„И цяла страна мове да бъде разрушена за нищо.“

В края на хилядата години Христос отново се завръща на земята. Придружават Го множеството на изкупените и безброй ангели. Слиза със страшно величие и заповядва на нечестивите мъртви да възкръснат за съд – толкова много, че могат да се сравнят с морския пясък. Какъв контраст с възкръсналите при първото възкресение! Праведните се появиха в безсмъртна младост и красота. А безбожните носеха следите на болести и смърт.

Всички очи в това огромно човешко стълпотворение са обърнати към Божия Син и съзерцава Неговата слава. Всички възкликват в един глас: “Благословен, Който иде в Господнето име!” Този възглас е вдъхновен не от любов към Исус. Силата на истината принуждава устните да произнесат думи, които не желаят. Неправедните излизат от гробовете такива, каквито са влезли в тях – със същата вражда към Христос и със същия бунтовен дух. Те няма да имат ново благодатно време, за да поправят грешките на миналия си живот. А и да го имаха, никога не би се променила. Цял един живот на престъпления не е омекотил сърцата им. Дори да им се дадеше второ благодатно време, биха го изживели както първото – в незачитане на Божиите изисквания и в бунт срещу Бога.

Христос слиза на Елеонския хълм, откъдето се възнесе на небето след възкресението Си и където ангелите повториха обещанието за Неговото завръщане. Пророкът казва: “Господ мой Бог ще дойде и всички свети ангели с Тебе.” “…нозете Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Ерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи през средата…, така че ще се образува твърде голям дол”. “И Господ ще бъде цар върху целия свят. В оня ден Господ ще бъде един и името Му едно”. Новият Ерусалим слиза от небето в ослепителен блясък, установява се на очистеното и приготвено да го приеме място и Христос с народа Си и ангелите влизат в светия град.

Сега Сатана се приготвя за последната мощна битка за върховенство. Докато бе лишен от силата си и отделен от измамното си дело, князът на злото бе нещастен и сломен. Но когато нечестивите мъртви биват възкресени и той ги вижда застанали на негова страна, надеждата му се съживява отново и решава да не се отказва от голямата битка. Ще призове под знамето си армиите на изгубените и ще се опита чрез тях да прокара плановете си. Това са пленниците на Сатана. Отхвърляйки Христос, те са признали владичеството на водача на бунта. Готови са да приемат неговите внушения и да изпълняват заповедите му. Верен на предишното си лукавство, Сатана не разкрива истината за себе си. Представя се за княза, законен собственик на света, чието наследство му е било незаконно отнето. На обезумелите си поданици се представя като изкупител, уверявайки ги, че неговата сила ги е извела от гробовете им и че сега ще ги освободи от най-жестоката тирания. След като Христос се е отдръпнал, Сатана върши чудеса, за да осъществи домогванията си. Прави слабите силни и вдъхновява всички със своя дух и енергия. Предлага им да ги поведе срещу лагера на светиите и дружно да завземат Божия град. С демонско ликуване посочва неизброимите възкръснали от мъртвите и заявява, че като техен водач е в състояние да превземе града и да си възвърне трона и царството.

Сред огромното множество има много от дълголетниците на човешкия род отпреди потопа; хора, едри на ръст, с гигантски интелект, които, като са се поддавали на контрола на паднали ангели, са посвещавали всичките си способности и знания за себе възвеличаване. Хора, които заради удивителните си дела са карали света да боготвори способностите им, но чиято жестокост и зли изобретения, оскверняващи земята и унищожаващи Божия образ в хората, бяха накарали Бога да ги заличи в своето творение. Там има царе и генерали, завладявали цели народи, храбри мъже, които никога не са изгубвали битка, горди, амбициозни воини, чието приближаване е карало царствата да треперят. Смъртта не ги е променила. След като излизат от гроба, възстановяват мислите си точно там, където са били прекъснати. Движени са от същия стремеж за завоевания, владеел ги и тогава, преди да паднат на бойното поле.

Сатана се съветва с ангелите си, а след това и с царете завоеватели, истински силните мъже. Те разглеждат насъбралите се и преценяват, че множеството е на тяхна страна, че армията вътре в града е малка в сравнение с тяхната и може да бъде победена. Правят планове за завладяване на богатствата и славата на новия Ерусалим. Всички незабавно започват да се приготвят за битката. Способни техници конструират военни съоръжения. Армейски пълководци, прочути с успехите си, подреждат в полкове и дивизии военните мъже.

Най-сетне се дава заповед за настъпление и неизброимото множество настъпва – армия, каквато никога не е била свиквана от земни завоеватели, с която не биха могли да се сравнят дори съединените сили на всички векове, откакто са започнали войните на земята. Сатана, най-силният воин, предвожда авангарда и неговите ангели обединяват силите си за последната битка. Царе и пълководци последват Сатана, а тълпите подире им са групирани в огромни военни съединения със свой предводител. С военна точност стегнатите редици напредват към Божия град по напуканата и неравна земна повърхност. По заповед на Исус портите на новия Ерусалим се затварят; армиите на Сатана обграждат града и се приготвят за нападение.

Сега Христос още веднъж се явява пред Своите неприятели. Високо над града, върху основа от блестящо злато се издига величествен престол. На него седи Божият Син, заобиколен от поданиците на царството Си. Човек не може да опише мощта и величието Му. Славата на вечния Баща обкръжава Сина. Блясъкът на присъствието Му изпълва Божия град и преминава отвъд портите, заливайки цялата земя със сиянието си.

Най-близо до престола са онези, които някога прилежно са провеждали делата на Сатана, но, изтръгнати като главни от огън, са последвали своя Спасител с дълбоко, горещо посвещение. До тях са сред лъжата и неверието съвършени християнски черти на характерите на тези, които са почитали Божия закон, когато целият християнски свят го е обявявал за невалиден, и милионите от всички векове, убити мъченически заради вярата си. Непосредствено зад тях е “голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си”. Борбата им е свършена, победата – спечелена. Извоювали са първенството и са получили наградата. Палмовата клонка в ръката им е символ на тяхната победа, бялата дреха – знак на непорочната Христова правда, станала сега тяхна.

Изкупените запяват хвалебствена песен, която отеква в небесните сводове: “Спасение на нашия Бог, който седи на престола, и на Агнето!” И ангели, и серафими се присъединяват към песента на преклонение към Бога. Изкупените познават властта и злобата на Сатана и съзнават, както никога дотогава, че никаква друга сила освен Христос не би могла да ги направи победители. В цялото блестящо множество няма нито един, който може да каже, че е победил сам чрез сила и доброта. Нищо не се говори за онова, което са извършили или изстрадали; но съдържанието на всяка песен, основният тон на всеки химн е: спасението е от нашия Бог и от Агнето.