„Понякога истината е по-невероятна от измислицата.“

Когато дойде времето на изпитанието, ще се открият всички направили Божието слово правило в живота си. През лятото няма забележима разлика между вечно зелените дървета и другите. Но когато настъпят зимните бури, вечно зелените си остават непроменени, докато другите смъкват листната си украса. Така и християнинът по име с неискрено сърце не се различава на вид от истинския християнин, но точно пред нас е времето, когато разликата ще се открои. Нека само се появи съпротива, нека фанатизмът, тесногръдието и нетърпимостта отново вземат надмощие, нека се развихри преследване – и полусърдечните и лицемерните ще се разколебаят и ще отстъпят от вярата си. Истинският християнин обаче ще застане и ще устои твърд като скала, с по-силна вяра и с по-светла надежда, отколкото в дните на благополучието.

Псалмистът казва: “По-разумен съм…, защото се поучавам от Твоите свидетелства… Чрез твоите правила станах разумен; затова мразя всеки лъжлив път”.

“Блажен оня човек, който е намерил мъдрост…”, …”ще бъде като дърво, насадено при вода, което разпростира корените си при потока, и няма да се бои, когато настане пекът, но листът му ще се зеленее и не ще има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод”.

“След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете…, свърталище на всякаква нечиста и омразна птица… И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде мои, за да не участвате в греховете й и да не споделите язвите й”.

Този текст посочва време в бъдещето, когато вестта на втория ангел за падането на Вавилон от Откровение 14 глава, стих 8 ще се повтори. Допълнена е с новината за покварите, навлезли в различните организации, съставляващи Вавилон, откак вестта бе дадена за първи път през лятото на 1844 година. Тук е описано едно ужасно състояние на религиозния свят. С всяко отхвърляне на истината умовете на хората се помрачават все повече и повече и сърцата им стават все по-корави, докато се окопаят здраво в дързостта на неверието. В противовес на Божиите предупреждения те продължават да потъпкват едно от предписанията на декалога, докато започнат да преследват спазващите го свято.

Неуважението и презрението към Словото и народа Му е всъщност неуважение и презрение към Христос. Когато спиритизмът навлезе в църквите, ограниченията, наложени на плътското сърце, ще паднат и изповядването на религията ще се окаже само покривало за прикриване на най-ниски грехове и нечестия. Вярата в спиритическите откровения отваря врата за съблазни, дяволските учения и влиянието на злите ангели ще се почувства в църквата.

За Вавилон, по времето когато е представено това пророчество, е заявено: “…греховете й стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди”. “Тя” е препълнила мярката на вината си и скоро ще бъде унищожена. Но Бог все още има народ във Вавилон. Преди наказанията Неговите верни ще бъдат призовани да излязат, “за да не участвате в греховете й – както обяснява Той – и да не споделяте язвите й”. Затова и движението, символизирано от ангела, е представено като идващо от небето и осветяващо цялата земя със славата си, възвестяващо със силен глас греховете на Вавилон. Вестта на ангела е съпроводена с гласа: “Излезте от нея, люде мои…”. Тези съобщения, заедно с третата ангелска вест, са последното предупреждение за жителите на земята.

Ужасен е изходът, до който ще бъде доведен светът! Силите на земята, обединяващи се за война срещу Божиите заповеди, ще издадат указ “богати и сиромаси, свободни и роби” да се съобразяват с обичаите на църквата, като празнуват фалшивата събота. Гражданските власти ще наложат наказания на отказалите да отстъпят и в края на краищата ще се обяви, че заслужават смърт. От друга страна Божият закон изисква спазването на почивния ден на Твореца и заплашва с Божия гняв всички непослушни.

След като въпросът му е бил така изяснен, всеки, погазил Божия закон, за да послуша човешко постановление, получава белега на звяра; приема знака за вярност към силата, на която избира да бъде покорен, вместо на Бога. Предупреждението от небето е: “Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му”.

