„Няма правило без изключение.“

Мислите, въображението и спомените могат да имат силен ефект върху мозъка. Погледнете фигура 2 на която е показано как външните фактори и представите ни за тях работят по доста сходен начин.

Фигура 2. Влияние на мислите и образите върху мозъка и тялото.

По средата на фигурата се вижда терминът „Лимбична нервна система“. Това е общ термин за няколко важни мозъчни системи, които регулират желанията чувствата и различните функции на тялото.

Да видим как въображението само по себе си може да повлияе на тези системи.

Да кажем, че сте много гладни и пред очите ви се появява чудесно ястие. Какво се случва в тялото ви? Гледката и уханието ще стимулират определена област в мозъка ви, която ще изпрати определени сигнали до тялото ви, а те от своя страна, ще накарат устата ви да се изпълни със слюнка и да се отделят стомашни киселини.

Сега да си представим, че сте много гладни, затваряте очи и просто си представяте някоя вкусотия. Какво се случва тогава в тялото ви? Образите, които преднамерено създавате в съзнанието си също могат да изпращат сигнали до въпросната област на мозъка, която да сигнализира на тялото ви, устата ви отново да се изпълни със слюнка и стомахът ви да отдели повече киселини. Този път храна няма, само образ в съзнанието ви, който обаче е в състояние да стимулира физиологичните системи в тялото ви.

Да вземем сега друг пример, нещо с което всички сме се сблъсквали. Представете си, че сте гледали нещо секси по телевизията, което стимулира дадена област в мозъка ви и това води до възбуда. Дори да сте сами обаче можете със същата сила да си представите нещо секси и отново да се възбудите. Причината е, че образът сам по себе си може да стимулира физиологичните системи в хипофизата, която да освободи съответните хормони в тялото ви.

Смисълът на всичко това е, че образите са мощни начини за стимулиране на мозъка и тялото. Образите, които преднамерено създавате в съзнанието си стимулират физиологичните системи в организма.

Нека сега да вземем един негативен пример. Представете си, че някой ви тормози: постоянно изтъква грешките ви или недостатъците ви, казва ви, че за нищо не ставате, че няма смисъл да се опитвате, или все ви се ядосва за нещо. Всичко това ще се отрази на вашите системи за стрес и нивото за стресовия хормон кортизол в организма ви ще се увеличи.

Как се чувствате когато хората ви критикуват? Какво е усещането в тялото ви? Помислете малко за това. Неприятното усещане вероятно ще ви накара да се почувствате тревожни, разстроени и нещастни, защото е била активна системата на заплахи и самозащита в мозъка ви. Ако критиката е остра и постоянна може да се депресирате. Нищо чудно да се случи тъкмо това. Работата е там, че собствените ни мисли и въображение могат да постигнат същия резултат.

Ако постоянно критикувате сами себе си, това също може да активира системите на стреса и да задейства емоционалната система в мозъка ви, която да ви накара да се чувствате притеснени, гневни и потиснати. Точно така: собствените ни мисли влияят на собствените области в мозъка, които пораждат напрегнати и неприятни чувства. Те определено са в състояние да подтиснат положителните. Ако свикнем да бъдем самокритични, непрекъснато ще стимулираме системата си на заплахи и самозащита и разбираемо ще се чувстваме застрашени. Това е точно толкова вярно, колкото да кажем, че сексуалните мисли и чувства стимулират половата система.

Съществуват множество причини да се държим самокритично. Сега накратко ще отбележим, че можем да станем самокритични, защото в миналото често сме били обект на критика и ние просто сме приели тази външна преценка за правилна. Не се замисляме дали хората, отправили критика действителни са се интересували от нашето благополучие и са искали да ни помогнат; възможно е просто да са били напрегнати и раздразнени, или пък да са от онзи вид вечни критици, които по правило не харесват и нападат другите. А ние сме се повлекли по критиката им, без изобщо да помислим дали са били прави и разумни.

Възможно е също така да сме положили много усилия да постигнем определен стандарт или да се представим по определен начин, а да сме били разочаровани от резултата. Или да са се случили някои неща, от които да ни се струва, че не можем да се възстановим, и да се намразим за това.

Когато нещата не се получат така, както искаме, ние се плашим, защото мислим, че сме се предали или че другите ще ни отхвърлят. Във фрустарацията си се самокритикуваме и насочваме тези чувства срещу себе си. Макар и разбираемо, това отношение реално ни вреди, защото изпращаме негативни сисгнали, които се отразяват пагубно на мозъка ни.