„За да научиш трябва да попиташ.“

В древността в Северна Африка съществували няколко цивилизации, които се сменили, поглъщайки и, разбира се, взаимно обогатявайки се, независимо дали са желаели това, или не.

Египет не е разпростирал властта си на запад по-далече от Либия, но идеите и пратениците му достигали дори до Атлантическото крайбрежие. Ненапразно върху фреските на Тасили са намерени следи от египетското влияние.

След египтяните в тези краища се появили финикийците — най-големите търговци и мореплаватели на древния свят. Градовете им възникнали преди пет хиляди години по бреговете на днешните Ливан и Сирия.

Преведена, думата библия означава «книги»,Тази дума дължи своя произход на финикийския град Библ (Гублу), в който, макар че не всички езиковеди са съгласни с това, е била създадена фонетичната писменост.

Финикийците, за разлика от другите създатели на фонетичното писмо, не само го «внедрили» в употреба, но го и разпространили по цялото Средиземноморие.

Именно финикийците две хиляди години преди Васко да Гама заобиколили Африка, при това по заповед на египетския фараон Нехо, от изток на запад, който искал да възстанови стария канал, съединяващ източния канал на Нил с Червено море. Като преминали канала, финикийските кораби с остри носове и приличащи на полумесеци, вдигнали квадратни платна и се отправили на юг край бреговете на Африка. Когато по техните сметки настъпила есента, моряците слезли на брега, засели пшеница, изчакали реколтата, прибрали я, напълнили трюмовете със зърно и заплували по-нататък. Като пътешествували по този начин, финикийците не се страхували от глад и дългият път не бил страшен. Изминала още една година в плаване, финикийците отново слезли на брега и гребците се превърнали в земеделци. Едва на третата година те се върнали в Средиземно море през Херкулесовите стълбове.

Херодот чул за пътешествието, но не повярвал на разказа. И имало защо да не се вярва. Ето какво пише мъдрият грък: «Като се върнаха, те казаха (някои им повярваха, а аз — не), че когато плавали около Либия, слънцето било от дясната им страна».

Разбира се, слънцето изгрявало отдясно, както се полага в Южното полукълбо. Херодот, който смятал, че земята е плоска, възприел това най-хубаво и безспорно доказателство за истинността на разказа на финикийците като фантастична измислица.

Където и да се озовавали предприемчивите и делови жители на финикийските градове, основавали колонии или търговски селища, лесно свиквали с новото място, донасяли нови занаяти, знания и страст към промяната на местата. Търговските им селища се превръщали в градове и веригата от финикийски колонии се проточила по цялото Средиземноморие. По времето, когато корабите на пътешествениците около Африка се завърнали в Средиземно море, те могли да се чувствуват като у дома си в която и да е негова точка: финикийски селища имало на Родос, Кипър, Крит, Малта, Сардиния чак до Испания и Тунис. Завръщайки се у дома, мореплавателите навярно са надникнали и в Картаген, основан от финикийците триста години преди смелото пътешествие.

Финикийците са отивали навътре в Атлантическия океан и никой не може да каже колко далеч са навлизали те във водите му. Знае се поне, че са ходили в Англия, където купували калай и олово, и на Азорските острови, тогава, когато гърците и римляните нямали още представа за тях. Съществува хипотеза, според която финикийците са посещавали и Америка.

Картаген, един от най-големите градове на античния свят, постепенно разширил властта си върху цяла Северна Африка и станал главен съперник на Рим. Тази търговска република, управлявана от богати търговски къщи, си приличала по нещо с Венеция от Средните векове. Корабите й били стопани в Средиземно море, а керваните отивали от Картаген във вътрешността на Африка, достигайки до саваните, откъдето Картаген си набавял слонове, черни роби, злато и желязо.

Пуническите войни, известни на всеки ученик, славните имена на картагенските пълководци Хаздрубал и Ханибал, битката пред Рим, морските сражения — титанската борба на най-силните държави по това време — довели до унищожаването на Картаген. На прага на новата ера той паднал и бил разрушен, но финикийските колонии в Северна Африка не изчезнали. Населението им било смесено, финикийците били малцинство: там живеели либийци, бербери, преселници от Азия и Италия, араби и негри; като създали свой свят на африканския бряг, финикийците умело се втъкавали в съществуващите връзки, като постепенно заемали ръководно положение и подчинявали местните династии.