Но нито един човек няма да понесе Божията ярост, докато истината не бъде представена пред ума и съвестта му и той не я отхвърли. Има много хора, които никога не са имали случая да чуят специалните истини за това време. Задължителността за спазване на четвъртата заповед никога не им е била представена в истинската й светлина. Този, Който чете във всяко сърце и изпитва всяка подбуда, няма да изостави в изхода на борбата никой, желаещ да разбере истината. Заповедта не трябва да бъде натрапена на народа. Всеки трябва да получи достатъчно разбиране, за да е способен да реши разумно.

На всяко поколение Бог е изпращал Своите служители да изобличават греха както в света, така и в църквата. Но хората желаят да им се говорят успокоителни неща, а чистата и неподправена истина не се приема. Много реформатори са започвали делото си с решението да бъдат твърде внимателни, когато изобличават греховете на църквата и на нацията. Надявали са се, че чрез примера на чист християнски живот ще могат да върнат народа обратно към библейските учения. Божият Дух обаче ги е завладявал, както стана с Илия и го накара да изобличи греховете на безбожния цар и на отклонилия се от Бога народ. Те не са могли да се въздържат да не проповядват ясните учения на Библията, даже и онези, които никак не им се е искало да проповядват. Бивали са подтикнати ревностно да възвестяват истината и опасността, застрашаваща душата. Изричали са без страх от последствията дадените от Господа слова и народът е бил принуден да чуе предупреждението.

По този начин ще бъде разгласена и третата ангелска вест. Когато дойде времето да бъде проповядвана с най-голяма сила, Господ ще действа чрез скромни средства и ще ръководи умовете на посветените в служба Нему. Работниците ще бъдат подготвени по-скоро чрез помазването на Неговия Дух, отколкото чрез обучение в литературни институти. Хора на вярата и молитвата ще бъдат подбудени да излязат и със свята жар да възвестяват словата на Бога. Греховете на Вавилон ще бъдат разкрити ясно. Страшните последици от налагането чрез властта на църковни обичаи, нахлуването на спиритизма, тайното, но бързо разрастване на папската власт – всичко това ще бъде разбулено. Тържествените предупреждения ще разтърсят народа. Хиляди и хиляди ще слушат думи, които никога не са чували преди.С почуда ще разберат, че Вавилон е падналата поради заблудите и греховете си църква, паднала, защото е отхвърлила изпратената от небето истина. И когато се обърнат към дотогавашните си учители с жадния въпрос, дали се свидетелства истината, те ще им излагат басни, за да успокоят страховете им и да приспят пробудената съвест. Много хора обаче ще откажат да се задоволят с голия авторитет на човеци и ще изискват ясното: “Така казва Господ”. Тогава официалните проповедници, като фарисеите в миналото, изпълнени с ярост срещу оспорването на авторитета им, ще осъдят вестта като идваща от Сатана и ще подбуждат обичащите греха множества да клеветят и преследват вестителите.

Когато борбата се разпространи в нови области и умовете на хората бъдат насочени към потъпкания Божи закон, Сатана ще започне усилено да действа. Силата на вестта само ще вбеси противопоставящите й се. Духовенството ще се опита с почти свръхчовешки усилия да не допусне светлината, да не би тя да освети неговото стадо. С всяко средство, което имат на разположение, духовниците ще се опитват да заглушат разискването върху тези жизнено важни въпроси. Църквата ще призове силната ръка на държавната власт. Католици и протестанти ще се обединят. Когато движението за принудителното налагане на неделята стане по-смело и решително, законът ще бъде призован да се намеси срещу пазещите заповедите. Те ще бъдат заплашвани с глоби и затвор, на някои ще се предлагат високи постове, на други – награди и привилегии, като примамки за отказване от вярата. Но твърдият им отговор ще гласи: “Докажете нашата заблуда от Божието слово!” Изправените пред съд ще защитават истината със силни и ясни доказателства, така че и някои от слушателите там ще вземат решението да пазят Божиите заповеди. По този начин светлината ще огрее хиляди, които иначе не биха узнали нищо за нея.