„Мъжът и жената – една душа.“

Един от всеки два брака завършва с развод. Редица проучвания показват, че процентът на разводите в САЩ е толкова висок, защото хората изглежда са по-склонни да зарежат дадена интимна връзка, отколкото да стигнат до корените на проблема посредством открито и искрено общуване. В днешно време един от най-силните страхове е страхът от интимното общуване.

Извънбрачните афери между женени мъже и омъжени жени са достигнали своя връх. Много често двойките не напускат брака, но затова пък имат извънбрачни връзки. И както се разбира от голям брой проучвания, хората жадуват не толкова за сексуална изява извън брака или постоянното си интимно съжителство, а по-скоро за близост с някого, който ще ги изслушва, ще ги разбира и ще говори с тях.

Следователно, ако двамата в двойката усвоят изкуството да общуват по-добре помежду си като използват онова, което се нарича правила на полово присъщото общуване – всички „да“ и „не“ при взаимоотношенията с противоположния пол – то те изобщо не биха изпитвали необходимост да търсят някой друг.

Процентът на хората, засегнати от полова немощ – както сред мъжете, така и сред жените – нарасна драстично през последните години. Психолозите смятат, че вина за това носи неумението на хората да общуват помежду си.

Ако интимните партньори разберат и започнат да прилагат правилата на полово присъщото общуване, това ще се отрази изключително благоприятно и върху сексуалната им близост. Повечето консултанти по въпросите на брака и секса са убедени, че главната причина за импотентността при мъжете и за фригидността при жените е неумението на хората да изказват открито и искрено своите желания и предпочитания в секса.

Много често и думите, и тонът ги отчуждават един от друг, предизвикват усещане за пустота, а понякога и враждебност. Ако се научат как да си служат с правилата на полово присъщото общуване, интимните партньори могат да избегнат или да преодолеят тези проблеми.

Жените се оплакват, че не напредват достатъчно бързо в деловата сфера. И тук също до голяма степен вина имат лошите умения за общуване. Пискливият като на малко момиченце тон на гласа, неувереният език на тялото и неспособността да общува с колегите си мъже могат да намалят шансовете на жената да се издига в службата.

Мнозина мъже и жени не си дават сметка, че е възможно самите те да допринасят за проявите на сексуален тормоз от страна на противоположния пол. Подсъзнателните внушения и намеци, които те отправят, често се дължат на неумението им да общуват с представителите на противоположния пол.

Прилагането на правилата на полово присъщото общуване към различните служебни ситуации може да разреши голям брой проблеми, свързани с деловите взаимоотношения и да намали опасността да се окажете жертви на сексуален тормоз. Например неуместният смях и неподходящата интонация на гласа могат евентуално да бъдат възприети като подтик към сексуални действия.

Твърде често жените не напредват по служебната стълбица, защото не са се научили да прилагат в своя полза правилата на полово присъщото общуване. Фактът, че в обществото, в което живеем, мнозина мъже и жени все още общуват според полово предопределени стереотипи, поддържа и понастоящем съществуването на тези и други подобни проблеми.

Начинът, по който мъжете и жените биват отглеждани, възпитавани и социално приобщавани, създава и за двата пола същностни, а понякога дори непреодолими проблеми. Ние обикновено приемаме като нещо подразбиращо се това, че представителите на противоположния пол ни разбират правилно, макар вече да съществуват убедителни доказателства, че мъжете и жените не общуват по един и същ начин.