„Чуждото богатство не е наше.“

Собствеността я отнемат „идеологически“. Появил се под Минусинск отец Виссарион. Създал свое религиозно учение. (Анализ на неговото учение няма да правим. Но ако накратко, то според Виссарион човечеството сега загива, трябва да се отива в гората, когато всички измрат, да се излезе от гората и да се започне новия живот.) Така тези, които са „проникнали“ в „идеологията“ на Виссарион, захвърлят всичко натрупано в градовете, продават апартаментите и домовете си, автомобилите, вилите, вещите, т.е. всичката своя „собственост“, и отиват в гората. Парите от продажбата на своята собственост отдават на Виссарион „в община“.

Какво се получава? Хората са имали „собственост“. Но когато умовете на хората ги е завладяла някаква идея (идеология, религия, учение), то хората сами са се отказали от своята собственост и са я предали в други ръце. Излиза, че в този случай реален притежател на собствеността се явява идеята, идеологията! По-точно на този, който с помощта на идеята овладява умовете на хората. Вие навярно знаете случаи, когато увлечени от някакво учение, хората са се отказвали и от виното, и от наркотиците, отказвали са се от използването на сила, от оръжия (т.е. „идеята“ се е оказала по-силна).

С „идеи“ поповете са опиянявали предприемачите, след което тези предприемачи са ставали монаси, предавайки „своята собственост“ във владение на църквата. Помните ли, как в романа на Илф и Петров „Дванадесет стола“ ксендзите опияняваха водача на „Антилопите“ Козлевич с цел да получат водача и неговия автомобил. Спас Козлевич – Остап Бендер, понеже на него самия са му били нужни автомобил и водач. Така са опиянявали и „богатичките“ и марксистите (пример Сава Морозов). Така, използвайки „идеята за обогатяване“, опияняват хората в казиното, лотариите, залите с игрални автомати и прочие „опиянявки“.

Какво се получава? Оказва се, че идеите, идеологиите, религиите са по-силни и от парите, наркотиците и оръжието! Излиза, че в този случай истинските притежатели на собствеността се явяват тези, които създават и внедряват в умовете на хората определени идеологии, религии, технологии. Това позволява да се осъществяват революции, когато собствеността преминава от едни в други. Това позволява да се организират войни на „религиозна“ или „идеологическа“ основа, което също така решава „въпросите за собствеността“ в интерес на организаторите на войните и терористичните актове.

Собствеността я отнемат „исторически“. Бил човека примерен член на КПСС, поклонник на Карл Маркс и Роза Люксембург. Към собствеността се отнасял равнодушно:

„Всичко наоколо е колхозно, всичко наоколо е мое“.

Но след 1991 г. започнал да чете книги по история. И открил за себе си света на християнството. Узнал за руските светци, сподвижници, борбата за учението на И. Христос. Започнал да ходи по църкви, по манастири, беседвал с монаси. Тоест сменил „ориентацията“ от марксистка на християнска. Станал „частен собственик“, започнал да оказва благотворителност за бедните, започнал да помага на поповете да строят храмове.

Но ето че му попаднала книга по история, където се разказва за православна Рус, за това, как са я покръстили в християнство с огън и меч, как са унищожавали руските влъхви. Оказва се, че и писменост е имало преди Кирил и Методий, и културата е била висока, и … Свалил от себе си мнимия кръст напуснал християнството. Отново сменил идеологическата ориентация. Хвърлил всичката своя „частна собственост“, отишъл в „арийско-ведическата община“ и започнал да извършва заедно с всички славянски обреди, да води хороводи, да скача през огъня … И неговата „частна собственост“ станала общинна.

Но ето че му попаднала книгата на Фоменко и Носовски, където се разказва, че битка на Куликовото поле не е имало, и въобще цялата история съвсем не била такава, както ни говорят. (Носовски и Фоменко доказват, че тази битка всъщност е била на мястото на днешна Москва!) Това окончателно доубило нашия герой. Плюнал той на всичко. Отишъл си от „ведическата община“ в глух запой. Сега той си чергарства. И освен дрехи „от чужди рамене“ никаква собственост не владее.

