// Вие четете...

Черно море

Морските птици по Българското крайбрежие.

„Което морето е глътнало, няма да се върне.“

Съгласно Списъка на видовете птици в България към 31.12.2014 г (BUNARCO, 2014) орнитофауната на България наброява 420 вида птици, от които 2 вида са наблюдавани в дивата природа в периода 1880–1949 г. и един вид интродуциран в страната или избягал от колекции и свободно размножаващ се в природата. Само два вида птици са изцяло зависещи от морето през периодите на гнездене, миграция и зимуване в разглежданата акватория на Черно море. Това са Средиземноморският буревестник (Puffinus yelkouan) и Средният (качулат) корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii). И двата вида са включени в приложение I от Директива за опазване на дивите птици 2009/147/EO и Приложение II от Бернската конвенция.

Съгласно Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN) Средиземноморският буревестник (Puffinus yelkouan) е мигриращ вид, включен в Червената книга на Р. България като „застрашен“, но със сравнително висока численост, особено по Северното Черноморие. Той гнезди в Средиземноморския басейн, където е над 95% от световната популация. Основните размножителни колонии са концентрирани в Централната и Източната част на Средиземно море, от Корсика и Сардиния през централната част на Средиземно, Адриатическо и Егейско море. През гнездовия сезон се отдалечава в морето на стотици километри. Между юни и октомври популацията се разпръсва из Средиземно и Черно море, където прекарва зимата.

В България е рядък гнездящ и многоброен скитащ вид. През зимата ята са наблюдавани в Атанасовското езеро и до Ахтопол. Съгласно програмата за мониторинг на РДМС през последните години (2015–2018 г.) се следи състоянието на вида по Черноморското крайбрежие и акваторията на страната. Данните от наблюденията отчитат изключително висока численост на вида по Северното Черноморие (района на Тюленово, Камен бряг и Калиакра) през май 2015 г. (19 237 птици на разстояние 500 до 6 000 m от брега) и пълна липса на наблюдения през 2016 г., дължащо се вероятно на късно проведения мониторинг. Съгласно изготвените през 2019 г. „Анализи и проучвания на видове и природни местообитания, предмет на докладване по чл. 17 от Директивата за местообитанията и чл. 12 от Директивата за птиците“, средиземноморският буревестник е с мигрираща численост по Черноморието между 5 000 и 25 000 птици.

Мониторингът на вида трябва да се провежда в подходящ сезон между месеците март и май. Това ще даде възможност за проследяване на тенденцията в миграцията на вида. Необходимо е при анализа да са налични и данни за рибните запаси по сектори за същия период с цел потвърждаване на връзката между миграциите на буревестниците и предпочитания им хранителен ресурс. На този етап поради липса на данни не е възможно да се постави адекватна и обективна оценка на състоянието на вида Средният корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii) е постоянен вид с повишаваща се численост през последните години. Видът е включен в Червената Книга на България в категория „уязвим“. Той е вид със северноатлантически тип на разпространение, което обхваща Атлантическото крайбрежие на Европа и Северозападна Африка и бреговете на Средиземно, Адриатическо и Черно море.

Средният корморан, срещащ се в България, принадлежи към подвид desmarestii (Phalacrocorax aristotelis desmarestii). Той е постоянен вид у нас, гнезди по скалистото крайбрежие от нос Шабла до нос Калиакра, а през последните години и на остров „Свети Петър“ край Созопол. При проучването през 2015- 2016 г. колонията е от около 200 – 250 двойки по северното Черноморие и около 20 гнездящи двойки на остров „Св. Петър“. Налице е бавно увеличение на числеността и популацията. През зимата остава в същия район или слиза на юг по българското крайбрежие. Гнездовата популация се смята за постоянна, но зимните миграции не са изяснени достатъчно добре.

Основната част на популацията е съсредоточена по северното Черноморско крайбрежие между нос Калиакра и Тюленово. Съгласно програмата за мониторинг на РДМС числеността на вида през 2015 г. е 680 индивида, а през 2016 г. – 367 индивида. Най-високата отчетена численост през 2018 г. е на 8 юни по време на мониторинг на морските пещери, в които гнездят корморани. Установени са 291 индивида. Съгласно изготвените през 2019 г. „Анализи и проучвания на видове и природни местообитания, предмет на докладване по чл. 17 от Директивата за местообитанията и чл. 12 от Директивата за птиците“, средният корморан е с гнездова численост по Черноморието между 110 и 250 двойки.

По Черноморското крайбрежие са обявени 19 защитени зони по Директива 2009/147 за опазване на дивите птици. Общата площ на защитените зони възлиза на 416 536,86 ha. Сухоземната част на зоните обхваща 362 048,46 ha, а акваторията 54 488,7 ha. Средният корморан и средиземноморският буревестник са предмет на опазване в 11 от тях. Освен Средиземноморският буревестник и Средният корморан по Българското Черноморско крайбрежие се срещат и други видове птици зависещи от морската среда. От изключително значение, предимно за водолюбивите птици са черноморските крайбрежни езера, където се концентрират в значителна численост през зимните месеци и по време на миграция, а също така предлагат оптимални условия за гнездене на редки и застрашени видове птици.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар