„Всяко поколение играе със своето поколение.“

При нормален ход на събитията човек се чувства спокоен, когато другите се държат мило и с разбиране, с подкрепа и насърчение. Мозъкът ни откликва на такъв вид поведение. На езика на теорията на социалните манталитети, добронамереността е възникнала с еволюцията на алтруизма и най-вече със социалния манталитет на загрижеността.

Да предположим, че когато положението е трудно и вие се борите с всички сили, имате човек, когото го е грижа за вас, който разбира колко ви е тежко и ви насърчава с топлината и грижата си. Как ще се почувствате? Помислете за това. Обърнете внимание как мозъкът и манталитетът ви за получаване на грижа отвръщат на тези сигнали, като се успокояват.

Сега помислете какво се случва, когато се мъчите да усвоите някакво ново умение, а другите като чели се справят по-лесно от вас. Този проблем може да активира манталитета ви за конкуренция и йерархичност. Забелязвате, че се сравнявате с тях. Може би ще започнете да влагате още повече усилия или ще се откажете; или просто ще приемете, че другите са по-добри в конкретната задача и ще продължите нататък толкова добре, колкото умеете.

Представете си, че имате учител, който е мил и добър, обръща внимание на затрудненията ви, помага ви да видите къде се справяте добре и как да се развивате нататък. Сравнете го с учител, който проявява явна раздразнителност към вас, кара ви да се чувствате така, сякаш бавите групата, и постоянно се фокусира върху недостатъците ви.

Общо взето очевидно е, че бихте предпочели първия, като при него ще показвате по-добри резултати. Помислете си как неговото поведение ще ви успокоява, докато втория ще увеличава стреса, манталитета за конкуренция и чувството за малоценност, свързано с манталитета на йерархичността.

Нека да използваме тези разсъждения, за да видим как когато се отнасяме към самите себе си с благосклонност и раздразнение, стимулираме различни социални манталитети. Можем да бъдем внимателни и успокояващи или критични и потискащи, от което да се почувстваме по-нисши от останалите.

По същия начин както образът на храната може да стимулира усещания и чувства в тялото ни, свързани с яденето, така собствените ни мисли и образи могат да стимулират вътрешния ни манталитет на загриженост и мозъчните системи, водещи до успокояване.

Ако се научим да бъдем добри, да се отнасяме към себе си с манталитет на загриженост, да си изпращаме послания на помощ и подкрепа в трудни моменти, е по вероятно да успеем да стимулираме онези части от мозъка си, които реагират на добронамереността. Това ще ни помага да се справяме със стреса и проблемите.

Ако развием вътрешно отношение със себе си, основаващо се на манталитета за конкуренция и нуждата да успяваме, да постигаме, да контролираме, да впечатляваме другите, може би ще се чувстваме добре, когато нещата вървят според очакванията ни, но потиснати и малоценни, ако се провалим.

Манталитетът на грижовност обаче се активира точно когато нещата не вървят толкова добре, за да ни насърчи, подкрепи и успокои. Ето защо се опитваме да създадем в съзнанието си именно грижа, разбиране, насърчаване, благосклонно и подкрепящо мислене и чувства по отношение на самите себе си.