Този случай макар и екстремен, е реален. От този прост пример просто се разбира достатъчно сложната работа. Тя се заключава в следното: Всички ние живеем в плен на исторически митове. Ту „Рус комунистическа“, ту „Рус християнска“, ту “Рус ведическа“, ту „лемурийска“, ту Арктика, ту Атлантида … Такъв нецялостен, не непрекъснат поглед (за разлика от Ю. Д. Петухов) на еволюционния процес на възникване и развитие на човечеството, а откъслечно-фрагментарен подход създава у хората калейдоскоп от исторически митове. На базата на тези калейдоскопични исторически митове с техните герои, обществено устройство и жизнени идеали се формира определен калейдоскоп от идеи, идеологии, религии, а чрез тях тече управление на умовете на хората, което на свой ред формира у хората такова калейдоскопично разбиране на основните жизнено определящи понятия като „справедливост“, „щастие“, „смисъл на живота“ и т.н., в това число и „собственост“.

Тук приведохме пример за въздействието на историческите сведения (митове, легенди, „учебници“ и т.н.) непосредствено върху съдбата на един човек. И неслучайно сега в нашата страна не стихват споровете за това какви трябва да бъдат учебниците по история в училищата и ВУЗовете. Но при всички положения чрез формиране на историческите сведения може да се осъществява преразпределение на собствеността в мащабите на държавата или регион на планетата. За примери не трябва да се ходи далеч. Така в Украйна, държава, която никога не е имало, притискат хората, и те сами захвърлят своята собственост. Същото се отнася и за много други държави, в които сега се съчиняват съответните исторически митове. А притеглянето от Китай и Япония на руските територии? А скритото притегляне към Германия и Полша на земята на Калининградска област? Ето така живее нашия „собственик“ Иван на изброените територии.

А после „бах, трах!“, земята я окупирали и му взели неговата „законна“ собственост (както в Латвия бившите до Великата Отечествена война собственици на домове гонят на улицата днешните живущи там)!

Тоест историческите митове позволяват да избухват войни и да се заграбва „собствеността“ „на основание на историята“.

Собствеността я отнемат „по научному“. За сметка на какво се получава такова затъпяване на милиони и милиарди хора, та даже и в продължение на много столетия? Това се прави много просто. И тази „простота“ е била изобретена още в робовладелческото общество, където е имало роби, надзиратели и робовладелци. Всичката собственост е била в ръцете на робовладелците. За да умножават своята собственост, на робовладелците е било необходимо робите да се трудят добре, с ентусиазъм. При това и робите, и надзирателите – управленци са били длъжни да притежават определени знания, да бъдат „компетентни“. А робите не желаели особено много да се трудят. Кой иска да работи залудо? Никой. Надзирателите също не се отличавали с настойчивост. Господарят ми плати – мен ми е добре. Тоест особен ентусиазъм не е имало нито у едните, нито у другите. Затова е било нужно да се усъвършенства робовладелството, да се направи не явно, а скрито, за воалирано. Всичко това ние подробно разгледахме по-рано. Тук само кратко ще припомнним, че ние живеем в същия този робовладелчески строй, когато робите даже не разбират, че те са роби! Освен това, те се гордеят със своето робство и се борят за своите „права на човека“! За равенство! За свобода! За „частна“ собственост! За „обществена“ собственост!

Такъв робовладелчески строй е изобразен на еднодоларовата банкнота. Пирамида от тухлички, направени от „каменарчетата“, а на върха свети масонското око. Отдолу надписа „NOVUS ORDO SECLORUM“ – „световен ред завинаги“. Тоест, на самия връх на пирамидата –робовладелците (собствениците, господарите), малко по-ниско – надзирателите (управленците), отдолу – робите (трудещите се).

Удържането на хората в подчинение се достига с дозираното даване на знания в различните слоеве на обществото. Та нали робите и управленците трябва добре да работят и да знаят много неща, но не трябва да знаят цялата пълнота на „нещата“! Ако те знаят всичко напълно, те могат да „метнат“ робовладелците, те ще им станат не нужни. Какво да се прави? Трябва да им се дават не всички знания, а само тези, които са нужни на робите и надзирателите, за да правят добре само конкретно каквото е и нужно за робовладелците. А цялата пълнота знания да не им се дава. Т.е. физика знае физиката, а лирика знае лириката. Стругарят е роб, предприемачът е роб, ученият е роб, генералът е роб, „олигархът“ е роб … Но всеки е роб на своето „достигнато равнище“.

Тая „работа“ се реализира сега чрез системата на предучилищното, училищното, висшето и академичното образование. На хората не се дават цялостни знания, и на първо място не се дават знания за управлението на социалните процеси. Именно такава система на образование позволява в наше време световната финансова мафия („световното задкулисие“) да притежава в качеството на своя собственост всички недра на Земята, цялата икономика на планетата, всички страни и народи.