„Никой не обича оковите дори и да са от злато.“

В описанията на празната смърт на държавата, в пламъка на изгорялата в дните на разгрома столица някак си се изместило на заден план откритието, направено от завоевателите в двореца. «В кралския дворец — пише военният хирург Рот — на висока платформа или олтар по цялата му дължина намерихме забележителни идоли. Всичките бяха покрити с кръв… Сред тях се намираха множество бронзови глави с отверстия отгоре, в които бяха вложени покрити с резба слонски зъби с невероятни размери. Трудно е да се представи какво впечатление ни оказаха… Ние разбивахме тези олтари…»

Започнал грабеж. Бронзови глави и плочи, изделия от слонова кост се превозвали в Англияи изчезвали в къщите на офицерите и чиновниците. Нещо от тези произведения на изкуството попаднало в музеи, нещо бенинци успели да скрият… Нигерийското правителство през последните години се старае, доколкото е възможно, да върне в страната откраднатите ценности. Неотдавна например на публичен търг в Лондон нигерийците успяха за пет хиляди лири стерлинги да купят бронзова скулптура — портрет на кралицата-майка от XVI век.

Изкуството на Бенин е уникално явление не само поради особеностите на изобразителните средства. Работата е там, че в голямата централизирана държава с отдавнашни традиции, с развит пантеон на богове нямало писменост. Изкуството, най-вече бронзовите отливки и резбата върху кост, било призвано да компенсира това: бронзът на Бенин е летописът на държавата, зашифриран в символиката на обобщените образи.

Много фигурните композиции на Бенин се делят на две групи.

Първата са паметниците, посветени на един или друг управник или велможа. Най-често това са бронзови плочи с високи барелефи — статични, закаменели фигури: в центъра се намира самият «герой» на разказа с всички знаци на царското достойнство, отстрани — съратниците и жените му, всяка фигура е решена условно и лаконично, като че ли се рисува не човекът, а представата за неговото величие. Такива са и портретите на управниците със слонски зъби, извисяващи се над главата като гигантски тиари — тук е същият условен стил, същият стремеж към обобщаване на образа — грубо моделираното лице се губи във високата яка от огърлици и под изискания боен шлем. Изображенията, изрязвани върху еленските зъби, са условни — тези рисунки ги дели една крачка от пиктограмата.

Условността се нарушава в някои многофигурни композиции. В кръглия олтар Енуа фигурата на самия герой на разказа е статична като на бронзова плоча, статични са и съратниците му, но горната част на композицията неочаквано се взривява от движение — фигури на воини и хора от народа като че ли са се смесили в танц. Също такива са например известната скулптура на ловеца с кучето, който носи на раменете си убита антилопа, или фигурите на леопардите.

Втората група паметници представлява портрети и маски от слонова кост. Те рязко се различават от другите находки в двореца, като че ли майсторът е имал други задачи — престава да бъде историк, забравя за строгите канони на прославата и се превръща в художник и само в художник.

Маските от слонова кост са възхвалени не от едно поколение ценители на изкуството. Те заслужено се нареждат наравно с Нефертити. Слоновата кост придава мекота на линиите и нежност на кожата, създава се странно усещане, че тези лица с широко отворени, изпъкнали очи, са познали дълбок, полусънен покой.

До маските с нещо се приближават портретите на крале, отнасящи се очевидно към XVI век. Моделиращият ги художник като че ли е забравил за величието на кралицата — пред нас е свенлива замислена млада жена с висок калпак — корона, с плитчици, стърчащи изпод нея. Погледът на черните очи (зениците са направени от желязо), полуприкрити от клепачите, е насочен надолу и замислен, капризно са извити устните — бронзовата «Джоконда», почти нейна връстница, е потънала в тайни мисли.

По това време, когато бронзът на Бенин вече бил известен в цял свят и за него се пишели първите статии, в Европа още никой, с изключение на колониалните чиновници и офицери, не бил чувал за Ифе — едно от многобройните владения на Британската империя.

И ето няколко години след покоряването на Бенин се разнесла вестта за откриването на Атлантида.

Немският археолог Лео Фробениус провеждал разкопки в Западна Нигерия върху територията, заселена от йоруба. Разкопките продължили само две или три седмици, но за това време Фробениус успял да намери парчета от стъклени мъниста, керамика, тигли за топене на стъкло, други предмети и най-накрая бронзова глава, изработена толкова реалистично и строго, че Фробениус, запознат с условността и символиката на африканското изкуство, веднага разбрал — само извън пределите на Африка са могли да я изваят. Но къде?

През 1913 година Фробениус издал книгата «Гласът на Африка», в която, както му се струвало, убедително доказал, че в Ифе е намерена древногръцка колония и тази колония, загубена и забравена от античните автори, е била Атлантида. Главата принадлежала на статуя на един от боговете на атлантите.

Така бил направен поредният опит да се лиши Африка от нейната култура. При това Фробениус, голям учен, не може да бъде причислен към съзнателните врагове на Черния континент. Той се оказал жертва на убежденията от онова време — за Африка е характерно само примитивното изкуство.

От всички континенти на Земята, изглежда, досега най-много тайни пази Африка. Тя вече е нарязана от автомобилни пътища, горите й са оредели и еколозите бият тревога: все по-малко остават пасища за слоновете и носорозите, гъсталаци за окапите и горилите. Но обширни области на Африка още не са докоснати от археолозите. Това особено се отнася до Северна Африка, в чиито пустини и планини е твърде възможно да се крият следи от неизвестни цивилизации. И дори в отдавна опознатите райони ще има немалко открития.