и престъпвали. Забелязват удивлението, възхищението и поклонението на спасените. Докато вълните на мелодията се носят над множеството вън от града, всички възкликват в един глас: “Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на царете “; падат на земята и се покланят на Княза на живота.

Сатана е като парализиран от славата и величието на Христос. Осеняващият някога херувим си спомня откъде е паднал. Блестящ серафим, “син на зората”, колко се е променил, как е деградирал! Изключен е завинаги от небесния съвет, където някога бе толкова почитан. Сега вижда друг да стои до Отец и да прикрива славата Му. Вижда ангел с благородна фигура и величествен вид да поставя короната на Христовата глава. Високото положение на ангела можеше да бъде негово.

Спомня си родината, където бе невинен и чист, мира и задоволството в себе си, преди да зароптае срещу Бога и да завиди на Христос. Неговите обвинения и бунт, измамите му, за да спечели симпатията и подкрепата на ангелите, упорството срещу усилията за възвръщане, когато Бог би му простил, всичко това се явява живо пред очите му. Поглежда назад към резултатите от работата си сред хората- вражда на човек към човек и страшно разорение, издигане и пропадане на царства, сгромолясване на тронове, дълга поредица от бунтове, войни и въстания. Спомня си постоянните усилия да се противопоставя на Христовото дело и да натиска хората все по-ниско и по-ниско. Вижда, че демонските му нападки са били безсилни да унищожат закрепилите доверието си в Исус. Гледайки своето царство и последиците от труда си, не вижда друго освен неуспех и разруха. Заблудил е множествата да повярват, че Божият град може да стане лесна плячка, но знае, че това е лъжа. Много и много пъти е бил побеждаван в хода на великата борба и е бил принуждаван да отстъпва. И много добре познава силата и величието на Вечния.

Целта на големия бунтовник винаги е била да оправдае себе си и да докаже, че Божието управление е виновно за бунта. За тази цел е мобилизирал цялата мощ на огромния си интелект. Работил е преднамерено и с удивителен успех, подбуждайки огромни групи да приемат неговия възглед за великата борба, която се води от толкова дълго време. В продължение на хиляди години този водач на всяко съзаклятие е поставял заблудата на мястото на истината. Но сега вече е дошло времето, когато бунтът най-сетне трябва да бъде потушен и историята и характерът на Сатана – напълно разкрити. В последното голямо усилие да детронира Христос, да унищожи народа Му и да завладее Божия град архи измамникът е демаскиран изцяло. Свързалите се с него виждат пълното поражение на делото му, а Христовите последователи и верните ангели – обхвата, на неговите машинации срещу Божието управление. Сатана става обект на всеобщо отвращение.

Сам вижда, че самоволният му бунт го е направил негоден за небето. Упражнявал е силите си за война срещу Бога; чистотата, мирът и хармонията в небето биха били за него върховно мъчение. Сега обаче всичките му обвинения срещу Божията милост и справедливост са смълчани. Укорът, който се стараеше да хвърли върху Йехова, пада изцяло върху него самия. И Сатана се прекланя пред Бога и признава справедливостта на присъдата си.

“Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби”. Всеки въпрос относно истината и заблудата сега е изяснен. Резултатите от бунта, плодовете от отстраняването на Божествените предписания са показани пред очите на всички разумни създания. Управлението на Сатана в контраст с Божието управление е представено ясно пред цялата вселена. Той е осъден от собствените си действия. Божията мъдрост, справедливост и доброта са защитени. Става ясно, че всички Божии постъпки във великата борба са били извършени в името на вечното благо на Неговия народ и за доброто на сътворените от Него светове. “Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, и Твоите светии ще Те благославят”. През цялата вечност историята на греха ще остане свидетелство, че щастието на сътворените от Бога същества е свързано със съществуването на Неговия закон. Имайки пред очите си всички факти на великата борба, цялата вселена, както верните, така и непокорните, единогласно ще заяви: “Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете”.