„Хората живеят не с прихода, а с разхода.“

В съответствие с основите на Достатъчно Общата Теория на Управлението (ДОТУ) и на „пазара“ обезателно трябва да има „вектор на целите“ – „план“.

„Преди“ перестройката в НРБ имаше планове. Друг е въпроса – от какво се ръководеше управленческия партиен „елит“ на БКП при формиране „плановете на НРБ“, но планове имаше.

А ето, достигаха се тези планове посредством структурния способ на управление (партийно-държавното директивно-адресно управление).

А сега да погледнем на това през призмата на „Закона за Времето“, с който читателите се запознаха в по предишни публикации. Кризата на управление на командно-административния способ (структурния) на всички процеси (в това число и икономиката) в НРБ съзря обективно. Започвайки от средата на 20-ти век всички процеси по Закона за Времето започнаха да стават доста по-бързи. А затова и решенията по възникващите във всички сфери на живота на нашата страна трябваше да се вземат по-бързо. Но управленческия корпус беше приучен на това, че без указания от Кремъл да се прави нещо самостоятелно беше не позволително и опасно. Затова всички управленци по цялата страна седяха и чакаха указания. А тях ги нямаше, защото в Кремъл или не знаеха за натрупващите се проблеми, или умишлено се отклоняваха от отговорността за техните решения.

Представете си две сцени.

Първата, това е когато процесите в обществото протичат бавно. Ръководителите седят в Кремъл, а техните подчинени – от Камчатка до Калининград и от Воркут до Ашхабад. И ако някъде нещо се случваше, отиваше незабавен доклад в Кремъл и оттам постъпваха указания (или чакаха, кога ще им кажат какво да се прави).

Втората сцена, това е когато процесите в обществото започнаха да протичат бързо. И тези, които седяха в Кремъл, просто не успяваха да изпреварят урагана от информация и да издават съответстващите указания. А тези, които ръководеха регионите, отначало чакаха такива указания, а след това виждайки, че от година на година Кремъл не успява да прави това, някои се решиха да вземат решения сами. Но тези решения се вземаха в зависимост от разбирането (спомнете си „мярата на разбиране“) на управленците за всичко това, което ставаше в страната, в света, и разбира се, от нравствеността на управленците. А каква нравственост имаше у болшинството – това стана очевидно малко по- късно – в перестройката.

Ето всички говорят „времената на застоя“. А какво е това „застой“? В какво е неговата характеристика, каква е неговата мяра, в какво е неговата същност? А същността на „застоя“ е в това, че проблемите, възникващи в обществото вследствие „Закона на Времето“, които е необходимо да се разрешават по пътя на повишение на бързодействието във вземането на решения и повишаване качеството на управление, тези проблеми си оставаха неразрешени, те непрекъснато зрееха, презряваха, започваха да „гният“ и „смърдят“, както във помийна яма. И броя на тези проблеми непрестанно растеше, натрупваше се.

Същността на „застоя“ е в отсъствието на бързи и верни решения при възникване на различни задачи, т.е. в отсъствието на необходимото качество на управление.

В такъв образ обективно узря ситуацията от необходимост на предаване пълномощията по вземането на определен кръг управленчески решения ОТ центъра (Кремъл) КЪМ регионалните представители.

И да се излезе от това състояние на „застоя“ беше невъзможно без смяна способа на управление, без отказ от командно-административния способ и прехода на без структурен способ на управление.

Към това голото предаване на пълномощията по вземане решения „на места“ от центъра в регионите без определени основополагащи правила за тяхното прилагане не можеше да донесе успех, защото в този случай всеки регионален ръководител би действал по своему, т.е. на принципа „всеки съсел – агроном“. Но именно така се случи всичко. И се случва и досега. Ако в един регион ръководителя ще се ръководи от едни идеали, а в друг – от други идеали, то е неизбежно възникването на разногласия. Тук е уместно да поразмислим за днешната „стратегия на Народното събрание“ по формирането на двупартийната система, в която едната партия вече строи „капитализъм“, а другата партия се кани да строи „социализъм“!

А какво е това „основополагащи правила“? Това именно е „замисъла на жизнеустройство“, това именно е „концепцията на управление“. И на първо място те се определят от мирогледа. Или в главите на управленците е „мозайка“, или е „калейдоскоп“.

Така че, в перестройката не стана смяна на концепцията, а стана смяна на една форма на библейска концепция с друга форма. На смяна на „материалистическия атеизъм“ глобализаторите доведоха „идеалистическия атеизъм“ и днешните ръководители стоят в църквите със свещи в качеството си на „свещници“.

Но по това време ДОТУ в официалната („легитимна“) академична наука не съществуваше. Не съществуваше и съответния терминологичен апарат. И на първо място всичко това не съществуваше както в отечествената, така и в задграничната икономическа наука.

Но когато концепция за обществена безопасност (КОБ) още преди пуча през 1991 година беше доложена на висшето ръководство на страната и на председателя на КГБ Крючков с цел да се предотврати предстоящия разпад на СССР и да се премине към без структурен способ на управление (както впрочем, и към всички останали фундаментални положения в КОБ), то КОБ беше отклонена както по силата на некомпетентност на тези ръководители и тяхното „обкръжение“, както по силата на техните нечовешки типове психика, така и по силата на страха от отговорност на техните „научни съветници“ за своята предишна „научна“ дейност и за своите „научни съвети“, които те даваха на „ръководителите на партията и правителството“. А ако всички те тогава се бяха вслушали в препоръките на „не легитимната“ наука, страната и народа нямаше да преживяват тези лишения и загуби, които всички ние търпим и досега. Подлата и безнравствена роля на след сталинската „легитимна“ наука прекрасно разкри в своя научно-фантастичен роман „Часа на Бика“ съветския писател-фантаст Иван Антонович Ефремов. За съжаление, подлостта и безнравствеността тържествуват в руската наука и досега.

Ето ви пример за това, как „от малките причини стават сериозни последствия“. Струва ни се напразен спора: план или пазар – кое е по-добре? А ето той в какво се вля… Ето ви и конкретен пример за триединство: всяко явление (вещ) трябва да притежава точна и ясна мяра (дума). Не трябва да наричаме лъжицата „чиния“, не трябва да наричаме лошото добро. „Както си кръстите яхтата, така и ще отплава“.

Не трябва да се противопоставят думите „план“ и „пазар“.

„План“ – това е направлението към целите, а „пазар“ – начинът за постигане на тези цели.

Може за пояснение да се използва такъв образ. „План“ – това е местоназначението, до което трябва да стигнете. „Пазара“ – това е пътя, по който трябва да вървите към нужния ви пункт. Да се противопоставят (сравняват) град и път – това е глупашка работа.

В програмата на КПЕ ясно е казано, че икономиката на страната трябва да се управлява от ръководителите на държавата както със структурен, така и с без структурен способ, т.е. комбинирано. Икономиката трябва да се води планово на основата на:

– перспективните (дългосрочни, стратегически) прогнозни планове;

– средно срочни пети летни планове;

– годишни планове.

Всички тези планове е необходимо непрестанно да се уточняват (коригират) в зависимост от промяната на обстановката по „схемата предиктор – коректор“ (предуказател – поправчик).

Всичко това е добре видно от рисунката, на която е изобразена разгърната заключена схема на управление на народното стопанство на страната.

За целите на управление („вектора на целите“) на икономиката ще говорим по нататък. Тук само ще отметнем, че тези цели зависят от концепциите на управление (които са само две: справедлива и несправедлива).