„Всеки воденичар отбива водата към своята мелница.“

Двете „форми“ на собственост. А какво е това собственост?

Представата за собственост се събира в две разновидности: – обществена и частна собственост.

Тържествува устойчивото мнение, че до революцията 1917 г. в Русия собствеността била частна, след революцията обществена, а след преврата 1991 г. отново частна. Не е по различно мнението и на българите по въпроса за собствеността в България.

Въпроса за собствеността действително се явява един от ключовите въпроси на жизнеустройството. Изразителите на решението по въпроса за собствеността се явяват партиите. Сега в Русия, както и в България всички про марксистски партии и благо намерени патриоти се застъпват за обществената собственост. Про демократизаторските, консервативните, монархическите и прочие партии се застъпват за частната собственост. И в тези и в другите има изказвания, че в държавата трябвало да ги има и двете собствености, но в определени пропорции помежду си (назовават се най-различни пропорции).

Все пак въпроса „А какво вие разбирате под собственост?“ поставя политическите дейци и научно-икономическия „елит“ в безизходица.

Опитите на някои „умници“ да ограничат разглеждането на съдържанието, същността на понятието „собственост“ или собственост на средства за производство, поставя нови въпроси. Какво е това производство? Това са заводи и фабрики със стругове? А дървата в гората и самата гора – това средства за производство ли са? А реката, чиято вода върти турбините на хидро електростанциите? А залежите на нефт и газ? А зданието, построено преди няколко века, в което може да се настанят живущи или фирма? А Слънцето, без което на вашата собствена бананова плантация банани няма да растат? И така можем да изброяваме до безкрай.

От тези очевидни въпроси следва очевидната необходимост да се разгледа, какво е това „производителни сили“ и „средства за производство“.

Производителни сили и средства за производство.

В най-обобщен вид класификацията на производителните сили може да се представи така. Съществуват само три производителни сили:

1. Първата производителна сила – това е самата Природа, чиито краен предел е Бог. Това са всички процеси и ритми на Космоса. За човечеството това на първо място са ритмите на Слънцето и слънчевата система, от които зависят процесите във биосферата на Земята. Човек всичко необходимо за своето съществуване взема от биосферата и в нея всичко преработено и създадено, така или иначе, се възвръща.

2. Втората производителна сила – това е производителния труд на хората. (Спомнете си всичко което прочетохте по-рано за управленческия и производителния труд). Това е труда на работниците, както в сферата на материалното производство, така и в сферата на информационното производство.

3. Третата производителна сила – това е управленческия труд на хората. Това е работата по подреждането, по координацията, по взаимното обвързване на производителния труд на хората с производителния труд на силите на Природата, с процесите, протичащи в биосферата на планетата.

Оттук следва, че средствата за производство – това е материализирания резултат от взаимодействието на горе изброените три производителни сили. Очевидно е, че ефективността на всички „материализирани резултати“ се определя на първо място от „третата производителна сила“ и нейното признаване и разбиране за „първата производителна сила“.

В такъв образ, трябва ясно да се разбира, че „средствата за производство“ не се явяват „производителни сили“. Средствата за производство – това са материалните и информационни носители (може да се каже „условия“) в процеса на живот на хората.

От всичко казано по-горе може да се формулират и видовете отношения на хората към процесите на производство, към живота на хората и техните взаимоотношения, към възпроизводството на поколения на човечеството на Земята.

Първото отношение на хората – това е отношението към Бог, това е световъзприятието на хората. Това отношение определя за човечеството всичко. В това число и отношението към труда, към собствеността, към потребностите и т.н.

Ако хората живеят по Бога – това е една ситуация. Ако хората живеят без Бога в своите души (материалистите-безбожници) или с лъже-бог (богове), които в действителност не са богове (идеалистите-атеисти), то това е съвсем друга ситуация.

Второто отношение на хората – това е отношението към Природата. И важното тук се явява не просто внимателното или невнимателното отношение към планетата Земя и нейната биосфера. Най-важното е това, че всички хора трябва да осъзнават материалния предел възможности на Земята и нейната биосфера, изхождайки от което да поддържат социално-биосферен приемлив режим на устойчиво съществуване на човечеството.

Третото отношение на хората – това е отношенията между управленческия и производителен труд. Това се определя от концепциите на жизнеустройство и съответстващите им идеологии. На това в нашите публикации беше отделено достатъчно внимание.

„Собствеността е законно право на даден актив което дава на собственика правомощието да прави каквото иска, при спазване на ограниченията, предвидени от закона или договора. Едно лице може да има само едно имущество, без значение какъв е неговият размер. Ако в имуществото на това лице има обособени права, задължения и фактически отношения, например търговско предприятие или е приел наследство под опис, това не означава, че лицето притежава две имущества.“